Докъде са стигнали днес децата! Не търпят дума да им се каже, какво остава да понесат наказание! Нямат уважение; имат голям егоизъм и са много нервни. Злоупотребяват със свободата си. Детето казва на родителите си: “Ще се оплача от вас в полицията”. Наскоро едно петнайсетгодишно дете направило голяма беля и неговият баща му ударил шамар, а то отишло и подало жалба срещу него и осъдили бащата. По време на съдебния процес бащата казал: “Постъпвате несправедливо с мен, защото ако тогава не бях ударил този шамар, щяха да затворят детето ми в затвора. Нямаше вас да ви боли, а мен”. Тогава хванал детето, ударил му два шамара и казал: “Осъдете ме за тия два шамара, а не за онзи тогава. Сега ме хвърлете в затвора, защото го ударих без причина”.
Искам да кажа, до къде са стигнали децата. Днес господства този начин на мислене. Някога родителите ни се караха, удряха ни и по някой шамар, но и през ум не ни минаваше лоша мисъл за тях. Приемахме и пръчката като милувката, без да се противим, без да мислим дали сме виновни много или малко. Вярвахме, че и боят е за наше добро. Знаехме, че родителите ни обичат и когато ни милваха, и когато ни целуваха, и когато ни удряха по някой шамар. Защото и шамарът и милувката и целувката на родителите - всичко е от любов. Когато родителите бият децата си, сърцето им се измъчва. Когато децата изядат някой шамар, боли ги бузата. Следователно по-голяма е болката на сърцето от болката на бузата. Майката, каквото и да прави с децата си - било да им се скара, било да ги набие, било да ги помилва, всичко върши от любов, и всичко това излиза от едно и също майчино сърце. Когато обаче децата не разбират това и говорят безочливо, противят се и се инатят, тогава прогонват Божията благодат от себе си и е естествено да претърпят съответното
бесовско влияние.
- Отче, не съществуват ли и лоши родители?
- Да, има, но на децата, които имат такива родители, Сам Бог помага. Бог не е несправедлив. Дивите круши
са пълни с плод. Там на пътя за моята колиба има една дива джанка. Листата ѝ не се виждат от плод. Клоните
се чупят от натежалите джанки. А питомните, въпреки че ги пръскат, не дават никакъв плод.
*Из книгата "С Болка и любов за съвременния човек"
