В името на Отца и Сина и Св. Дух,
Братя и сестри,
В днешното евангелско четиво
чухме думите за славното чудо Христово, а именно изцеляването на двамата слепци
и един бесноват ням човек.
Днес времената са такива, живеем
в безпътица, в безизходица. Много често се случва да отпадаме, да се отчайваме.
Пред такъв проблем са застанали и днешните двама слепци излекувани от Господ Иисус.
Животът ни е пълен с проблеми, много нужди излизат на среща ни, и както казва
един митрополит: „животът е труден, нуждите – много, а непредвидимите
обстоятелства – също много и непрестанни.”
Може би такова е времето, но ние
търсим все по-лесния път, по-лесния начин, търсим лесно решение на проблемите.
Днешните двама слепци са ни пример в това отношение, защото и те търсили помощ,
намерили решението. А то е толкова просто – прибегнали до Христос със силната
вяра, с убедеността, че ще им дари безценната светлина. Не само тварната, но и
нетварната. Онази Преображенската. Те добре знаели, че Христос бил много
милостив и постояно се смилявал пред човешката болка, чули че проповядвал нов свят, нов живот, живот
изпълнен с любов и прошка, който не бил действителност, отнасяща се само до бъдещето,
но и за настоящето. И познавайки Неговата любов, Неговата състрадателност те
прибегнали към Него, отишли и се изцерили, отървали се от своя проблем.
Колко години са се минали от това
чудо? Днес въпреки, че имаме опита, въпреки, че толкова много хора са ни
оставили знанието, показали са ни пътя ние не прибягваме към него. Христос пръв
пострада, изкупи света и даде решение на най-голямата човешка безизходица, даде
изход от смъртта и тлението. Той ни излекува от съмрта със собствената Си смърт
и възкресение.
Ако погледнем обективно на нещата
и в миналото и сега има хора, които умират от болести. Тогава променило ли се е
нещо. Може би... Имаме специалисти, плащаме си осигуровките, искаме добро медицинско
обслужване. За проблемите си прибягваме към своите специалисти. Но какво казват
те на края. Съжаляваме повече неможе да се направи. И тогава човек остава
наплъно сам въпреки подкрепян от близките си, той е сам, сам е защото няма кой
да му помогне.
А Църквата вече 2000 години казва
- има кой. Този е същият, Който се
разпна на Кръста, на онова Дърво. Той дава помощ, Той дава изцеление, Той е
Този, Който каза: „Да сътворим човек по наш образ и по наше подобие”. Той е
нашият създател и спасител - Христос
А мъката, скърбите, трудностите, тревогите, проблемите никога не свършват. Но
да знаем, че също не спират и безмерната милост и човеколюбието на Христос,
както и непрестанните молитви на пресвета Богородица. А на нас остава да бъдем
готови да търсим Божията милост и любов и с доверие да оставяме грижата си на
Господ. Защото Той винаги дава благ изход.
Братя и сестри,
Господ поиска от тези бедни хора
само едно нещо, най-високата цена, цената на тяхното лечение. Това е тяхната
вяра и точно нея Христос поиска. Нищо повече.
Комерсиално е днес обществото и
както казват всичко се върти около парите, те ни дават възможности, но
единствено и само това. В човешкото сърце, създадено от Бога, има едно кътче,
една градинка, в която човека пази своята вяра, любов и ценности, пред които
парите са безсилни. А вярата е ценност, достъпна за всеки. И за да ни затвърди
в това Господ казва: „Няма нищо невъзможно за, онзи Който вярва в Мене”.
В какво се състои силата на
вярата ни, на християнството, на евангелието? Силата е в живата вяра, онази,
която в себе си съдържа и дела. Та, вярата, действа, променя, укрепва, лекува,
насочва, вдъхновява, търси, научава, разбира. „Вярата ангажира - ангажира не
само редовно да посещаваме богослуженията и да участваме в живота на Църквата, и
в ежедневието си да имаме поведение и дела на вярващ човек. Тук е трудността, в
която се спъваме - затова и някои предпочитат да бъдат невярващи, сиреч
неангажирани с нищо.” Нека помним, че всичко оставяме на този свят, само две
неща идват с нас, нашата вяра и делата ни. Да вземем пример от слепците, от
тяхната вяра и винаги да се надяваме на Бога, защото дивен е Бог в Своите дела
и нямаме достатъчно думи да възпеем Неговите чудеса. Амин.
Автор: Ангел Карадаков
