Четири евангелия са включени в сборника от каноничните
новозаветни книги. Те свидетелстват всяко по свой начин за
едното благовестие на Иисус Христос. Самата сума ευαγγέλιο е гръцка и значи блага вест, благовестие. С тази дума Сам
Спасителят и Неговите ученици наричат проповедта за истинското спасение, което
Бог предлага на хората чрез Своя въплътен Син – Иисус Христос. Така възниква
новата форма на религиозни писания – евангелията. Евангелията според древно
свидетелство са били подредени по същия ред, по който са достигнали до нас:
евангелие на св. ап. ев. Матей, на
св.ап. ев. Марк, на
св. ап. ев.Лука и на св. сп. ев. Йоан. Първите три евангелия са тясно свързани помежду си по съдържание,
строеж и език, поради което се наричат синоптични евангелия (от гр.синопсис – общ обзор, общ
поглед).[1]
I. Живот и дейност на автора: Най – древното
свидетелство за авторството на първото синоптично евангелие ни дава св. Папий,
епископ Йераполски. Неговото мнение, по – късно не се опровергава от по –
късните църковни писатели,
а
се потвърждава единодушно от тях. Според древнохристиянско предание (от втори
век) единодушно се смята за автор на първото канонично евангелие св. апостол и
евангелист Матей, наричан Левий.[2] Носенето на две имена при юдеите е било нещо обикновено. Свети апостол
и евангелист Матей бил родом от Капернаум (Марк 2:14). Той е бирник, събирач на данъци. На брега на
Тивериадското езеро край Капернаум, където се събирали данъците, Христос го призовава
да върви след Него и той Го последва (Матей
9:9). Така Матей става един от дванадесетте апостоли. Други подробности за
живота на апостола не се съобщават в Новия Завет. Има предание, което ни
съобщава за проповедническата дейност на апостола в земите в Палестина,
Етиопия, Понт, Персия, Сирия и др. Името на евангелист Матей (Ματθαί), което
идва от еврейски език означава Божий дар.[3] Има две мнения по въпроса за значението името
на апостол Матей:
1.Според учените: Майер, Т. Цан и др. името Матей
значи „дар от Бога”.
2. Според Кнабенбауер значи „верен, правдив”.
Първото мнение е
по-основателно. Апостол Матей се счита
като мъченик единодушно и от Православната църква, и от Римокатолическата
църква, обаче не се знае времето, когато е пострадал мъченически, нито мястото
на неговата кончина. Сочат се Етиопия, Персия, гр. Йерапол, гр. Мирмики. Св. Климент
Александрийски съобщава, че Матей бил строг аскет, употребявал за храна само
семена, плодове и зеленчук. Паметта на св.ев. Матей празнуваме на 16 ноември.[4]
II.
За авторството на евангелието от Матей потвърждават – св. Ириней Лионски[5],
св. Евсевий Кесарийски[6] в
своята църковна история. Без съмнение Евсевий в качеството си на историк, познавал
добре християнската литература и разполагал
с източници и материали, които не са дошли до нас. В своята църковна история
Евсевий Кесарийски казва: “ Матей, като проповядвал Христовото учение
първоначално между евреите, а след това, като имал намерение да отиде към
другите, съставил на родния си език известното за сега под негово име Евангелие
с цел, това писание да замести за
християните, от които се отдалечавал, липсата на неговото лично присъствие.” [7]
III. Мястото на написването на евангелието се смята
Палестина[8]. За
години на написването се дават различни от 42, 70, 80 до 100 г. сл. Хр. Затова
Йоанис Каравидопилус смята, че евангелието не може точно да се датира и затова
дава рамка от 65 – 100 г. сл. Хр. Професор Гяуров дава като период на написване
на евангелието периода 40 - 50г. сл.
Хр.,като се позовава на фактите, че апостол Матей напуска Палестина през 42 г.
заради гонението на християните от цар Ирод Агрипа І (Деян. 12:2-4). Тогава Палестина са напуснали
и апостолите Петър и Павел (Деян. 12:17).
Следователно апостол Матей напуска
Палестина през 42 г, тогава евангелието е написано в 41 година от Христовото
рождение, или 8 години след Неговото Възкресение. Тази година посочват:
Теофилакт Охридски,
Евтимий Зигабен, Евсевий Кесарийски, както
и др. По свидетелство на св.
Папий, еп. Йераполски [9],
ап. Матей подредрежда словата на Господа. Църковният историк Евсевий Кесарийски пише: „ Матей
съставил писание на евангелието у евреите, на техния собствен език през това
време, когато Петър и Павел благовествали в Рим и основали Църква.“ [10]
IV. Езикът, на който е написано евангелието е
еврейски. Еврейският първообраз на евангелието не е запазен. Св. Папий
Йераполски казва: “ Матей
записал беседите на Господа на еврейски език, а ги тълкувал всеки, който
могъл”. Това съобщение води началото си от апoстол Йоан, (на когото Папий е бил ученик). Евсевий
Кесарийски изтъква същата мисъл както Папий. Ориген пише: “ На мене е известно,
че първото Евангелие е било написано от Матей, който е бил някога митар, а
после апостол на Христос, и че той го е написал на еврейски език за
християните, които произхождат от юдеите.[11]
Затова, че евангелието е написано на еврейски език засвидетелства:
-
св. Атанасий Велики в своето съчинение „Synopsis“,
където ясно се отбелязва, че евангелието
е на еврейски език.
-
Блаженни Августин в своето съчинение, опиращо се на древно предание, се
подчертава, че евангелието според евангелист Матей е написано на еврейски език,
а останалите евангелия – на гръцки език.[12]
През
400 г. сл. Хр. има намерени 12 папируса и 5 пергаментни текстове. Шест
фрагмента съдържат части от Матеевото евангелие на гръцки език. Тези открити
фрагменти имат огромно значение за реконструирането на първоначалния текст.
V.
Евангелието е написано за юдеите - християни от Палестина, като доказателства
за това има в древната християнска писменост, а
и в самото евангелие. Ориген казва: “Матей написал своето eвангелие на еврейски
език за християните, които произлизат от юдеите” /Евс.Кес. Ц.ист. 6,25,4/.
Евсевий Кесарийски подчертава, че то е написано специално за християните юдеи в
Палестина. Св. Йероним, св .Йоан Златоуст и др. потвърждават същата мисъл.[13]
VI.
Затова, че е написано за християните в Палестина се засвидетелства и в самото евангелие:
1.Матей
в началото на евангелието дава родословна таблица за произхода на Христос от
Авраам и Давид, необходима за християните – юдеи. (Мт 1:1-16)
2. Понеже нравите, обичаите и местностите в
Палестина били известни на лицата, за които е предназначено евангелието, в него
по тези въпроси не се дават обяснения.
3. Привеждат се Ветхозаветни пророчества за Христос и се обръща голямо
внимание върху тях.
4. В Христовата проповед на планината са поместени
пояснения на Иисус Христос за Старозаветния закон и отношението му към Новия
Закон.
5. Застъпено е силно изобличението Христово спрямо
книжниците и фарисеите. Евангелист Матей пише евангелието си за юдеите -
християни, но изтъква същевременно, че Христос е Спасител и Изкупител на цялото
човечество и затова завършва евангелието си с думите: “ идете, научете всички
народи…”[14]
VII. Според професор Христо Гяуров има два повода за
написването на евангелието:
1.Първият е гонението на християните от цар Ирод
Агрипа І.
2. Вторият повод е, че апостол Матей започва да
благовести за Христос не само в Палестина, а и в други земи. Това според св.
Евсевий Кесарисйки също са два основни мотива, които са дали повод на апостол Матей да напише своето евангелие.
VIII. Древните свети отци като св. Ириней Лионски, а
и мнозина учени казват, че целта за написването на евангелието е да се покаже,
че Иисус е Христос и че е истински Бог (евангелие от Матей 1:22-25; 16:16; 26:64) (бел. ав.). Затова
евангелието е отправено, както към християните, така и към иудеите.[15]
IX. Съдържанието на Матеевото евангелие се изразява
в това, че то е цялостно, напълно завършено. Навсякъде личи, че едно и също
лице е авторът му, изпъква един почерк, една цел, един стил и език и единно
изложение. В него няма изменения, добавки и изпускания. Има мнения на протестантски
богослови, например от школата на Велхаузен, които смятат, че има добавени
глави по – късно, където се говори за съня на Пилатовата жена и където се казва,
че мнозина мъртви възкръснали, когато Христос починал, както и за запазването
на Христовия гроб от стражата. В текста на евангелието обаче не намираме
никакви признаци на редакция. Евангелието има универсален характер, защото
Христовото учение има такъв характер, което е дало направление на всички
Новозаветни книги. Първите две споменати мнения на
протестанските богослови са отхвърлени поради това, че говорят за необикновени
събития, за които се говори на много
места в Евангелието. Относно разказът за
пазенето на гроба, че не е прибавен отпосле, свидетелства пуснатата
мълва от войниците – пазачи на гроба, че учениците откраднали тялото Христово,
която дълго се носела.[16]
X. Евангелието на свети апостол и евангелист Матей
съдържа 28 глави и е второ по обем след евангелието от евангелист Лука. Разделя
се на 7 части. То включва в
себе си почти цялото съдържание на евангелието от св. ев. Марк. В последователността на събитията апостол
Матей ги дава, както при евангелист Марк. При евангелист Матей, за разлика от евангелието
на Марк са описани малка част от чудесата на Христос.
1.Родословиe, Рождество Христово, поклонението
на влъхлите, бягството в Египет, избиването на
витлеемските младенци от цар Ирод,
връщането
на семейството в Египет и заселването му в Назаред (гл. 1-2).
2. Появяването и
проповедта на Йоан Кръстител (3, 1 - 12), Кръщението
на Спасителя (3, 13-17), изкушенията
в пустинята (4, 1 - 11), Начало
на служението на Христос в Галилея (4,
12-17), призоваването на първите ученици (4, 18-22), проповед в
Галилея (4, 23-25), проповедта на
планината (гл. 5-7).
3. Чудеса: изцеляването на
прокажения, изцелението на стотниковите
слуги, исцеление на петровата тъща, укротяването на бурята, изцелението на двама
бесновати в Гадария (според други ръкописи в Герасе или Гергесах), исцеление на
разслабления, призванието
на Матей, въпросът на Йоановите
ученици за поста, възкресяването
на Иаировата дъщеря, исцеление
на кръвотечивата, изцеляването на слепите (8, 1-9, 36). Наставления на
учениците преди заминаването и м за проповед (9, 37 - 11, 1).
4. Въпрос на Йоановите
ученици относно месианското достойнство на Иисус,
както
и други получения на Христос (11,2-12,50).
Притчи за Царството
небесно: притча за сеяча, за плевелите, за семената, за закваската, за скритото на полето
съкровище (гл. 13).
5. Отсичане главата на св.
Йоан Предтеча (14, 1 - 12), насищането
на петте хиляди (14, 13-21), ходенето
по водата (14, 22-33), спор с фарисейте (15, 1-20), изцеление на хананейките (15, 21-28), чудото с
четирите хиляди (15, 32-39), просбата
на фарисейте и личбите от небето
(16, 1 - 12), изповедта на Петър (16, 13-20), поучение за
следването на Христо и носенето на кръста ,
за
важността на душата и пришествието на Сина
Човечески (16, 21-28), Преображение
Господне (17, 1 - 13), изцеление бесноватия (17,14-21), случката с
драхмата ( 17, 24-27). Беседа за
Църквата: наставления за живота и поведението на вярващите
и епископите в Църквата(18,1-20). Притчата
за неблагодарните раби (18, 21-35).
6. Въпрос на фарисеите за
развода (19, 1 - 12), благословението на децата (19, 13-15), беседа с богатия
момък за вечността (19, 16-30).
Притча за винограда (20, 1 - 16), предсказание на Спасителя за Своите
страдания и молбата на
апостолите Йоан
и Иаков
(20, 17-28). Изцеление на
двамата слепи (20, 29-34).
7. Вход в Иерусалим, очистването
на Храма и други беседи (21, 1-27), притча
за двамата синове (21, 28-32), за
справедливият стопанин (21, 33-46) и
за брачния въпрос (22, 1 – 14Въпрос
на фарисеите за данъка на кесаря
(22, 15-22), въпрос
на
садукеите за въскресението· (22,
23-33), въпрос на законника за най – голямата
заповед (22, 34-39). Въпрос
на Спасителя към фарисеите за синът Давидив
(22, 41 -46). Изобличаването на книжниците и фарисеите
в лицемерие (23, 1-36), плач
за Йерусалим (23, 37-39), есхатологична
реч (24, 1-44). Притчата за бодърстващите: за верните и неверните
раби (24,45-51), за десетте
девици (25,1-13), за талантите (25, 14-30),за страшния съд (25, 31-46). Страстите
Христови (гл. 26-27). Възкресението
Христово: жените мироносици и
наставлeния на Възкръсналия
Спасител към апостолите.[17]
XI.
Богословието на на св. евангелист Матей: Това, което отличава евангелието на
апостол Матей от останалите три евангелия е нравственото учение на Христос.
Апостол Матей говори за родословието Му, като засвидетелства, че пророчествата се изпълват в Иисус, Който е и очаквания Месия, Христос.[18]
Свети евангелист Матей за разлика от останалите синоптични евангелисти,
разглежда събитията систематично, а не хронологически. Център на неговото
евангелие е Христос. На преден план в евангелието на ап. Матей стои учението за
Царството Божие. Царството, което начало полага Самият Спасител и
разпространява сред хората, като едновременно с това ги призовава да бъдат
будни. Тайната на Царството Божие се разкрива разбира се, чрез служението на Господ Иисус
Христос. Светите отци намират много тясна връзка между Царството Божие и
Църквата. Ясно се подчертава в евангелието, че Иисус е Христос и, че в Него се
изпълват пророчествата на Стария завет, подчертавайки милостта на Бога в двата
Завета, а именно, че всичко, което се прави в рамките на Новия завет е обявено от пророците в Стария Завет. И
накрая, за разлика от другите синоптични
евангелисти, Матей обръща внимание на "правдата", като човешка реакция
относно спасението. В словата си, Матей
подчертава, че е нужно и човешка страна за спасението, която се изразява най –
вече в принасяне на плодове чрез любовта
- основният признак, по който може да се познае истинският Христов
последовател.[19]
Автор: Здравко Кънев
Използвана
литература:
1.Трайчев,
Е. Св. евангелист Матей – автор на първото канонично евангелие. ДК, №4, 2000.
2.
Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет, С., 1956
3.
Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6.(13.11.2013; 21:25)
4.
Новият завет на Нашия Господ Иисус Христос. Нов превод на оригинала, Българско
библейско дружество, 2002.
5.
Нов библейски речник, С., 2007.
6.
Библия – Синодално издателство, С., 2011.
[1] Новият завет на Нашия
Господ Иисус Христос. Нов превод на оригинала, 2002.,с.9.
[2] Трайчев, Е. Св.
евангелист Матей – автор на първото канонично евангелие. – ДК, № 4, 2000, с. 9.
[3] Йоанис Каравидопулус - http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6.(11.10.2013, 20:00 h.);(превод автора)
[4] Гяуров, Хр., Записки по
Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет, С., 1956,с. 52
[5] ок. 130 - ок. 202 г.
[6] 263-339г.
[7] Цит. по: Гяуров, Хр.,
Записки …с. 53
[8] “ Тая мълва се носи
между юдеите и до днес” (Мт. 28:1); ( Според Гяуров, ясно свидетелство за
написването на евангелието в Палестина).
[9] Умира 165 г.
[10] Цит. по: Гяуров, Хр.
Записки…с. 53
[11] Цит. по: Йоанис
Каравидопулусhttp://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6.(12.10.2013; 20:15h);(превод автора).
[12] Трайчев, Е. Св.
евангелист Матей – автор на първото канонично евангелие – ДК, № 4, 2000, с. 10
[13] Гяуров, Хр.,Записки…с.
58
[14] Пак там, с.59.
[15] Цитат по Йоанис
Каравидопулус: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6.(12.10.2013; 21:00h);(превод автора)
[16] Гяуров. Хр.Записки …,с.
63
[17] Йоанис Каравидопулус- http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6.. (13.11.2013, 21:25h);(превод автора)
[18] Гяуров.,Хр.,Записки по Въведение
в Свещеното Писание на Новия Завет, С., 1956,с. 53-54
[19] Йоанис Каравидопулус-
http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6..
(29.11.2013, 11:30h);(превод автора).
