Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

 "Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."

Братя и сестри,

Една седмица ни дели от светлото тържество на вярата ни, от пресветлото рождество по плът на Божия Син, на онзи, който дойде, за да понесе върху си греховете на целия свят. Днешния ден Св. Църква нарича ден на Св. Праотци. В него Църквата ни припомня всички онези древни отци - праведници, които търпеливо са очаквали идването, на обещания още на Ева, Спасител. 

Днес, трябва да обърнем поглед към всичките св. Отци, за които се говори в св. Писание и по-точно в Стария Завет. Трябва да погледнем живота на всичките онези старозаветни патриарси, родоначалници, пророци и най-вече светии, които толкова години са тръпнели в очакване на обещания Спасител, на обещания Месия. Поглеждайки, разгръщайки страниците на Библията ще видим, че тези хора са живели в усилно време, във време, когато греха е бил на мода, време на всеобщо нечестие и грях, на отчужденост и морално падение, на идолопоклонство и суеверие. Не ви ли прилича това време на нашето, днес? 

Но, чакайте има още, тези хора, които ние наричаме праведници са били гонени, оскърбявани, измъчвани не от кой да е, а от своите си, от своите роднини, приятели, началници и съграждани, мъчени са само защото се уповавали на Живия Бог и отказвали да служат на лукавия сатана и на неговите слуги. И именно тази вяра, това упование на Бога е давало сили на праведниците през всичките им изпитания, тази вяра ги е крепила, тази надежда ги е дарувала с много търпение и тази любов, която те са имали е дала всички тези плодове на техния живот.

Представете си само каква вяра! Авраам, човек възрастен, решава да напусне бащината си родина, за да се засели в друга страна, обещана от Самия Бог. Лично Той се явил на Авраам и му казал да замине. Каква вяра! Бихме ли могли ние да направим такова нещо? Мисля че не! Може би щяхме да се оправдаваме, стари сме, болни сме и нямаше да тръгнем и да следваме Бога. Затова и Христос казва в Евангелието, което днес се чете на св. Литургия: "Мнозина са звани, а малцина призвани". Много са онези, които Бог е назовал, но малко са онези, които е призвал, и именно за тях искам да си поговорим. За онези призваните, дето и майка и баща и родина оставят заради Бога, защото Го обичат. За тях искам да си поговорим. 

Много са примерите, много са и поученията. Всичките праведници, за които си спомняме тази неделя са призвани. Ти, да тръгнеш и да си готов да принесеш първородния и единствен син на Бога, само защото Той така е пожелал, та това е немислимо, това е налудничаво, някой би казал и ненормално. Ненормално е за звания, но за призвания далеч не е ненормално да е готов дори живота, не сина си, а живота си да даде на Бога.

Но, какви са трудовете на тези мъже и жени посветени Богу? Ами Авраам напусна бащината си родина, за да отиде далеч в непознатата земя пълна с езичници и друговерци, Исаак пък, получи драгоценни обещания от Бога. Ной построи ковчег и спаси цялото си семейство от всемирния потоп, който изби цялата планета. Мойсей получи Божие указание и стана предводител на Израилския народ и благодарение на него израилтяните бяха извадени от робството. И въпреки мъките, въпреки страданието всички тези св. Отци не спряха да проповядват за идването на Месията, на който така му се и уповаваха, защото го бяха предузнали още от самото обещание.

Братя и сестри,

Казаната днес притча от Христос, ни напомня едно. Това, че Господ приготви празнична трапеза, на нея покани всички, и нас и онези преди нас. Тази вечеря, тази празнична трапеза е в св. Църква и по-точно в св. Евхаристия, този празничен пир, това живо общение с Господа, общение чрез вяра, дела, молитва и накрая чрез причастяване. Поканени сме всички, за да се примирим с Онзи, който се разпна за нас, за да ни прости греховете и да ни дарува живот вечен в общение с Него и с Отца и със Св. Дух.

Нека, когато чуем призива на Бога, когато усетим, че ни вика и ни зове към Себе си, да не Му отказваме, да не страним от Него, а смело да пристъпим, нищо че сме грешни. То Бог това иска от нас, нашите грехове.

Нека, не заприличваме на онези уж добри приятели, които се оправдали измисляйки си всевъзможни оправдания, да не кажем и ние на Божия призив: ами не мога сега, женя се, немога, защото имам работа Боже. Наистина искам ама няма как имам гости. На такива думи Бог ще отговори: Махайте се от Мене, не ви познавам, вече не сте ми приятели, защото както ви и бях казвал много са званите, а малко са, онези призваните. 

                                                                                                                                      Амин.

Автор: Ангел Карадаков