"И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога".
Братя и сестри,
Така св. ап. Павел увещава християните от Ефес, в днешното апостолско четиво. Не сте чужди, казва той, не сте вече далечни, не сте от чужденците, а сте близки, приятели, чеда на Всевишния Бог и именно за това вече не сте далече, а стоите близко до Бога и до неговите светии. Вече не сте чужденци, а съграждани на небесния град. Вече сте близко до Бога, защото именно чрез Сина Божи Иисус Христос ставаме съпричастни на Бога, ставаме негови съработници.
Съработници и причастници сте на Бога, защото се утвърдихте върху основата на апостолите, които проповядваха спасителното Евангелие, още сте причастници, защото стъпихте на здрава основа, основата на пророците, които от века проповядваха идването на Месията. И на края, се утвърдихте във вашата вяра като имахте Христа Иисуса за крайъгълен камък на вашия живот. И върху това здание стоящо на основата на пророците, утвърдено от апостолите и завършено от Христос възрастна храм свят, храм чрез и на Господа, и именно върху този камък вие, казва апостолът, съзиждате в жилище Божие чрез Духа.
Но как да станеш свои на Бога? Ап. Павел казва на християните от Ефес: вие сте съграждани на светиите и свои на Бога. Как да станем свои на Бога, как да се доближим до Бога и даже да станем негови съпричастници? Делата играят основна роля в нашия християнски живот, в нашето, така да го наречем - дело на спасението. Защото без дела нашата вяра, не само ще бъде мъртва по думите на апостола, но и ще бъде не действена. А какви са делата на спасението, Господ казва в своето евангелие: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Именно това е истинското дело на нашето спасение, далото на нашата вяра. Причастяването и приобщаването с Христа, който ни остави своето Тяло и Кръв. Причастявайки се, ние ще носим Бога в себе си и ще бъдем наистина християни, защото какви християни ще сме ако не се причастяваме, това и ни прави съучастници на спасението на душите. Причастявайки се, ние ще бъдем подобни на Бога, защото плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, и така ставайки едно с Господ Иисус Христос ще придобием любов, любов такава дето не завижда и дето не причинява зло. Ще придобием още радост и мир, именно нали за мир се молим на всяка Богослужба, ще получим дълготърпение, което ни е особено нужно в тези смутни времена, ще получим още и благост, ще станем по-благи към нашите близки, познати и приятели, ще придобием милосърдие, ще придобием и кротост и въздържание от много грехове и страсти. Вижте, каква печалба получаваме причастявайки се и приобщавайки се с Христа Бога.
Братя и сестри,
За да живеем достоен християнски живот, трябва да се постараем, да се изправим и да поемем по нелекия път на християнина. Но, за да поемем този път трябва да поискаме помощ, помощ от Бога, трябва както казва Архим. Андрей Конанос, да вложим Бога на всякъде около нас, навсякъде в живота ни, на трапезата, в леглото, в банята, в офиса, на работата, в градината и библиотеката. И, когато вложим Бог навсякъде и знаейки, че всяко дело, което правим го правим пред него, то нашето мислене, плачене, обичане, молене и дори радване ще бъдат пред Бога и ще бъдат от полза за душите ни. Това ще са дела не обикновени, а дела на спасение, защото ще започнем да чувстваме Бога навсякъде около нас.
Амин.
Автор: Ангел Карадаков
