„С какви усти ние, земните, да
възхвалим този йерарх, учител на Църквата, проповедник на божествената
светлина, посветен в небесните тайни на Троицата, велико украшение на
монашестващите, просиял с дела и съзерцание“
Днес, когато честваме Втората Неделя от поста Църквата е установила тя
да бъде посветена на св. Григорий Палама.
Св. Григорий е роден в края на ХIII в. в
Константинопол. Вече в зряла възраст Палама е постриган за монах и приема
свещенически сан, като се заселва в Светогорски скит и води строг отшелнически
живот, който му създава безспорен авторитет и известност сред атонските
монаси.
В края на 30-те години на XIV в. Палама поставя началото на защитата на
исихазма от нападките на Варлаам и систематизира богословските си позиции. На
два последователни събора в Константинопол опонентите на Палама търпят
поражение.
Последните години от живота си Палама е поставен за Солунски
епископ, като за известно време попада и под турски плен, където участва в
диспут с ислямски богослови.
Св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г. Десет години по-късно
той е канонизиран за светец.
Учението, което защитава светеца се нарича исихазъм. Думата е гръцка и
означава покой, тишина.
Исихията или Благото
безмълвие, за което ни говорят светоотеческите писания - не е просто мълчание. То
е вътрешно молитвословие, вътрешно молитвено призоваване на Господа с
Иисусовата молитва: „Господи Иисусе
Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”.
Този метод на вглъбяване и моление е само средство и подготовка за по-нататъшното извисяване.
Целта е да се достигне до съзерцание на божествената, несътворената светлина, тази
светлина, която Христос е излъчвал при преображението, и до сливане с Бога.
Особено ценен и насъщен в духовното наследство на св. Григорий е
възгледът му, че Бог може да бъде познат чрез опита. И което е особено важно:
този опит не е запазен само за мистиците. Напротив
– всички християни - следователно
и ние - можем да участваме в Божия живот – чрез молитвата, чрез богослужението
и чрез светите тайнства. И именно това участие е истинското познание на Бога.
Св. отци ни учат, че всеки един от нас трябва да се подвизава, да се
моли, да плаче, да се кае, да извършва подвизи, но при всичко това да съзнава,
че не подвизите го
спасяват, а вниманието, Божиите очи, които ни виждат в
това разположение на духа, в това състояние.
Само Той, Господ, ни спасява.
С подвига си човек просто показва, че иска спасение, и предоставя себе
си за това, показва, че внимава за
това.
Подвигът се състои в това, да се молим по-дълбоко в себе си, да бъдем по-съсредоточени,
по-предпазливи и бдителни.
Подвигът се състои не в умъртвяването, а в очистването от мъртвостта.
Грехът - това е смъртност, тленност.
Като празнуваме днес паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим
светите му молитви да бъдем непрестанно подкрепяни от Бога в нашите дела и
подвизи и да го възпеем с похвалните слова:
"Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на
безмълвието“. Амин.
Автор: Васил Тупаров
