„Не се радвайте на това,
че духовете ви се покоряват;
а радвайте се, че имената ви
са написани на небесата.”
(Лук. 10:20)
Братя и сестри,
Днес е един по-особен
ден. Денят на безплътните сили – светите ангели, предстоятелите пред Бога;
пазителите на хората; вестителите пред човечеството. В Светата
Книга има премного случаи, когато невидимият свят се е докосвал до хората –
ярък пример е Архангел Гавриил, който се явява „при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името
на девицата беше Мариам.” (Лук. 1:27).
Всеки един от хората
има свой ангел-пазител. Този ангел-пазител ни предпазва от опасности и ни нашепва кое е добро за нас. А това – кое
е добро за нас – ние знаем и от гласа Божий, който е вътре в нас – съвестта.
Но когато ние сме
слепи (т.е. не се уповаваме с молитва и пост в Господа нашего), когато не се
вълнуваме от това какво ще ни се случи, тогава сме като в сън,... тогава е
удачно да отворим Книгата на книгите... и прочетем следните стихове в Светото
Евангелие на Матей: „Царството небесно
прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха,
дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде”. (Мат.
13:24-25)
На пръв поглед нищо
особено. Но истината се крие именно зад този пръв поглед. „И когато човеците
спяха...” В моментите, когато не сме с Бога, ние в действителност „спим”,
нехаем с безхаберие за това, че Той ни помага, каквото и да поставя на пътя ни.
Защото „Плът и кръв не могат да наследят
царството Божие” (1 Кор. 15:50) - пише св. ап. Павел в първото си послание
до Коринтяни.
А това ще рече, че не
бива погледът и мечтите ни да са устремени – като самоцел – в печалбите от
светския живот.
На нивата на която
сеем усилия, за да пожънем духовни блага неусетно се промъкват и семената на
тленното, на материалните блага, от които, лъжейки се, ние жънем с пълни шепи.
Но техните плевели и бурени ще покълнат, ще дадат своя плод (но той не би могъл
да бъде добър) и той ще стане център на живота ни. Ще му се радваме, ще му обръщаме
внимание и Христос вече няма да е целта, към която сме се стремели
първоначално.
А колко повече можем
да почерпим от небесните блага? Несравнимо повече. Сам Спасителят казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при
Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.” (Иоан.6:35). Ние
всячески трябва да се стремим към този хляб и към тази вода, а не да гледаме
само как да преуспяваме в земното. И когато някой ни каже нещо (за да ни обърка
по някакъв начин), когато някой ни стори нещо (за да ни покаже, че той е прав –
бидейки не прав – а ние – не, в нашата вяра, в нашата увереност), тогава голяма
е вероятността плевелите на съмнението да покълнат в душите ни, наедно с
доброто, в което вярваме. Доброто, дошло от безплътния свят в нас.
А съмнението погубва
чистата вяра. Защото вярата сама по себе си е чиста. Но когато това съмнение
започне да дава свойте лоши плодове, тогава ние ще познаем кои са неговите и
кои – плодовете на „доброто семе” и ще можем да направим безпогрешна разлика.
Когато в нас имаме съмнение, то заслепява сърцето ни и изглежда, че сякаш не
можем вече да се доверим – дори на себе си, дори в себе си, камо ли в другите
около нас, да не говорим за нещо, което не можем ни да пипнем, ни да чуем.
Но това само привидно
е така. Защото вярата, бидейки чиста, не се умърсява от „лошото семе”. Ние сме тези, които се съмняваме, които сме
в затруднение сега. Знаейки какво е било преди всред житото да паднат и
плевели, можем да се отърсим от плевелите, заплашващи да задушат вярата ни и
нас самите. И тогава, когато настане време за жетва, когато попаднем в
ситуация, която да ни изпита можем да издържим. Защото много добре знаем – чрез
вярата в нашия Господ и Бог Иисус Христос – кое е добро за нас и кое не. Няма
защо да се страхуваме, че покрай сухото ще изгори и суровото. Защото това
просто няма как да се случи.
Тази вяра, която
носим, е част от невидимия свят. Тя не е нещо, което да може да бъде поставено
в рамки с познатата измервателна апаратура. Тя е несравнимо по-голямо богатство
– именно защото е от невидимия свят.
Братя и сестри,
Това, че около нас
има бурени и плевели не е страшно. Страшното настъпва тогава, когато ние самите
допуснем да се задушим – доброволно.
И това е началото на
страха – онази погубваща сила, която да ни доведе до отчаяние, да ни обезвери.
Но имайки
непоколебимата вяра в Спасителя, ще се сбъднат думите на Господа Иисуса Христа,
написани в Евангелието на Лука: „А Той им
рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт
да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви
повреди”. (Лук.
10:18-19).
Амин.
Автор: Христо Димитров
