14 юли 2013 г.

Св. Княз Владимир


Св. Развоапостолен  Княз  Владимир, син на Княз Светослав и внук на Света благословена Княгиня Елена – Олга Киевска 
(внучка на Цар Борис І, племенница на Цар Симеон Велики, съпруга на Княз Игор), просветил руския народ с Христовата вяра в края на Х век.
Животът на Княз Владимир   преминава през два периода - езически и християнски.
 Като езичник Княз Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършвал, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала да търси покой в глухите и мъртви идоли. Но Княз Владимир не намерил в тях търсения покой и за него мъченията на страстите и разочарованията от езичеството ставали все по-големи. Тогава той си припомнил своето детство и наставленията, които слушал от своята баба Княгиня Елена - Олга. Тези наставления разливали светлина и покой на тревожната му душа,   искало му се отново да може да ги чуе...
Според най-нови изследвания и въз основа на стари руски ръкописи се установява, че след баба си Княгиня Елена – Олга, княз Владимир попаднал под влиянието на една от своите жени (езичеството разрешавало многоженство), която била българска княгиня Милолика – Анна  с благороднически произход,  православна християнка. С този брак Княз Владимир постъпил така като своя дядо Княз Игор – взел българка и християнка за жена. Тази българска княгиня има за руската история такова значение, каквото  и нейният съпруг.
Под нейно влияние Княз Владимир приел християнството и българската писменост. Открил училище с „глаголическо" писмо.
 Руският професор Погорелов изтъква интересният факт, че докато древна Русия била пълна със старобългарски ръкописи, нямало нито един гръцки ръкопис.
 Българската Княгиня  дошла в Русия със своя домашен свещеник Михаил, за да извършва богослуженията. Този свещеник бил изпратен в Цариград за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква.Той умрял, когато Княз Владимир бил още жив – 30 септември 992 г. След 11 години намерили мощите му нетленни и той бил канонизиран за светец. Паметта на св. Михаил русите празнуват и досега в деня на неговото успение.
 Преданието говори, че преди кръщението си Княз Владимир ослепял (получил катаракт), а в светата купел паднали от очите му две люспи и той прогледнал.
Това е отразено в песните на неговите служби. След него започнало руското всенародно кръщение.Тълпи народ влизали във водите на река Днепър при Киев и били кръщавани. Покръстването продължило след това  из цялата руска земя. Новите християни разрушили  езическите капища и идоли и строели нови християнски храмове.След благодатното кръщение, вътрешният живот на 
княз Владимир получил направление. Като станал християнин, порочният езичник Владимир се отказал
от многото жени и многобройните наложници. Той останал  само с една жена българката Милотка - Анна, с която имал християнски брак.
За предишния си нечист живот Княз  Владимир се каел дълбоко и казвал: „Господи бях като звяр, много лоши неща извърших в езичеството - живеех съвършено животински. Ти ме укори. Слава Тебе, Боже!"
Жесток и отмъстителен в езичеството, християнинът Владимир станал пример на кротка и нежна любов към всички. Любовта му към нещастните дотам се простирала, че той не искал да наказва дори престъпниците. При него свободно можело да влизат бедните и нуждаещите се и той с щедра ръка им раздавал храна, дрехи и пари. Грижел се за спокойствието на странниците, откупвал длъжниците, давал свобода на робите. Понеже знаел, че болните не са в състояние да отидат при него за помощ, той заповядал да разнасят за тях по улиците месо, риба, зеленчуци, мед. Евангелските думи: „Блажени милостивите" проникнали дълбоко в душата му. Празниците Божии той прекарвал в духовно веселие на християнска любов. Три трапези били слагани в дома му: една за митрополията с епископите, иноците и свещениците; втора  за бедните; третата за него и болярите. Такъв бил християнския живот на благоверния Княз Владимир.
Княз Владимир тихо починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи, поради което се нарича „Десетинен".

Текста е взет от: http://elika.blog.bg
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.