„Бъдете
бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки” (1 Кор. 16:13)
Братя
и сестри,
В апостолското четиво от днес, чухме думите на
св. Ап. Павел отправени към християните в Коринт. Той им казва да бъдат бодри,
да стоят във вярата, да бъдат мъжествени и крепки.
Но как се стои във вярата? Нашият живот е
изпълнен с толкова много проблеми, постоянно сме на някъде, нямаме време за
нищо. Животът ни се е превърнал в едно тичане, препускане... Забравяме дори
себе си. В живота, така живян - на тичане, мислите ни са объркани, както се
казва само телом сме тук, а духом се на някъде. Ставаме сутрин и вместо първо
да благодарим на Бога, че и днешния ден
ни е даден, ние какво правим? Ставаме поглеждаме часовника, виждаме, че сме закъснели,
бързаме, тичаме. Не се сещаме за Бог. Прибираме се от работа, изтощени нямаме
сили за нищо и отново не се сещаме да благодарим на Бога, че днес ни помогна да
изкараме хляба си.
„Бъдете бодри”, казва апостола, не го мислете
толкова, защото понякога човешкият ум само обърква нещата, и това което той си
мисли почти винаги не се случва. Например: мъж става сутринта за работа, обаче
закъснява, бърза, но закъснява. Докато върви по пътя той си мисли как шефът му
ще го накаже и даже уволни, как след уволнението ще бъде изгонен и от дома си,
защото не може да плаща заема към банката, и на края как той и цялото му
семейство ще отидат на улицата. И тези мисли не го оставят, така човек може да
се побърква, да бъде не на себе си, защото се уповава само на ума и телесните
си сили. Ако предположим, че този човек се помоли на Бога то на него ще му е
по-лесно. Казва си: „всичко е в Божиите ръце, аз на него се уповавам”. В една
от молитвите на Вечерната служба се казва: „Да бъде, Господи, милостта Ти над
нас, според както ти се уповаваме”. Това именно е стоенето във Вярата, да стоим
и въпреки, че на всички е ясно, че сме слаби, да не се притесняваме, да не
униваме, а обратно да бъдем бодри, защото Бог е с нас. Да Му се уповаваме,
защото колко му се уповаваме, толкова и милост и помощ ще получим.
„Бъдете мъжествени и крепки”, това още съветва
апостола. Да бъдем мъжествени, обаче в какво? Да, да бъдем в изпитанията, в
изкушенията, да се борим и въпреки, че се случва да паднем в борбата, да не се
отказваме, защото имаме примера на завършителя на Живота – Христос. Господ
Иисус е нашият пример и крепост. Св. Йоан Златоуст казва: ”Силни вълни, жестока
буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То
не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат
Иисусовия кораб... Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите
сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно
пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата
му са за мене стена и ограда...”
Братя и сестри,
Да се вслушаме в думите на апостол Павел, да ги
вложим в сърцето си, а не в ума си. Така да направим, че не умът да ги запомни,
а сърцето. Да стоим във Вярата, да не отпадаме, да не се отдаваме на униние и
отчаяние, защото това ни чака ако нямаме вярата като упора. Виждаме как живее
света днес, виждаме негови трудове, а и плодовете виждаме и именно по тях
познаваме, че света не е добро място за нас. Да стоим твърдо и мъжествено и да
не отпадаме, да не се притесняваме, но да се уповаваме. Това ни е и казал
нашият Бог: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20)”. И
когато имаме такова свидетелство, кажете от какво да се боим, от какво да се
плашим. Винаги да казваме „Упованието ми е Отец, убежището ми е Син, а покровът
Дух Светии. Троице светая Слава на Тебе.” И вярвайте ми няма да паднем –
Никога! Амин.
Автор: Ангел Карадаков
