„Вървете и не се обръщайте
назад;
ако паднете, вдигнете се и
продължавайте по пътя”
Братя и сестри,
Тези наставления четем в една монашеска книга, за която ще стане дума
сега. Това са напътствия за утешение и ободрение, и чрез тях Светата Църква подкрепя тези от нас, които
твърдо и радостно носят бремето на поста, принасящо на душата спокойствие.
Днес Църквата отбелязва паметта на преподобни Иоан Лествичник. Ние го
наричаме така, заради името на книгата, която той ни завеща - „Лествица,
възвеждаща на небето”. Това е книга, която можем да наречем ръководство за възхождане от земята на небето,
от дълбините на греха до върха на любовта Божия и съединение с Господа.
„Лествица”-та се състои от тридесет глави – степени - стъпала, водещи в
Царството Божие, и наистина е стълба на спасението. Преп. Иоан ни зове на този
път: „Вървете и не се обръщайте назад;
ако паднете, вдигнете се и продължавайте по пътя”. „Лествица”-та,
тази мъдра християнска книга, трябва да ни бъде настолна, към която ние можем
да се обръщаме през целия си живот, използвайки я за своето спасение. Постът
също е една стълба. Изобщо - целият живот е стълба.
Борбата с пороците и греховете се увенчава с успех, когато в нея има
постепенен преход от малкото към голямото, в зависимост от нашите духовни и
телесни сили. След дългия път на „лествицата”, преминаван със смирение и
целомъдрие, след труда на обуздаване на невъздържания език, след поста и
молитвите - човек възхожда на последната степен – висотата на любовта. Любов
кротка, прощаваща и мирна посреща подвижника в Небесната Обител.
Може би за мнозина от нас четенето на "Лествицата" на св.
Йоан ще предизвика страх и смущение. "Та нима може някой да се изкачи по
тази стълба?" ще си помислим ние. За човека е невъзможно, но не и за
Бога, както знаем от Евангелието, защото за Бога всичко е възможно.
Можем да поемем по пътя на духовния живот, уповавайки се на тези слова,
а не на своите сили. От нас Господ изисква само според мярата на нашите човешки
сили, според мярата на човешкото ни разбиране, а останалото ще получим от
Божията благодат, от Божията помощ. Ето защо, пристъпвайки към четенето на
"Лествицата", не бива да си поставяме като задача изкачването на
недосегаемата й височина. Нашата задача е да работим за Господа през целия си
живот. А какви ще са плодовете ни, зависи от Божията благодат.
„Какво трябва да променим в себе си"...
Една стара еврейска поговорка гласи: „Ако не станем по-добри, ще станем
по-лоши". Няма напредване там, където има статичност. Понякога си мислим –
ето, щом сме станали християни, процесът на нашето развитие завършва, но никой
не е достатъчно християнин.
Господ изисква от нас да се преобразим. Каенето, разкаянието и
покаянието не са едно и също нещо. Човек може цял живот да се кае, но
покаянието е тайнство – то е дело на Божия дух. Така че трябва да внимаваме, да
се молим на Бога, да се стремим да поправим поне един от греховете си, които
знаем, които всички ние носим в себе си.
Братя и сестри,
Християнството, изисква от нас преобразяване... Нека да не се
страхуваме от себе си – има причина да се страхуваме от себе си, само ако
нямаме Бога в нас, но ако Бог е в нас, не трябва да се плашим.
Свети Иоан се отрекъл от света и се оттеглил в Синайската обител. Ние,
ревнуващи за своето спасение, трябва да оставим греховното и страстно житие.
Който оставя греховете и се стреми да живее свято, той прави същото, което и
оставящият света монах. В пост и искрено покаяние да стъпим на духовната „лествица”,
възвеждаща на небето. За да стъпим на стълбата, трябва задължително да се
откъснем от земята. Така трябва да направим и първата си крачка, т. е. да се
откъснем от своите страсти и пороци и да се устремим към вършене на
добродетели. Свети пророк Давид ни наставлява: Отклони се от зло и прави добро
/Пс. 33:15/.
По примера на свети Иоан Лествичник нека и ние мъжествено и бодро да вървим по
духовната стълба на Великия пост, та, укрепвайки от сила в сила, с Божията
помощ да достигнем върха на това съвършенство, към което ни призовава и
задължава Господ, казвайки: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” /Мат. 5:48/. Амин.
Автор: Милун Момчилович
