12 февруари 2014 г.

Събитията, които представят евангелистите не са просто история на отминалите дни.

Книгите, в които е представен заветът на Бога към човека са наречени “книги на завета“. В Стария завет е изложено божието откровение до идването на Сина. Новият завет ( „защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“(Мат. 26:28; сравни: Марк 14:24; Лука 20:20; 1 Кор. 11:25)) предава божественото откровение след Рождеството на Иисус Христос.
Първите четири части на Новия завет се наричат евангелия. Днес, тази дума, безспорно се свързва със Светото писание, но това е един от многото антични, гръцки термини изпълнили се с ново съдържание в светлината на божието откровение.
Думата Εαγγέλιον, рядко в singularis, в античната литература се употребява за радостна вест (ευ - благо, γγέλλω - известявам). Може, също така да има значение на награда за преносителя на радостната вест или жертва за боговете при получаване на добра вест или победа.[1]  У авторите Аристотел и Плутарх, се употребява термина в смисъл на отличителен белег на носещия добра вест, т. е. „увенчан с „евангелиа“(εαγγέλια στεφαωον,- ναδη̃σα τινα )[2]. У Йосиф Флавий, „История на юдейската война 4. X, 6: “...и всеки град празнувал добрите вести (έώρταξεν ευαγγέλια) и принесъл за него (т.е. за Веспасиан) жертви“ 4. XI. 5: „...а когато Веспасиан отишъл в Александрия, от Рим дошли добри вести (τά εαγγέλια)...“.[3]

В Стария Завет, в превода на Седемдесетте се употребява по-често  глаголът „да проповядвам благовестието“( εαγγελίξειν или εαγγελίζεσθαι) и по-рядко думата „ евангелието „ ( εαγγελία ) в смисъла на добри новини или новини срещу възнаграждение. Интересно е използването на думата „евангелие“ в култа към византийските императори - върху надпис, намерен в града Принис ( Πριήνης ) в Мала Азия раждането на императора е " евангелиа " (pluralis) за човечеството[4].
В смисъла на благовестие за човечеството, думата се явява в светлината на Новия Завет, чрез Рождеството, Кръстната смърт и Възкресението на Спасителя . По този начин, в речника на ранната Църква думата „ εαγγέλιο“ се изпълва с нов християнски смисъл. Тя започва да означава победата на Христос над смъртта и спасителното дело за човечеството. Думата „евангелие“ използва и Спасителя „казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.“ (Марк 1:15 и 8: 35, 10: 29 , 13:10 , 14:9 , 16: 15 и паралелни).
В книгите на Новия Завет, особено в посланията на апостол Павел, Евангелието е със смисъл на спасително съобщение, „съдържанието на което е Христос“[5], а целта е да се достигне покаянието на всички хора, които приемат  благата  вест и възприемат нов живот под сянката на Кръста Христов.[6] В тази насока евангелието се явява „…сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.“ (Рим. 1:16). При евангелист Матей думата се употребява и като „το εὐαγγέλιον της βασιλείας“ -„Евангелия на царството“ – „И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.“ (Мат. 24:14 и 9:35). Думата се употребява като „слово на истината“, която спасява тези които са чули (τò εὐαγγέλιον τη̃ς σωτηρίας ὑμω̃ν)  - „ чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух…“ (Ефес.1:13), благовестие за мира (умиротворяващо) (του̃ εὐαγγελίου τη̃ς εἰρήνης) „и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира“ (Ефес. 6:15), тук я виждаме и в смисъл на „тайно“- „и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието…“ (Ефес. 6:19).[7]
От думата евангелион се образува глаголът евангелизо, който значи: съобщавам, обявявам радостна вест, благовествам, проповядвам Христовото Евангелие, т. е. учението за изкупителното дело на Иисус Христос.[8]
Евангелие наричаме устното и писмено предание на християнското учение за спасение на човечеството, а тези които проповядват живота и спасителното дело на Христос, наричаме евангелисти. Евангелието, т.е. благата вест е самото Въплъщение и земния път на Спасителя, също така Той самият е евангелието – „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6)
От II век името „Евангелие“ започва да се прилага към книгите на Новия Завет, описващи пълно и системно живота, учението и изкупителното дело на Христос. По този начин, църковните писатели от първите векове представят думата „Евангелие“ или като цялото спасителното послание на Новия Завет, или първите четири книги Евангелия, в допълнение към конкретно лице - евангелист.[9]
Най-древно свидетелство за наименованието „Евангелие” е запазено в „Дидахи” (Дидахи или Учение на 12-е апостоли е новозаветен апокриф, който понякога в древността е бил причисляван към каноничните книги. На него се позовават Евсевий Кесарийски, св.Атанасий Велики и други древни църковни писатели, датира от края на І – началото на II в.); като цитира молитвата „Отче наш”, по същия начин както тя се намира в Евангелието според Матей, авторът на  „Дидахи” казва: „Както заповядва Господ за Своето Евангелие”. Свидетелство има и у св.Юстин Мъченик, макар че той нарича Евангелията и „възпоменания”. Книгите на Матей, Марк, Лука и Йоан се наричали „Евангелие”, още в Мураториевия канон[10] и у св. Ириней Лионски.[11]
Като боговдъхновени се приемат, още от древност четири Евангелия (Матей, Марк, Лука и Йоан), въпреки че „мнозина”, според евангелист Лука, почнали да пишат за живота и учението на Иисус Христос[12]. Св. Папий Йераполски, в недостигналото до нас съчинение „Тълкувание на Господните изречения” в 5 книги, тълкувал Четири Евангелия. Св. Юстин Мъченик говори за четири канонически Евангелия. Тациан (170 г.) съставил своя Диатесарон въз основа на четирите канонически Евангелията.[13] Проф. Гяуров и Глубоковски казват, че според сведенията на св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан и др., се приемат и признават за канонични само четирите Евангелия. И двамата съвременни автори цитират св. Ириней Лионски и Ориген - св. Ириней казва: „Както има четири страни на света, така трябва да има и четири Евангелия като стълбове на разпространяваната по четирите страни на света църква”. Ориген посочва: „От преданието узнах за четирите Евангелия, които само се приемат безспорно от цялата поднебесна Църква”.[14]
Макар и разделени четирите евангелия предават единен разказ за земния път, чудесата, Кръстна смърт, Възнесението и идването на Царството божие, без отлики. Така можем да видим многообразието в единното Евангелие и то да бъде разяснено еднакво на всички хора.[15]
Глубоковски свързва четирите евангелия със свещената тетраграма JHVH, която е неизречима, но в Новия завет, чрез словото се открива Бог.[16]
Спасителното дело за човечеството било принесено и извършено от Божия син. Ето защо Матей, Марк, Лука и Йоан се явяват проповедници на Евангелието, но не и автори. Христос е едновременно actor и auctor.[17] Подобно на Моисей, който никъде в Тората не нарича себе си автор на Закона /св. Йоан Златоуст/.
Макар, че  излагат една и съща истина Четирите Евангелия трябва да бъдат разделени по принципа на записването им /авторството/. Това е извършено посредством предлога κατα΄ с винителен падеж. В латинския език  то се превежда secundum, в славянския език по изключение се използва не κατα΄, а ’εκ. В тази връзка имаме едно евангелие представено по Матей, Марк, Лука и Йоан, само по себе си това Евангелие е от Бога  и Христос и затова предлогът κατα΄ не може да бъде равно на еврейското Lamed auctoris. В евангелието на Лука виждаме  своеобразна оригиналност при предаване на разказа. Това показва, че предлогът  κατα΄ не изключва авторска намеса.[18] Надписите са поставени малко по-късно след написването на четирите Евангелия, когато се появила нуждата да се разпознават едно от друго при употреба. Те са поставени не от самите апостоли, а от някои други лица, като така се указвал авторът на книгата. Тези надписи били известни на св. Ириней Лионски, св. Иполит Римски, Климент Александрийски, Тертулиан и др.[19]
В древността са смятали, че евангелията на Марк и Лука представят проповеди на св. Петър и св. Павел, а Матей и Йоан предават словото Христово по собствени спомени. Това не звучи убедително тъй като в надписите на евангелията на Марк и Лука би трябвало да стои κατὰ Πε΄τρον κατὰ Παυλος, а евангелията на Матей и Йоан щяха да бъдат изписани с родителен падеж.
Сегашния ред на четирите евангелия е засвидетелстван още от древност, въпреки това редът не е еднакъв навсякъде. В Мураториевия канон е запазена сегашната последователност, която е хронологическа, според времето на произхода им. Евангелието според Матей е първо по произход, а от Йоан - последно. Климент Александрийски ги подрежда: Матей, Лука, Марк, Йоан, като счита, че по-напред трябва да се поставят Евангелията, в началото на които има родословни таблици. Codex Cantabrigiensis, някои древни кодекси на Итала, кодекс Аргентеус, Апостолски постановления – дават следния ред на Евангелията: Матей, Йоан, Лука и Марк, като по този начин се обръща внимание на евангелията, написани от апостолите. В Кодекс Кларамонтанус са подредени: Йоан, Матей, Марк, Лука. В сирийския Къртънов превод са поставени: Матей, Марк, Йоан, Лука.[20]
За първите три евангелия в съвременната наука е утвърдено името „синоптични“, като се поставят в три паралелни колони текстовете на евангелията, можем да видим общите места. Публикуването на евангелията в три успоредни колони в една книга се нарича „Синопсис“ . Пръв Гризбах през 1776  г.[21] дава това наименование поради това, че по съдържание и изложение първите три евангелия си приличат – в тях има места дословно еднакви. Съвпаденията и несъответствия на първите три евангелия са причина за т. нар. синоптичен проблем. [22]
Според иконографската църковна традиция, всеки един от четиримата евангелисти има специфично символично изображение. Матей е представен като човек, Maрк се представя с изображение на лъв, Лука е изобразяван като телец, а Йоан като орел. Тези символични образи имат своя източник в книгата на пророк Езекийл (Езек.1:10) и книга Откровение (Откр.4:07). Най-ранните тълкувания на четирите образа на евангелисти, намираме при  св. Ириней, в третата си книга „Упровержение на лъжливите учения” той пише: „херувимите имат четири лица, и лицата им са като „образ“ на Божия Син. Първото животно е лъв (Откр. 4:7 ), което характеризира с неговата сила принципите на Царството. И второто е като телец, показвайки богослужебеното и свещеническото достойнство. Третият е човек, много ясно изобразявайки въплъщението Му като човек. И четвъртия приличаше на летящ  орел, което показва, че даването на Духа кръжи над Църквата. Затова Евангелистите се представят с тези образи!, в които Христос е „изобразен„. Един от тях (Йоан) разказва  за Неговото царство... и славното Му раждане от Отца, казвайки: „В началото бе Словото..." Евангелието на Лука, което има свещенически характер, започва от свещеник Захария, принасящ жертва на Бога... Матей провъзгласява Неговото раждане като човек, разказвайки за родословието на Исус Христос... Така че, това Евангелие е антропоморфно. И Марк започва с пророчески Дух, Който ще дойде на хората, казвайки: „Началото на благовестието, както е писано в пророк Исаия[23]„.[24]
Йоаннис Каравидопулус задава изключително важни въпроси: „Какви са новозаветните евангелия в зависимост от техния жанр? Можем ли да ги наричаме подробни и задълбочени истории от живота на Господ Исус Христос? Или това са исторически произведения в класическия смисъл на Тукидид, Йосиф Флавий и други историци на древността?“. Отговорът - „Разбира се, евангелията са продукт с исторически характер, тъй като те разказват за събития, които са се случили в действителност, в историята на човечеството… Но естеството на евангелията не се ограничава до една историчност. Вдъхновени евангелисти са били призвани не само да разкажат за живота на Иисус Христос , Неговото учение и дела. Тяхната основна цел е да уловят в писанията вярата на Църквата в Исус Христос и Неговото служение, което е обяснение на събитията, които са предназначени да спасят човечеството.“[25] Чрез разнообразието на четирите евангелия е показан живият опит на Църквата - мисионерската проповед, адресирана до хората извън Нея.
„Събитията, които представят евангелистите не са просто история на отминалите дни. Те са адресирани до всички, без значение на възраст и без значение къде живеят , защото те дават отговор…“[26] Земното служение на Иисус Христос: Неговите дела, Страдания, Кръстна смърт и Възкресение са път към спасение от греховете и път към вечния живот.


 Автор: Николина Александрова
         




Използвана литература:

Библия, Синодално издателство, С., 2011.

Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет, С., 1956

Новият завет на Нашия Господ Иисус Христос. Нов превод на оригинала, Българско библейско дружество, 2002.

Глубоковский, Н. Н.Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе и его искупительном деле: http://www.mpda.ru/publ/text/72687.html
 (07.12.2013; h20:19)

Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6 (07.12.2013; h20:13)






[1] Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/
[2] Глубоковский, Н. Н.Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе и его искупительном деле: http://www.mpda.ru/publ/text/72687.html
[3] Цит. по: Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/, виж и Глубоковский, Н. Н.Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе и его искупительном деле http://www.mpda.ru/publ/text/72687.html
[4] Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/
[5] Ibi dem
[6] Ibi dem
[7] Глубоковский, Н. Н.Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе и его искупительном деле: http://www.mpda.ru/publ/text/72687.html
[8] Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с. 49
[9] Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет.. и Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с. 49-50
[10] В 1740 г. L. A. Muratori открил и публикувал един ръкопис от VIII в.- най-древния списък на свещените новозаветни книги, наречен по негово име Мураториев фрагмент. Четири малки откъслеци от същия текст са открити в ръкописи от XI и XII в. в Монте Касино, може да се заключи, че списъкът на свещените новозаветни книги е съставен около 200-та г. вероятно в Рим.
[11] Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с. 49-50
[12]Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с. 49-50
[13] Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с. 49-50
[14] Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с. 49-50, виж и : Глубоковский, Н. Н. Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе ….
[15] Глубоковский, Н. Н. Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе и его искупительном деле: http://www.mpda.ru/publ/text/72687.html
[16] Глубоковский, Н. Н. Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе….
[17] Глубоковский, Н. Н.Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе…
[18] Глубоковский, Н. Н.Евангелия и их благовестие о Христе Спасителе …
[19]Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с.51
[20] Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание … 50-51
[21] Популярно е и изданието на Курт Аланд  „Synopsis quattor evangeliorum“,  когато в четвъртата колона дава паралелни синоптични четения на Евангелието на Йоан.
[22] Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/ и Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание … 50-51
[23] В българския синодален превод, тук стой думата „пророците“
[24] Цит по Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет:, http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/, превод на автора, за образите на  четримата евангелисти виж също Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание …с.50
[25] Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet, превод на автора
[26] Каравидопулус, Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#6 (07.12.2013; h20:13)
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.