Имаше в Александрия една девственица, която изглеждаше външно смирена, но в душата си беше горделива. Тя притежаваше големи богатства, но не даваше нито стотинка за странници, девственици, църкви и сиромаси. Макар отците често да я придумваха, тя не се отказваше от своето имущество, а осинови дъщерята на сестра си и денонощно й обещаваше своето състояние. По такъв начин стремежът й към небето остана на заден план. Дяволът лукаво и охотно може да си послужи и с любовта към роднините, когато пожелае да въвлече някого в скъперничество! Колко е явна тази негова умисъл се вижда от това, че същият той е вдъхновител на всички братоубийства, майкоубийства и отцеубийства.
Та и тогава, когато изглежда, че подсилва роднинската любов, върши го не от разположение към роднинските връзки и от добри чувства, а защото иска да отклони една душа от правия път; той знае словото: "Неправедници няма да наследят царството Божие". Който се е оставил да го движи Божията любов не може да занемари спасението на душата си и вместо за него, да се грижи за роднините си, па макар те да се намират и в нужда. А който се печали повече за близките си, отколкото за душата си, попада под ударите на божествения закон, загдето малко цени душата си. Затова светият псалмопевец така пее за онези, които със страх се грижат за душата си: "Кой ще възлезе на планината Господня?", като иска да каже, че такива рядко се намират - "или кой ще застане на Неговото свето място? Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто; който не насочва душата си към суета". Защото към суета насочват душата си само такива, които мислят, че тя загива заедно с тялото, поради което и не мислят за добродетелен живот.
Но всеблаженият Макарий, свещеник и предстоятел на приюта за сакати, реши да я излекува от това сребролюбие. На младини той бил търговец на скъпоценни камъни, та му хрумнала следната идея.
Той отишъл при нея и и казал: "Попаднах на скъпоценни камъни, смарагди и хиацинти, още не обработени. Намерени ли са, крадени ли са, не зная; но са толкова скъпи, щото не можах да определя цената им. Собственикът им, обаче, е готов да ги отстъпи за петстотин жълтици. Ако ги купиш, от всеки отделен камък ще можеш да си върнеш парите, а останалите ще употребиш за накит на племенницата си". И понеже сърцето на девицата било силно привързано към ценностите на този свят, тя много се зарадвала на щастливия случай и паднала в нозете му да го моли: "Заклевам те, не давай да попаднат тези ценности в други ръце!" Той казал: "Ела до вкъщи да ги видиш сама!" Но тя отказала да ги види, а му броила петстотин жълтици и му казала: "Бъди добър, купи ги ти! Аз не желая да се запознавам с продавача". Макарий взел петстотинте жълтици и ги употребил за нуждите на приюта си. Времето минавало и макар че много изтекло оттогава, тя не се осмелявала да му напомни, понеже той бил много уважаван в Александрия заради своята любов към Бога и към ближните. Но най-после не се сдържала, срещнала го в църквата и му казала: "Моля ти се, какво направи с камъните, за които ти дадох петстотин жълтици?" А той рекъл: "Аз ги купих отдавна. Те лежат в приюта. Ела да ги видиш, дали ще ти бъдат по вкуса! Ако не ти се понравят, ще си вземеш златото обратно". Тя, радостна, тръгнала с него. В горния етаж на приюта били жените, в долния - мъжете. Макарий я попитал на вратата: "Кои искаш да видиш по-напред - хиацинтите или смарагдите?" Тя отговорила: "Които ти речеш". Той я повел на горния етаж и й показал жени с парализирани ръце и нозе, с лица изпоядени от болест. "Гледай, това са хиацинтите!" - казал той. После слезли долу и той й показал мъжете: "Това са смарагдите. Ако не ти се нравят, вземи си парите назад!" Девицата си отишла посрамена. Оттогава я обзело дълбоко покаяние, загдето дотогава не се била старала да угажда на Бога. А на Макарий останала завинаги благодарна, още повече че момичето, за което така ревниво пазила и събирала богатството си, наскоро подир сватбата си умряло бездетно.
Източник: ЛАВСАИК или животоопис на св. Отци
