За да се слеем с Бог, ние
най-напред сме длъжни да покажем кротост, както Самия Господ казва: „Елате при
Мене... и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще
намерите покой за душите си.“ (Мт. 11:28-29). Тази почивка е точно захласа от
Небесното Царство на Христа. Ясно е, че без кротост ние никога няма да се
докоснем до Христа, никога няма да се съединим с Него и следователно, вместо
благословия, ще бъдем погубени.
Само смирените са под специална
Божия подкрепа. И тази подкрепа е източникът на всички неописуеми Божии дарове,
които Той сипе върху нас, тя е източникът на цялото наше щастие и благодат,
временни и вечни.
Това обяснява защо светите Отци
казват: „Не търсете чудеса, а смирен човек, което е невероятно чудо.“ Затова
нека първо търсим смирението и да го задържим. Но трябва първо да разберем
какво е смирението? То е благостта на невинната възраст, и не само на невинната
възраст, но ангелска благост, и не само ангелска, но Божествена благост.
Най-отличителната и значима черта на
светците е точно такова смирение.
Свети Серафим Саровски
притежаваше това смирение. Когато тримата разбойника го нападат в гората, той
пуска брадвата от ръцете си, сгъвайки ръцете си на гърди, и смирено им казва:
„Правете с мен, каквото пожелаете.“ Разбойниците пребиват светия старец почти
до смърт, но когато са заловени и изправени на съд, св. Серафим настоява за
тяхното освобождаване. И дори това е малко за великия светител. Когато чрез
намесата на св. Серафим, разбойниците са освободени от затвора, те идват
молейки го за прошка. И той им прощава, от цялото си сърце, както баща прощава
на синовете си.
Свети Тихон Задонски също
притежаваше това смирение. Веднъж, когато един горделив и жесток земевладелец
го удря през лицето, св. Тихон пада в нозете на земевладелеца и го моли за
прошка.
Това чудновато смирение изцяло
пребъдваше в Спасителя. Когато го удряха
през лицето, когато Му сложиха венеца от тръни, когато беше заплюван, Господ не
отвърна лицето Си, а кротко и смирено гледаше Своите мъчители. И когато Господ
беше разпнат, Той се молеше за Своите екзекутори. На такава милост, на такова
невероятно смирение ние трябва да се възхищаваме от дълбините на сърцата ни.
Ако придобием това смирение, ще придобием
радостта от Небесното Царство.
Великият оптински старец
Амвросий е гледал на своите хулители като най-големи благотворители. Той
казвал: „ Който ни клевети – обсипва ни с подаръци, и който ни хвали – ограбва
ни.“
Светците напълно олицетворяват
думите на Господа: „На кого ще погледна? Върху смирените и мълчаливите, и върху
онзи, който трепери от думите Ми.“ Защо
Господ, говорейки за смирение, говори и за мълчание? За да разберем, че нашето
смирение трябва да бъде изразено чрез мълчание...
Следва продължение.
Автор: Архиепископ Серафим (Соболев)
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://tokandylaki.blogspot.ca/
