26 септември 2013 г.

БЕЗ ЦЪРКВАТА НЯМА СПАСЕНИЕ

Снимка: http://www.imth.gr/
"При нас в Православието е твърдо именно това, което се основава на светите Отци. При протестантите е друга работа... при тях каквото им дойде на ум, всичко влиза в работа."                     
Из "Душеполезни поучения" на св. Теофан Затворник

През втората половина на нашето столетие в столицата на Австралия Канбера се случило нещо необичайно: многоетажната сграда на парламента, построена по всички правила и закони на техниката, изведнъж, без видима причина, започнала да пропада. Отначало учените не можели да разберат какво става. Не им се удало да установят нито подпочвени води, нито сеизмични колебания, но сградата продължавала бавно да се разрушава. Накрая се оказало, че под нейните основи се били заселили огромни колонии термити и в продължение на много години подкопавали основите и.

Нещо подобно се наблюдава и в нашия църковен свят. Появиха се някакви невидими сили. които са си поставили за цел (може би дори без да съзнават това), бавно и упорито да изопачават и да дискредитират учението на Църквата, незабележимо подменяйки и изменяйки православния начин на мислене. Тези разрушителни сили действат в целия свят: те, без да се обявяват направо против догматите и каноните на Православието, искат да ги подложат на своя интерпретация, да им натрапят друг смисъл, да създадат адогматична религия - християнство без Христа, Църква без канони - и постепенно да доведат хората до убеждението, че цялото православно богословие - това са само по-късни надстройки над евангелисткото учение, че главното и основното - това е добротата и милосърдието, а останалото е безразлично. Възниква реалното опасение, че в целия свят искат да създадат ново, либерално християнство, в което Самият Христос е представен не като Спасител на света, а като учител по нравственост, който чрез Голготската Жертва съвсем не е изкупил греховете на хората, а само е показал пример на самоотричане. Те искат да лишат християнството от неговите исторически корени, да унищожат неговата мистична дълбочина и вместо главната цел - богообщението, да поставят друга цел - служение на хората, а в действителност - служение на човешките страсти. Вече все по-високо се чуват гласове, че Евангелието не трябва да се разбира буквално, че аскетизмът - това е насилие над природата, вярата в съществуването на вечни мъки и демони е болно въображение; самото покаяние те считат за някакво извращение, за безсмислено самоизтезание; продължителните молитви - за загуба на време, което би трябвало да се употребява за служене на ближния и т.н. Особено ярко тези тенденции се проявиха в протестантизма и неговият горчив опит трябва да ни отрезви и пробуди.
Православието - това е духовна истина. Според либералите никакви истини не са нужни. Те считат, че за човека трябва да бъдат създадени условия, в които най-пълно да могат да се осъществят неговите желания, в това число и страстите му.
Евангелието - това е светлина, която е трудно поносима за хората, потънали в пороци, и те се опитват или да угасят тази светлина по пътя на насилието, или да извратят смисъла на християнството. Докато съществува учението на Христа, светът ще бъде осъждан и изобличаван от него. А на кого от грешниците му се иска да вижда в огледало своето уродливо лице, да почувствува, че философията на света - това е философия на свинарник, където главното благо се състои в това, всички свине да имат достъп до коритото с помия. Христос е казал, че светът лежи в зло. Истинската Църква и истинската вяра винаги ще бъдат гонени. Езичниците са устройвали кървави гонения против християните също от позицията на хуманизма и либерализма, те казвали, че християните са човекомразци, че лишават себе си и другите от радостите на живота. Предаността на християните към догматите на вярата езичниците считат за фанатизъм. При някои езически императори възниквали предложения изображение на Христос да бъде внесено в Пантеона - храма на всички богове, и опитвали да се въведе почитанието Му като едно от божествата, тоест да се съедини езичеството с християнството. По време на най-страшното гонение против християните при Диоклетиан управителя! на Витания Феликс написал книга, в която убеждавал християните, че между тях и езичниците няма голяма разлика, и предлагал компромисно решение: християните да почитат Христа, но заедно с Него да почитат и езическите богове. Когато видял, че от този замисъл не излязло нищо, той се превърнал в един от най-злите гонители на християните, даже сам измислял нови изтънчени изтезания за тях и подстрекавал Диоклетиан към още по-голяма жестокост. Църквата, основана върху мъченическа кръв, не само издържала гоненията, но и излязла като победителка от тях.
След това главните противници на Църквата станали гностическите ереси. Някои от тях изисквали краен аскетизъм, който отъждествявал тялото на човека със злото начало и с творение на демона, а други гностици изпадали в противоположната крайност: те казвали, че духът на човека е божествен, затова грехът, извършван с плътта, не е съществен за човека. Това бил призив към всепозволеност. Всяка секта - това е изопачаване на първоначалното апостолско предание, това е желание да се построи ново християнство върху основата на собствените представи, това е преход от духовното към душевното. Рационалистичните секти поставят своя органичен разсъдък по-високо от Свещеното 11редание. Лъжемистичните секти подменят благодатта на Светия Дух с душевни, емоционални състояния, психическа възбуда и екстаз.
По-нататък се появява нов враг - това е теософията, която казва, че всички религии - това са радиуси, насочени към центъра. За теософията не съществува една истина. Това е повторение на езическото многобожие. Христос се поставя в една и съща плоскост заедно със Зороастър и Буда. Християнството се обявява не за истина за всички народи, а за регионална религия. Съвременният икуменизъм се явява частен вид на теософията, където принципът на равенството все още се разпростира не върху всички религии, а засега само върху християнските конфесии. Могат да ни кажат: "Възгледите на гностиците и теософите не са характерни за нашата Църква; ние вярваме в Христа като в Син Божий и Спасител на света." Но ние искаме да посочим друго - това, че термитите са се разшавали под основите на Църквата. Корозията на църковното мислене вече е започнала и християнството без Христа може да се окаже перспектива, вече реализирана в крайните протестантски секти. Когато термитите разрушават сградата, не бива да се успокояваме, че разрушенията са засега незначителни, че тези насекоми са малки по размер, а стените на Църквата са мощни и непоклатими. Да, термитите не ще се справят със самата Църква, защото тя е основана върху обещанията на Христа. Но колко съблазни ще дойдат чрез тях в Църквата? Защо либералите така настойчиво искат да изменят църковната традиция, да се откъсна! от Преданието, да съединят несъединяемото: Духа на Христа и духа на света. Защо те с такава настойчивост искат да прокарват реформи: промяна на календара, промяна на богослужебния език и т.н.? Ако от стената е паднал камък, лесно е да се измъкне и друг. Затова Православието не бива да се изменя, дори в това, което изглежда най-незначително. Модернизмът и либерализмът са врагове на християнството, с които е невъзможно да се договорим. Всяка отстъпка те ще възприемат като своя победа и още повече ще засилят натиска върху Църквата.
Най-опасното е това, че либерални идеи започнаха да проповядват хора, носещи раса. Вече в средата на самите православни свещеници може да се чуе полемика за това кое е по-добро -Православието или католицизмът, ще се спасят ли мюсюлманите, или не, може ли да се получи Небесното Царство без кръщение и т.н. Това е същата теософия, само че в по-замаскирана форма. Който е казал: "а", той рано или късно ще трябва да каже: "б": който днес яростно спори за това, че човек може да се спаси без кръщение, той рано или късно ще трябва да каже. че човек може да се спаси без Христа със собствените си добродетели. Нека да си спомним, че фарисеите считали, че вече са спасени чрез своите добри дела и произхода си от Авраам, а свършили с това, че не само отхвърлили, но и разпнали Христа.


Автор: Архимандрит Рафаил (Карелин)

Източник: http://hrampreobrajenie.org
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.