Време е да поговорим за мира
и да молим Господа за мир. Мирът трябва да бъде нещо твърде скъпо за нас, желан
и обичан от нас. Защото нашето сърце може да бъде задоволено само ако е чисто,
а то ще бъде чисто само когато бъде изпълнено с мир. Когато то бъде изпълнено с
мир, тогава то е щастливо, тогава нашата почивка е спокойна и нашият труд ―
лек. С него нашето единение е приятно и дружбата ни ― неразделна.
Трябва да похваляваме ония,
които обичат мира, а онези, които го ненавиждат, по-добре е да ги смиряваме
чрез поука или премълчаване, отколкото да ги дразним с порицание. Който обича
мира истински, той обича и враговете му. Ако обичаш светлината, ти не се сърдиш
на слепите, но скърбиш за тях, понеже знаеш какво благо притежаваш ти и от
какво са лишени те. Те са достойни за състрадание, тъй че, ако ти би имал
средство или лекарство, то по-скоро би започнал да ги лекуваш, отколкото да ги
осъждаш. Точно така, ако ти обичаш мира, то изпитваш състрадание към онези,
които нямат това, което ти имаш.
Мирът е такова нещо, че ако
ти го имаш, не можеш да завиждаш на онзи, който също го има. Защото ако един
човек има мир с тебе, това с нищо не ти уврежда. По-друго е при владеенето на
земни неща. Ако ти би пожелал едно твое земно имущество, например дом или нива,
да владееш заедно с твой приятел, то ти го делиш с него, но при това твоето
владение намалява. Можеш дори да пожелаеш да приемеш и трети съучастник, дори и
четвърти. Ти пресмяташ колко души може да вмести твоят дом или на колко дяла да
се раздели твоята нива, за да бъде всеки задоволен, и казваш: четирима са
напълно достатъчни, петима вече са много, а за шести или седми и дума не може
да става. И така не ти, а самата теснота или недостатъчност изключва
разширяването. Не е така с мира. Когато истински обичаш мира, ти имаш толкова
много нещо, че можеш да приемаш за съвладетели с тебе колкото си искаш,
неограничено. И толкова по-обширно става това владение, колкото повече хора го
владеят. Вещественият дом не може да вмести много владеещи или живеещи в него,
но владението на мира възраства все повече и повече с увеличаването броя на
владеещите го, на пребиваващите в него.
Колко е хубаво да обичаш!
Защото това значи да имаш. 'Кой не иска да увеличи това, което има? Ако искаш
малцина да имат мир с тебе, то твоят мир ще бъде малък. Ако пък искаш твоето
владение да расте, приеми още владетели! Кой глас може достатъчно да възхвали и
кое сърце да почувствува силата на това, че да обичаш, значи да имаш? Само си
помисли какви желания изпитват хората за някои неща! Един желае земя, друг
сребро и злато, трети иска скъпи дрехи, четвърти ― красиви къщи, живописни
вили. Обичат ли те всичко това? Обичат го. Но дали го имат в същото време, щом
го обичат? О, често пъти човек си остава само празен мечтател. Понякога той
гори от желание да го има, но го няма. А и когато го има, често трепери от
страх да не го загуби. И често пъти последният час сварва човека преди да е
постигнал това, за което напразно е мечтал през цял живот. Следователно, колко
е важно да имаш нещо само като го пожелаеш! Не срещу пари придобиваш това, що
си обикнал. Не отиваш да се молиш на някой големец, за да го получиш от него.
Но само го пожелаваш! Ето на това място, на което се намираш сега, обикни мира
и ти веднага ще го имаш. Той е станал достояние на твоето сърце, и то достояние
неизчерпаемо. Когато искаш да разделиш своя хляб с други, то колкото повече са
тези, на които даваш, толкова по-малко става това, що даваш. А мирът е подобен
на онези хлябове, които в ръцете на апостолите, по благословението на Спасителя,
все повече се умножавали при преломяването и раздаването им.
И тъй, имайте мир! И ако
искате и други да привлечете към него, първом сами имайте мир, за да имате с
какво да ги привлечете. Нека в душите ви да гори пламъкът на мира, та от него
да се запалят и други души. Еретикът и разколникът ненавиждат мира, както и
болното око не обича светлината. Но нима светлината е лошо нещо от това, че
болното око не може да я понася? И макар болното око да не обича светлината,
обаче окото е създадено за светлината. Тези, които обичат мира и желаят и
другите да го обичат, естествено, се стараят да правят всичко, щото повече души
да владеят това безценно съкровище ― мира. Както и лекарите се стараят да
излекуват болните очи, колкото това и да е трудно. Болният се дърпа и се сърди,
но когато очите му бъдат излекувани, радва се на светлината. А ти, любителю на
мира, знай, че ако първом ти не си проникнат от силна любов към мира и не си
пленен от неговите красоти, не ще си в сила да привлечеш онези, които още го
нямат. Те трябва да видят това, което ти виждаш, да го обикнат, да го пожелаят,
като нещо извънредно ценно и желано. То е като възлюбена, като годеница, която
казва на възлюбения: „обикни ме с цялата си душа и аз ще бъда твоя". Нека
в мене се влюбят повече, нека се влюбят всички, аз ще си остана чиста и
непорочна, нека всички идват при мене, нека се наслаждават от красотата ми, аз
ще си остана вечно красива, вечно привлекателна. Светлината никак не се
поврежда от това, че безброй очи я гледат; мирът никак не намалява от това, че
множества ще го обикнат и имат. При все това, безбройно е числото на духовно
слепите, които не желаят мира. Не го желаят, защото не са го видели; не го
обичат, защото не са пленени от красотата му. Необходимо е те да бъдат
лекувани. С Божията помощ, доколкото имаме сили, ние ще се стараем да ги
привлечем, та заедно да владеем това, което вследствие на съвместното владеене
никак не намалява.
Затова увещавам Ви да
проявявате към заблудените истинска християнска кротост. Необходима е голяма настойчивост
и търпение, за да бъдат извлечени от блатото на заблудата. Очите им са
възпалени и лошо виждат. Необходимо е да бъдат лекувани предпазливо и нежно.
Нека никои да не влиза в препирня с тях, нека никой не се опитва да защищава
вярата си чрез неподходящ спор, защото от такъв спор лесно може да се зароди
опасна вражда. Някои от тях сигурно ще търсят повод за това. Изобщо, щом чуеш
караница, търпи, показвай вид, че не чуваш, отмини. Не забравяй, че е
необходимо такъв да бъде лекуван! Знаете колко нежни са понякога лекарите с
пациент, болен от сериозна болест. Посрещат ругатните с кротост, но дават
лекарството, въпреки отчаяната съпротива на болния. Не забравяй, че единият
лекува, а другият трябва да бъде лекуван, и не влизай в празен спор. Умолявам ви
да търпите! и с кротостта си ще победите. . . Съобразявай се с времето, имай
предвид състоянието на болния, имай своето разсъждение. Ти знаеш как и Бог бива
злословен понякога! Нима ти чуваш, а Бог не чува? Нима ти знаеш, а Той не знае?
Я чуй какво казва Самият Той: “Той оставя Своето слънце да грее над лоши и
добри, и праща дъжд на праведни и неправедни" (Мат. 5:45). Бог отлага
Своето всемогъщество и показва дълготърпение. Така и ти знай момента и не
докарвай възпалените очи в по-голямо раздразнение. Обичаш ли мира? Бъди блажен
с него в сърцето си! „Тогава какво да правя?” ― питаш ти. Има какво да правиш.
Остави препирнята и се обърни към молитвата! Не отговаряй на хулещия с хули, но
се моли за него. Ако искаш да го обърнеш, обърни се за него към Бога, защото
такъв само Бог може да оправи. Безмълвно се обърни към Чуващия безмълвието,
нека устата ти да остане затворена н да се чува само гласът на сърцето. Даже и
тогава, когато ти вече не си пред погледа на хулителя, продължавай горещо да се
молиш за него. Защото той е твой брат. Изглежда удивително: как може да бъде
твой брат, щом те хули? Но нали той не знае какво говори? Нали е болен? Нали
трябва да се лекува? Прочее, лекувай със Словото Божие! Иисус Христос, Живото
Слово на Живия Отец, ни е заповядал така да се молим: „Отче наш, Който си на
небесата”. Защото всички ние имаме един Отец. Не приятел и не съсед твой, но
Самият Бог Отец, към Когото се обръщаме с тези думи, ни заповядва да бъдем в
пълно съгласие едни с други. И когато това съгласие го няма, трябва да работим,
за да го възсъздадем. Ние всички трябва с един глас и с едни думи да се
обръщаме към Небесния Отец и да имаме един мир.
Говорете това пламенно и
едновременно кротко. Говорете го с огън, а не с чувства на вражда, и умолявайте
Господа, като съединявате молитвата си с въздържание. Каквото и да просим от
Господа, нека имаме предвид и поста. Ето, подир Петдесетница ние обикновено
постим. Впрочем и да не беше този пост, когато се молим за нашите болни братя,
винаги трябва и да постим. И тъй, какво собствено трябва да правим за нашите
братя, които в името на нашия Господ и Лекар искаме да излекуваме и поправим?
Нека не присвояваме това дело на себе си, нека предоставим това на Него. Нека
просим Светия Лекар, като смирено постим в сърцата си, благочестиво и, взаимна
братска почтителност едни към други. Нека покажем към Бога таен пост и
благочестие, а към братята ― любов. Нека нашите добри дела се умножат, защото
те усилват нашите молитви. Бъдете странноприемни. Всяко време е добър повод за
това, защото винаги има раби Божии, които се нуждаят. Не изпущайте поводите и
случаите, вижте какво имате в домовете си. Не забравяй да скътваш поне по нещо
за себе си в онази небесна съкровищница, където можеш да намериш награда и
спокойствие. Скривай там, доверявай се напълно на Господа. Не бой се, там няма
крадци, нито грабители. И тъй, старай се да имаш какво да получиш там. И знай,
че ще получиш много повече, отколкото ще вложиш. Бог Сам иска да бъде твой
Кредитор, твой Длъжник! Нему слава!
Автор: Блажени Августин
източник: http://hrampreobrajenie.org
