 |
| Снимка: http://www.dnevnik.bg |
О,
пастири на божиите словесни овце, които вземате мляко и вълна от стадото, а не
се грижите за овцете! Какъв ответ ще дадем пред божия съд, какъв отчет ще дадем
на великия пастир на пастирите, който е казал с устата на пророка: „Ако не
извлечеш онзи, който пада в греховния ров, кръвта му ще подиря в твоите ръце,
каза господ.” А епископът е длъжен да ръководи свещеника и да поучава хората,
които му са поверени, но по-напред сам трябва да страни от всяко зло, както
казва Павел, а най-вече Христос: „Защото, рече, епископът като божи разпоредник
трябва да е непорочен, не себеугодник, не гневлив, не пияница, не буен, не
лаком за печалба (да се придържа о истинското слово), според както е научен, та
да бъде готов да утешава със здравото учение, да изобличава противниците на
вярата”, самичък като служи за пример по всичко, що е добро.
Послушайте,
пастири, защото към вас е това слово! Послушайте всички, които управлявате
божиите люде! Послушайте гласа на старейшината на пастирите, който е казал:
„Добрият пастир полага душата си за овцете; а който е наемник, а не пастир,
комуто овцете не са свои, ако види, че иде вълк, той бяга, като оставя овцете,
а вълкът ги напада и ги разпръсва.”
А
откъде идат тези вълци, злите псета – еретическите учения? Не ли от леността и
невежеството на пастирите? Откъде са разбойниците и крадците, сиреч греховете и
неправдите? Не ли от това, че епископите не поучават? Но как ще се изпълнява
божието слово от човек, който е прост и не познава закона и който става
законодател повечето пъти чрез откуп, което е второ идоложертвие?
Пак
казвам: Послушайте, о, пастири, и пазете стадото, което ви е поверено! Учете го
с кротост и го напътвайте с любов, за да не се сбъдне с вас реченото: „О, горко
вам, слепи вождове, защото затваряте божието царство пред човеците и нито сами
влизате, нито позволявате другиму да влезе.” Послушайте, старейшини на
пастирите, и не преставайте да поучавате поверените вам люде! Не заравяйте
таланта в храната, не крийте господния бисер в пиянството!
Веднъж
един слуга получил от своя господар един сребърник. Понеже не го погубил, той
го занесъл на господаря си и казал: Уплаших се от тебе, понеже си жесток;
жънеш, където не си сял, и събираш, където не си разпръсвал; затова и отидох,
та скрих твоя сребърник. Ето ти твоето! – Какъв отговор чу? Каква награда
получи? – Зли рабе, каза, познаваш ме, че жъна, където не съм сял, и събирам,
където не съм разпръсвал. Тогава защо не даде среброто ми на търговците, та
когато си дойда, да си го получа с лихва? – И каза на тези, които стояха пред
него: Хвърлете непотребния слуга в огнената геена!
Пастири,
чуйте този страшен отговор! Защото, ако толкова е бил мъчен този, който не е
изгубил сребърника на господаря си, а му го повърнал без лихва, колко повече да
не получат двойни и тройни мъки онези, които са получили два или три сребърника
и не ги опазили, а ги погребали в леност? Послушайте върховния апостол Петър
какво ви учи, казвайки: „Пасете божието стадо, което е между вас, като го
надзиравате не принудено, а доброволно, не за корист, но от обич; не като че
владеете страната, но като давате пример на стадото. И когато се яви началникът
на пастирите, ще получите неувяхващия венец на славата. Измийте се и бъдете
бодри; защото вашият враг, дяволът, ревейки като лъв, ходи и търси кого да
глътне; противостойте му с твърда вяра.”
Като
слушаме тия думи, о, епископи, колко хубаво е да се грижим за повереното ни
стадо, та да се удостоим да получим обещаните дарове!
Епископът
и свещеникът е нищо, ако от пост си извие врата като приток според Писанието, а
не поучава с любов хората, които му са поверени, в страх от Бога. На тези думи
ми е свидетел пророк Исайя и апостол Павел, който казва: „И да раздам всичкия
си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом нямам любов, аз не съм нищо.”
„Защото съдът ще бъде безмилостен към онзи, който милост не е проявил.” Ето
защо, който поучава, нека поучава с любов не само тези, които го обичат, но и
онези, които го ненавиждат. Защото господ каза: „Ако обичате само които ви
обичат, каква награда вам? Та и грешниците вършат това. А вие обичайте
враговете си; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тези,
които ви правят пакости, за да бъдете синове на вашия отец, който е на небето.”
Ако ли не се вслушаме в тези думи и не изпълняваме всичко, което ни е заръчано,
и с нас ще се сбъднат страшните думи, които бог изрече с устата на пророка: „Аз
възпитах и въздигнах синове, а те ме оскърбиха”.
Подражавайте
на тези, които отглеждат лозята! Както те бдят ден и нощ, като се разхождат
около тях и пляскат и викат, за да не дадат нито на звяр, нито на крадец, нито
на птици да озобят лозето, така и вие, епископи, правете, за да не озобе
господнето лозе дивият глиган, дяволът. Защото, ако само на себе си угаждате,
като умножавате молбите, а не изкоренявате скръбта на сирак и на вдовица,
пророкът ще ви рече: „Защо ми са многото ви молитви? – казва господ. – Всички
те ми са отвратителни. Когато простирате ръцете си към мене, аз закривам очите
си от вас; и кога умножавате молбите си, аз не слушам, защото ръцете ви са
пълни с кръв.” А кръв книгите наричат стенанията и сълзите на бедните. „Умийте
се и бъдете чисти, научете се да правите добро, избавяйте, когото обиждат,
напътвайте сирак, бранете вдовица; и ако вашите грехове са като багрено, ще ги
направя бели като сняг. И ако поискате и ме послушате, ще ядете благата на
земята.” На коя земя? На тази и онази, що господ обеща да наследят кротките.
„Ако ли пък не искате да ме послушате, каза, оръжие ще ви изяде. Господните
уста рекоха това.”
И
тъй, като виждаме всичко това, което Бог обеща на добрите и злите, колко е
хубаво ние да бъдем за поука на хората! Защото ние сме причина за греховете и
за унищожението на своите хора. Ние ще даваме отчет за тях. Ако някой от нас се
въздържа от месо и вино и отбягва всяка сласт, той по нищо не се отличава от
добитъка, защото и конят, и волът правят това. Но ако поучаваме в страх Божи
хората, поверени нам, тогава наистина сме епископи и предстоятели на бога и
светите апостоли.
Подражавайте
на светите отци и епископи, които преди вас са били във вашите санове, именно
на Григория, Василия, Йоана и на други, чиито имена като се споменават,
бесовете се плашат. А кой ще разкаже техните грижи и скърби, що са преживели за
хората? При спомена за тях ангелите и човеците се радват.
Никой
да не бъде Юда Искариот от апостолите, никой да не казва: Не е възможно в тези
времена (човек) да бъде такъв; те бяха свети, велики и силни и техните времена
– добри, а сега настанаха лоши.
О,
отци, не помисляйте това, защото Бог, който е бил тогава, и сега е същият, и
навеки, винаги и навсякъде милува тези, които го призовават!
Подражавайте
на новия презвитер Йоан, когото мнозина и от самите вас познават и който беше
пастир и екзарх в българската земя.
И
не казвайте: Не можем да бъдем такива в тези времена! Бог всичко може, ако ние
искаме. Сами знаете как да живеете в Божия дом, т. е. в Божията църква.
Автор: Презвитер Козма
из "Беседа против богомилите".
Източник: http://www.znam.bg
