Ръкописът,
известен като Песнивец на цар Иван Александър или Софийски псалтир ( София, БАН, 2 ) е създаден
през 1337 година по поръчка на владетеля. Това става ясно от тържественото
слово в ръкописа, намиращо се на л. 311 – 312 . По тип ръкописът спада към
тълкувателните Псевдо-Атанасиеви (Исихиеви)
псалтири. В днешния си вид, кодексът съдържа 38 тетради от общо 40,
което се вижда от оригиналната пагинация. Липсват втора ( В ) и четвърта ( Д )
тетради. Писмото е нисък устав с квадратен модул. Беньо Цонев¹ идентифицира
общо пет ръце, работили върху ръкописа. Елисавета Мусакова отбелязва, че дори и
в частите писани на пръв поглед от един писач се забелязват някои разлики и
допуска намесата на още писачи, придържащи се към една калиграфска норма². Това
подкрепя идеята, че ръкописът е дело на
монаси, извън някои от големите книжовни групи, като тези създали ръкописи, като Четириевангелието на цар Иван Александър и Томичовия псалтир.
Освен Псалтира
и Библейските песни, ръкописът съдържа и тълкования на Символа на вярата и
Господната молитва, както и вече споменатото тържествено слово за цар Иван
Александър. Днес, словото е разположено в края на кодекса, но според Е.
Мусакова, която се опитва да реконструира първоначалната подредба на текстовете
в ръкописа³, то има вероятност да се е намирало в средата на Псалтира и да се свърже с единствената
миниатюра. Засега този въпрос остава открит.
Установено е
пълното сходство на тълкуванията в Софийския псалтир с Погодиновия псалтир,
сходство намираме и в графичното оформление4.
Украсата на
ръкописа не е богата. Тя се състои от
заставки и инициали. Заставките са общо четири: л. 1а-заставка рамка в
балкански стил; на л. 158а- квадратна заставка, с четири медальона с палметни
мотиви, един увенчан с кръст и централен медальон с изображение на Христос Ветхи ден ми; на л. 310а – тясна лентовидна
заставка и на л. 311а- малка шнуровидна заставка, обагрена с чернено и синьо.
Украсата на инициалите също не е богата. Те са големи, предимно червени, в
началото на всеки псалом, но има и двуцветни, или сини, какъвто е инициалът над
77 псалом в който е употребено злато. Малки червени, тип неовизантийски
инициали за началото на всеки стих и малки сини или зелени за следващите ги
тълкования. Това явно е с цел двата текста да бъдат разграничени. В изписването
на инициалите също се наблюдават разлики, което говори, че са изписани от
различни писачи.
 |
| Томичов Псалтир |
Наличието на
няколко почерка, както и бедната украса по ръкописа свидетелстват, че той е
писан извън някое голямо ателие. Не е изключено да е дело на монаси от околните
столични манастири. Е. Мусакова допуска миниатюрата от заставката на л. 158 да
е дело на миниатюрист от друго ателие. Наличието на изображение и
подчертаването на средопсалмието не е нещо ново, но наличието на миниатюра в
толкова бедно украсен ръкопис, задава много въпроси. Трябва да се има предвид,
че той е създаден за лична употреба и индивидуална молитва, което може да
обясни присъствието на Символа на вярата и Господната молитва, които въплъщават основните християнски догми.
Визуализацията на текста се явява само на л. 158 в края на псалм 76 и началото
на псалм 77. Среднопсалмието е изключително важно, като топос. То, изразява
връзката между Стария и Новия завет.
Псалм 77 говори за даването на Закона на Мойсей и гнева на Бога срещу тези
които пристъпват волята му. Разбира се, могат да бъдат намерени паралели на
подчертаване на средопсалмието, както в гръцките ръкописи, така и в
българските. От периода на управление на цар Иван Александър има два такива
ръкописа, в които присъства образа на Христос Ветхи ден ми. Това са Лондонското евангелие и Томичовия псалтир и
двата изпълнени със средства на царя. В Лондонското четириевангелие и неговият
гръцки модел ( Par.gr.74) в заставката намираща се, в началото на евангелието от
Матей, има същият този образ на Христос, по-стар от дните, в медальон5.
В други два медальона са фигурите на Авраам и Исак. Тук трябва да се има
предвид, че евангелието на Матей започва с родословието на Иисус, чийто
родоначалници са Авраам и сина му Исак. Следователно може да се допусне, че тук
Христос Ветхи ден ми се явява като доказателство за божествената природа на
Иисус. Но не трябва този образ да се възприема като изображение на Бог Саваот,
тъй като Бог е Единосъщен макар и с три ипостаси, нещо което подчертава Символа
на вярата6. Ако приемем тази теория не можем да намерим пряка връзка между образите в
Четириевангелието и Софийския псалтир.
Най-близко
по смисъл трябва да стои миниатюрата от Томичовия псалтир, намираща се именно
преди псалом 77. Тук обаче образът на Христос Ветхи ден
ми се намира в широко разгърнатата композиция
”Виденията на пророците Исая и Езекиил”.
Фигурата на Христос по-стар от
дните е разположена в три съставна мандорла, поддържана от два херувима и от
четирите страни на която са символите на четиримата евангелисти, с кодекси. В
лоното на Христос Ветхи ден ми е фигурата на
Христос Емануил. Под сиянието са фигурите на пророците. Тук ясно е
подчертана връзката между Стария и Новия завет. За което говорят образите на
Христос Ветхи ден ми и пророците, като символи на Стария завет и Христос
Емануил, и евангелистите, като символи на Новия завет.
В
Софийският песнивец, тази композиция е опростена само до образа на Христос
Ветхи ден ми. Лично според мен тук
присъствието на този образ не е свидетелство за връзката между двата завета.
Миниатюрата може да се обясни с текста на самия Псалтир. Псалм 77:21-51 разказва за
гнева на Бога срещу юдеите, които не вярват в Него.
"Господ чу и пламна от гняв, и огън се
разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от
Него. Когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан -
Своите чудеса; и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци; лозята им уби с град и смоковниците им - със слана; добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици; напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и
ярост, и нещастия - напрати зли ангели; уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им
предаде на мор; порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Храмовите шатри."
Тук
образът на Христос Ветхи ден ми, отново трябва да се чете, не като Бог Отец.
В
периода на създаване на ръкописа силно се развива исихаското движение, и нищо
чудно кодексът да е дело на монаси исихасти и да е влязъл в движението за
“изправяна на текстовете”. В този контекст миниатюрата може да се разглежда
именно като подчертаване на топоса и да е предназначена лично за владетеля.
Чисто визуалното наблягане на този текст да служи като напомняне за гнева на
Бога срещу тези, които не следват повелята му. Потвърждаването
или отхвърлянето на това предположение изисква по-задълбочено изследване, което
би излязло извън рамките на поставената задача.
Автор: Николина Александрова
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- МУСАКОВА, Е.
Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Александър. – Palaeobulgarica, ХХVІ, 2002, № 2 , 3-34.
- ibi dem
- В своята статия Е. Мусакова прави опит да преподреди текстовете в първоначалния им ред и дава подробно описание на всяка една от тетрадите и несъответстващите листове
- ibi dem
- ДЖУРОВА, А. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С., 1981.
- Ibi dem
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
БИБЛИЯ. Синодално изд.
ДЖУРОВА, А. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и
миниатюра. С., 1981.
ДЖУРОВА, А. Томичов псалтир. Т. 2. С., 1990.
МУСАКОВА, Е. Кодикологически особености на Песнивеца на цар
Иван Александър. – Palaeobulgarica,
ХХVІ, 2002, № 2 , 3-34.
