свети Иоан Златоустият - проповедникът на Словото.

"От небесата приел Божествена благодат, 

с твоите уста учиш всички да се поклонят в Троицата на Единния Бог, 

Иоане Златоусте, всеблажени, преподобни, 

достойно те хвалим, защото си наставник, явяващ Божественото".

(Кондак глас 2)

Братя и сестри,

Днес Църквата е отредила да празнуваме паметта на Светитяла Христов Иоан. Днес тържествуваме, днес се радваме. Елате празниколюбци, елате всички, които обичате църковните празненства, защото днес празнуваме паметта на свети Иоан Златоустият, великия проповедник на Словото.

Този велик отец на православната ни Църква се родил в 347 година след рождеството по плът на Господа Иисуса в древната страна Антиохия. Израствайки в богато семейство получава добро образование под ръководството на своята майка, която се отличавала с ум и добродетелен живот. След завършването си младият Иоан се отдал на работата си, работил като адвокат, но за кратко.

След като изучил подробно християнското богословие Иоан се отделил в пустинята, където искал да прекара остатъка от живота си в спокойствие и молитва, в борба със страстите. Докато бил в пустинята да се подвизава Иоан написъл "Слово за свещенството" по повод укорите от неговия близък приятел епископ Василий.

В 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, просейки от тях подаяния и милостиня за бедните.

Още в началото на своя подвиг св. Иоан се проявил с изкусни умения по риторика и наставляван от Св. Дух проповядвал Словото на Истината, Правдата и Любовта, а когато било нужно и изобличавал богатите и силните на деня. Заради тези свои изобличения бъдещия светител претърпял множество нападения.

В 397 година Св. Иоан, който бил смирен презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол. Възпламенен от любовта по Бога св. Иоан не спирал да проповядва, да проповядва и да увещава. Неговата любов към бедните,, го подтиквала да увещава не веднъж богатите и силните на деня към даване на милостиня, не спирал да ходатайства и за нямащите, бедните и изоставените от всички бедни хора. Заради тези си свои дела св. Иоан настроил против себе си императрицата Евдокия, която в изобличенията на светеца видяла себе си. 

Претърпял многобройни нападения св. Иоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на царския двор и защитавайки бедните, в 404 година, го постигнало заточение. На 14 септември 407 година св. Иоан наречен Златоуст предал душата си на Бога.

Братя и сестри,

Може ли да се опише страданията, които претърпял Златоустият, може ли да опишем или изкажем за подвига на този стълб на православната църква и православната проповед? Как бихме могли да изразим неговата Светителска любов към бедните, онеправданите, гладните, жадните, вдовиците и сираците? Любов, която е дълготърпелива, пълна с благост. Любов, която не завижда на богатството, която не се превъзнася, не се гордее. Любов, която не безчинства, която не търси своето, не се сърди, а и зло не мисли. Любов, която се радва на истината, а не на неправдата. Любов, която всичко извинява, на всичко се надява и най- вече всичко претърпява. Именно тава любов е имал проповедника златоуст Иоан. 

Нека поглеждайки към неговия многострадален живот да вземем поне малко от това, което той направи, а именно достигна до Вечните селения на Спасителя Христа, който така силно възжела.

Нека остатъка от живота ни, който Бог ни е подарил да подражаваме, да се стремим да приличаме поне малко на св. Иоан да приличаме в делата и вярата си на него.

Нека смело да застанем пред силните вълни, пред жестоката буря на страстта и похотта. Нека като Златоустия да не се боим от потъване, защото стоим на камък, макар и да беснее житейското море, то не може да съкруши този камък. Да се повдигнат вълните дори, не биха могли да погълнат кораба, защото този кораб има за кормчия Самия Господ.

Да се запитаме от какво да се боим? От смъртта ?! Та за нас животът е Христос, а тленната смърт придобивка (Фил. 1:21). От загубване на имущество?! Нека да помним, че нищо не сме донесли на тоя свят, и е пределно ясно, че и нищо не можем да изнесем (1 Тим. 6:7). Да не се боим от бедност, да не пожелаваме богатство, да се боим от смъртта, а да се боим от съда след смъртта. 

Нека да помним думите Господни "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Винаги да се молим на светителя Иоан, който ще се помоли пред Престола на Христа Бога. Амин.

Автор: Ангел Карадаков