" Но вие обичайте враговете си, и
правете добро."
Братя и сестри,
Любовта е същността
на християнството и именно тя описва Божието битие. Сътворението на света и
цялото дело на Божия промисъл, което завършва с раждането на Спасителя е дело
на тази любов. Човекът също е творение на любовта. И като творение по образ и
подобие на Бога, той изначално носи в природата си отражението на Божията
любов, а своята пълнота постига като участва и напредва в нея.
Доколкото
любовта изпълва нашата вяра и доколкото описва битието на Бога, а и подобава да
описва и нашия облик, ние сме длъжни, според силите си, да опазим Божията
заповед за любовта и да доближим съвършената любов. А тя включва и любовта към
враговете, която е най-същественият белег на християнската любов.
Това е трудно и непонятно
изискване за всички ни. Нелогично е да
обичаш онзи, който те мрази или да правиш добро на човека, който ти вреди. Как да го обичаш, когато ти
прави зло? Тази любов не е възможна за човека без присъствието на благодатта на
Светия Дух. Само този, който е познал благодатта на Духа разбира как е възможно
да люби враговете си и да има такава любов. За да приеме благодатта на
Светия Дух и да узнае как да обича зложелателите, вярващият трябва да се
подвизава. Св. Силуан Атонски съветва: "Насилвай сърцето си да люби
враговете и Господ, виждайки доброто ти разположение, ще ти подаде нужната помощ."
Любовта не е
отвлечено или недостъпно понятие. Тя съществува в човешките души и се вижда в
междуличностните и обществени отношения.
Църквата е общност
на любовта. Общност, където става възможно живеенето на любовта на Троичния
Бог. В ежедневието ние повтаряме Адамовия грях, когато мислим само за себе си и
осъждаме останалите хора. Но Христос ни зове да се смирим пред Бога, да отворим
сърцата си и да не съдим другите, а да ги обичаме и да им прощаваме. Ние трябва да се научим да обичаме не само
определени избрани хора, а всички, дори и тези, които ни притесняват. Защото
иначе любовта лесно стига до ненавист.
А ненавистта
единствено разделя хората. Тя се противопоставя на единосъщието на тяхната
природа и е болестно и противоестествено състояние. Ето защо и любовта към
ближния не може да бъде съвършена, ако не включва всички хора без ограничение.
Преподобни Максим Изповедник пише така: "Ако ненавиждаш някого, някого пък
нито ненавиждаш, нито любиш, другиго любиш, но умерено, друг пък любиш горещо,
разбери от това неравенство, че си далече от съвършената любов, която преполага
да любиш всеки човек еднакво".
Любещият Бога пази Неговите
заповеди. А пазенето на заповедите се събира в пазенето на двойната заповед за
любовта: „възлюби Господа, Бога твоего от цялото си сърце... и възлюби ближния
си като себе си“.
Чрез любовта към враговете ние
се уподобяваме на Бога, Който люби всички хора, справедливи и несправедливи. Едновременно
с това любовта към враговете прави по-пълна любовта към ближния, понеже включва
цялото човечество и не разделя човешкото битие. И когато човекът живее тази
пълнота на любовта, той има действително общение с Христа.
Братя и сестри,
Цел в живота на християнина
е винаги да преминава от користна към безкористна любов.
Да обича враговете си може
само онзи, който е победил първия и най-голям свой враг - себе си, самолюбието
си.
И нека живеем думите на Св. Йоан Богослов: „Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в
тъмнината. Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма
съблазън. А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината
ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.“ Амин.
Автор: Ботьо Димитров
Използвана литература:
1. Папаконстантину, Апостол. Как ще повярват, ако не чуят.
С. 2007
2. Лашков,
Александър. Пътят към храма. С. 1998г.
