7 ноември 2013 г.

"Тази вяра, която носим, е част от невидимия свят" - една проповед за Архангеловден

Не се радвайте на това,
че духовете ви се покоряват;
а радвайте се, че имената ви
са написани на небесата.
(Лук. 10:20)

Братя и сестри,

Днес е един по-особен ден. Денят на безплътните сили – светите ангели, предстоятелите пред Бога; пазителите на хората; вестителите пред човечеството. В Светата Книга има премного случаи, когато невидимият свят се е докосвал до хората – ярък пример е Архангел Гавриил, който се явява „при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.(Лук. 1:27).

Всеки един от хората има свой ангел-пазител. Този ангел-пазител ни предпазва от опасности и ни нашепва кое е добро за нас. А това – кое е добро за нас – ние знаем и от гласа Божий, който е вътре в нас – съвестта.
Но когато ние сме слепи (т.е. не се уповаваме с молитва и пост в Господа нашего), когато не се вълнуваме от това какво ще ни се случи, тогава сме като в сън,... тогава е удачно да отворим Книгата на книгите... и прочетем следните стихове в Светото Евангелие на Матей: „Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде”. (Мат. 13:24-25)
На пръв поглед нищо особено. Но истината се крие именно зад този пръв поглед. „И когато човеците спяха...” В моментите, когато не сме с Бога, ние в действителност „спим”, нехаем с безхаберие за това, че Той ни помага, каквото и да поставя на пътя ни. Защото „Плът и кръв не могат да наследят царството Божие(1 Кор. 15:50) - пише св. ап. Павел в първото си послание до Коринтяни.
А това ще рече, че не бива погледът и мечтите ни да са устремени – като самоцел – в печалбите от светския живот.
На нивата на която сеем усилия, за да пожънем духовни блага неусетно се промъкват и семената на тленното, на материалните блага, от които, лъжейки се, ние жънем с пълни шепи. Но техните плевели и бурени ще покълнат, ще дадат своя плод (но той не би могъл да бъде добър) и той ще стане център на живота ни. Ще му се радваме, ще му обръщаме внимание и Христос вече няма да е целта, към която сме се стремели първоначално.
А колко повече можем да почерпим от небесните блага? Несравнимо повече. Сам Спасителят казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.(Иоан.6:35). Ние всячески трябва да се стремим към този хляб и към тази вода, а не да гледаме само как да преуспяваме в земното. И когато някой ни каже нещо (за да ни обърка по някакъв начин), когато някой ни стори нещо (за да ни покаже, че той е прав – бидейки не прав – а ние – не, в нашата вяра, в нашата увереност), тогава голяма е вероятността плевелите на съмнението да покълнат в душите ни, наедно с доброто, в което вярваме. Доброто, дошло от безплътния свят в нас.
А съмнението погубва чистата вяра. Защото вярата сама по себе си е чиста. Но когато това съмнение започне да дава свойте лоши плодове, тогава ние ще познаем кои са неговите и кои – плодовете на „доброто семе” и ще можем да направим безпогрешна разлика. Когато в нас имаме съмнение, то заслепява сърцето ни и изглежда, че сякаш не можем вече да се доверим – дори на себе си, дори в себе си, камо ли в другите около нас, да не говорим за нещо, което не можем ни да пипнем, ни да чуем.
Но това само привидно е така. Защото вярата, бидейки чиста, не се умърсява от „лошото семе”. Ние сме тези, които се съмняваме, които сме в затруднение сега. Знаейки какво е било преди всред житото да паднат и плевели, можем да се отърсим от плевелите, заплашващи да задушат вярата ни и нас самите. И тогава, когато настане време за жетва, когато попаднем в ситуация, която да ни изпита можем да издържим. Защото много добре знаем – чрез вярата в нашия Господ и Бог Иисус Христос – кое е добро за нас и кое не. Няма защо да се страхуваме, че покрай сухото ще изгори и суровото. Защото това просто няма как да се случи.
Тази вяра, която носим, е част от невидимия свят. Тя не е нещо, което да може да бъде поставено в рамки с познатата измервателна апаратура. Тя е несравнимо по-голямо богатство – именно защото е от невидимия свят.

Братя и сестри,

Това, че около нас има бурени и плевели не е страшно. Страшното настъпва тогава, когато ние самите допуснем да се задушим – доброволно.
И това е началото на страха – онази погубваща сила, която да ни доведе до отчаяние, да ни обезвери.
Но имайки непоколебимата вяра в Спасителя, ще се сбъднат думите на Господа Иисуса Христа, написани в Евангелието на Лука: „А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди”. (Лук. 10:18-19).

Амин.

Автор: Христо Димитров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.