17 ноември 2015 г.

А всичко това е начало на болки

„Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки.”(Мат. 24:6-8)

Неотдавна Франс прес съобщи, че във войната в Сирия са загинали над 240 000 души, от които 12 000 деца.
Според германския вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг по данни на немското разузнаване жертвите на конфликта в Украйна са около 50 000. Терористичната атака в Кения взе над 150 жертви, за които почти не се спомена в медиите, в самолетната катастрофа на руския самолет загинаха всичките 224 души на борда, над 140 са жертвите от атентата в Париж...
Душата ми е съкрушена - по света текат реки от кръв, по този свят, който Бог сътвори като „твърде добър” (Битие 1:31) и за който „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята” (Пр. Сол. 1:13-14). Но ние с нашия егоцентричен, а не Богоцентричен или по-точно Христоцентричен, избор на живот още от праотца ни Адам сме го превърнали в една космическа гробница, която във всеки един миг захранваме с безброй убийства. Цялата история на света и човечеството е история на смъртта. От богообразни личности, призвани да творим живота в съработничество с Бога, сме се превърнали в щастливи нарциси и патологични убийци. Изпитваме удоволствие, когато причиняваме болка и сме безразлични към смъртта. Паметта ни е твърде къса за чуждото страдание, затова си слагаме черна лента за ден-два, най-много три дни, и пак душата ни е изпълнена с чувството за лично щастие и животът ни е изпълнен с радост, както от преди тези три дни. И това не е от вчера, а от Адама, както казах. И се чудя, докога ще се храним с кръвта на другия, на другия, който винаги е до мен и за когото винаги съм сляп?
Нима няма да проумеем, че Бог, Който от любов ни създаде, прие човешка плът, стана човек, страда, умря на Кръста и възкръсна, за да спрем да се храним един с друг? Той дойде и ни остави Своето Тяло за храна и Своята Кръв, та да не се храним вече чрез смъртта на другия. Нима няма да проумеем това, и да спрат реките от кръв, и да стане светът по-добър, и да живеем всички във взаимна любов? Аз съм почти оптимист. Да! И винаги се надявам – макар и не на сто процента, че един ден като се събудя, ще разбера от медиите, че световните лидери са „заровили томахавките”, прегърнали са се братски и са сключили траен мир за период до края на света. Да, но Евангелието не е така оптимистично. То е болезнено категорично „всичко това трябва да стане” (Марк 13:7).
Как така няма надежда? Нима всичките ни усилия да спрем реките от кръв и да направим света по-добър са напразни? И защо въобще пиша това? – защото мисля, че съм започнал да преживявам началото на „болката” (Мат. 24:8) и съм убеден, че точно това начало дава обяснение, смисъл и надежда и „който устои до край, ще бъде спасен” (Мат. 24:13).


Автор: Георги Тодоров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.