13 февруари 2016 г.

Лимасолски митрополит Атанасий: За да бъде Съборът каноничен, не бива да се отклонява от духа на предишните Събори

Лимасолският митрополит Атанасий излезе с официално писмо до Синода на Кипърската църква относно провеждането на предстоящия Всеправославен събор. Публикуваме словото му без редакторска намеса.

Към Светия Синод на Светата Кипърска църква.
Ваше Блаженство, свети братя,
Получих текстовете, които са били одобрени за разглеждане на различните предварителни всеправославни срещи, състояли се по повод подготовката на Великия и Всеправославен събор, и които са получили статут на официални текстове по темите, които ще бъдат обсъдени на Всеправославния събор. Благодаря сърдечно, че ми ги изпратихте. 
Тъй като в изпратения Устав по организацията и реда на Светия и Велик събор на Православната църква (по-конкретно в член 12, параграф 2 и 3) се споменава, че можем да изразим гледището си най-напред на нашия поместен събор, излагам моето скромно мнение пред Всесветата ни Църква и убежденията си спрямо гореспоменатите теми. 
Относно текста от Петата предварителна всеправославна среща (състояла се в Шамбези, Женева, в периода 10-17 октомври 2015 година), който е именуван „Решения – връзки на Православната църква  с останалия християнски свят“, бих искал да кажа следното.
Напълно съм съгласен с първите три члена от текста, но от четвърти член нататък имам следните забележки: 
Православната ни Църква, молеща се „за обединението на всички“ – вярвам, че тук се има предвид връщането на общението с всички онези, които са се откъснали от Православната църква, а именно - еретици и схизматици, - при условие че се отрекат от ереста си или схизмата и в покаяние, спазвайки наложените от Светите канони процедури, се причислят към Православната църква. 
Православната Христова църква никога не е губила „единението във вярата и общението в Светия Дух“  и не възприема идеята за „връщане в единението“ с „вярващите в Христа“, тъй като смятам, че вече е в единение с всичките си чеда, получили Кръщение, както и с правилно изповядващите Христос - нещо, което липсва при еретиците и схизматиците, и затова се моли за тях да се възвърнат в Православието в покаяние.
Смятам, че това, за което се говори в чл.5, а именно - за „изгубеното общение между християните“, е грешно, тъй като Църквата като Божий народ, намиращ се в единение помежду си, начело с Христос, никога не е губила единението си и няма следователно нужда отново да го търси, защото винаги е съществувало, съществува и ще съществува, докато Църквата Христова винаги я е имало и ще продължава да я има. Това, което се случва, е, че отделни общности и народи или отделни личности се отделят от тялото на Църквата, а Църквата се моли и трябва да продължи чрез мисионерската си дейност да призовава всички те да се върнат в покаяние по каноничния начин в Православната църква. Т.е. не съществуват други Църкви, а единствено ереси и схизми, затова е редно да изясним терминологията. Идеята за „връщане на християнското единение“ е грешна, тъй като единението на християните, членове на Христовата Църква, никога не е преставало да съществува, тъй като те остават обединени с Църквата. За съжаление, много пъти еретици и схизматици са се отделяли от Църквата, но вътрешното общение никога не се е губило.
Питам се защо в текста непрекъснато става въпрос за „църкви“ и „изповедания“. Каква е разликата между тях и кой елемент ги оприличава на църкви и други изповедания? Коя е Църквата, коя е ереста, кои са схизматиците и другите изповедания? Ние изповядваме една Църква, а всички останали са еретици и схизматици.
Смятам, че богословски, догматически и канонически да се наричат „църкви“ еретици и схизматици, е нещо напълно погрешно, тъй като една е Църквата Христова, както се споменава в чл.1, и не би трябвало да наричаме схизматици или еретици ”църква”, тъй като само Православната църква е такава. 
Никъде не се споменава в текста, че единственият път, който води до единение с Църквата, е връщането в покаяние на еретиците и схизматиците в Едната свята, съборна и апостолска Църква Христова, която според чл.1 е нашата Православна църква. 
Текстът, който казва, че „трябва да се разбере традицията на Древната църква“, внушава, че има онтологична разлика между Древната църква на светиите от седемте Вселенски събора и познатата ни Църква след тях до ден днешен – нашата Православна църква. Вярваме, че няма никаква разлика между Църквата от ХХ в. и Църквата от I в., тъй като изповядваме Символа на вярата, който казва, че Църквата е апостолска. 
В чл.12 се говори, че общата цел на богословските диалози е „пълното възстановяване на правилната вяра и любовта в единението“. Оставаме с впечатлението, че ние, православните, търсим начин да се върнем в правилната вяра и единението на любовта, като че сме изгубили правата си вяра и търсим чрез богословските диалози с инославни да я намерим. Смятам, че това е неприемливо за всички ни. 
Споменаването в текста за „Световния съвет на църквите“ отваря възможност да изразя позицията си по повод някои доскорошни противоканонични събития, които се състояха под едно или друго наименование, тъй като на този Съвет нашата Църква се смята за „една от многото“ или като клон на Едната църква, която търси начин и се бори за нейното възстановяване чрез този Световен събор. Но за нас една е Църквата, която изповядваме в Символа на вярата, а не много. 
Гледището, че запазване на познатата ни православна вяра се осигурява само чрез съборната система като единствен „компетентен и достоверен орган по въпросите за вярата“, е преувеличено и пропуска истината, тъй като в църковната история е имало много Събори и са узаконявали погрешни и еретични догмати, докато в същото време православният народ им се е противопоставял и е запазвал православната си вяра, като Православието е възтържествувало. Нито Събор без верния народ, без пълнотата на Църквата, нито народ без Събора на епископите може да счита себе си за тяло Христово и Църква Христова, правилно изповядваща живота и догматите в Христа. 
Напълно разбирам, Ваше Блаженство и свети мои събратя, че в нашите дни не можем в съвременни църковни текстове от такъв род да използваме обидни и резки думи, нито пък и смятам, че някой ги иска. Истината обаче трябва да бъде отразявана с точност и яснота винаги, разбира се, с пастирски разсъдък и истинна любов към всички. Имаме задължение към братята си, които стоят в ерес или схизма, да бъдем напълно откровени към тях и с любов и с болка да се молим да се върнат в Църквата Христова.
Смирено смятам, че текстове от такава важност и престиж на Всеправославния събор трябва да бъдат много внимателно прегледани до всеки богословски и каноничен детайл, за да не бъдат повлияни от такива неточни и неправилни богословски термини и грешни отметки, които биха могли да доведат до погрешни тълкувания на правилното разбиране на Православната църква. Освен това, за да бъде един Събор валиден и каноничен, не бива по никакъв начин да се отклонява от духа и учението на предишните Събори, учението на светите ни отци и на светото Писание и винаги ясно да отразява правотата на вярата ни. 
Кога от светите отци и кога и къде в текстовете на светите канони или на Вселенските или Поместните свети събори са определяни еретиците и схизматиците като "църкви"? Ако ересите са църкви, то тогава къде е Едната Христова и апостолска Църква?
Смирено изразявам несъгласието си относно отпадането на практиката на всички до днес Свети Събори – местни и Вселенски, всеки епископ да има и свое право на глас. Никога не е имало такава практика – всяка църква да има свой глас, което да оприличава предстоятелите на декоративен елемент на Великия и Свят Събор, лишавайки ги от  правото на глас. 
Имам и други забележки по различни точки от текста, но не бих искал да ви уморявам допълнително, поради това се ограничавам само с въпросите, които според мен са най-съществени, изразявайки скромно несъгласието си и вярванията си. 
Не бих искал да огорча някого с това, което пиша, и не бих искал да излезе така, че осъждам и поучавам братята си и отците си в Христа. Но изпитвам нужда да изкажа това, което настоява съвестта ми.
Моля вижданията ми да бъдат разгледани в ежедневния ред на Светия Синод. 
По вашите молитви, 

най-малкият сред братята в Христа,
Атанасий, митрополит на Лимасол

11 февруари, 2016 година

Превод: Асен Андонов

Източник: http://www.imlemesou.org/

Оригиналът на писмото може да видите тук.
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.