Почти
всички отдават тяхното обръщане на някакво изпитание.
Скръбта не е хубаво нещо. Зад нея, обаче, зад
болката, зад тъгата, зад изпитанието, се крият Божието благословение,
осъзнаването, преосмислянето на човека,
на семейството. Почти всеки отдава своето обръщане на дадено изпитание. Този
човек си мисли, че всичко върви наред, но тогава Господ отнема децата му и идва
скръбта, болката и т.н. Ала тогава идва Божията милост, която засенчва и
поглъща тази болка, тази скръб и успокоява тези хора. Те идват в Църквата,
идват на изповед, идват при свещеника. Благодарение на това дете те идват в
Църквата. Тази тяхна болка, която са преживели ги кара да търсят, да се молят
за починалия, да искат и търсят Литургията.
Преди
болката, сърцето не е отворено за Словото Божие, но именно тя, болката, го
отваря за Бога. Например, един мъж, през младежките си години, си мислел: „Аз
съм и никой друг не съществува!“ Тогава човек придобива дипломи, слава, има
здраво и младо тяло и всичко останало,
Когато, обаче, се разболява, застоява са на легло, той мисли по различен
начин. „Суета на суетите, всичко е суета.“ Мисли си: „Мога да умра!“ и тогава
започва да преосмисля всичко, каква е ползата от всичко дотук придобито? Тогава
го приближи този човек и му кажи: „Прочети тази книга и помисли какво пише.“
Тогава той се докосва до Словото Божие и се вслушва. А болката вече е смекчила
сърцето му и този човек отваря книгата, която си му дал, или Библията и се
зачита, и така настъпва покой у него. И когато е здрав, вече не живее с
предишната гордост или фантазия, а вече е много.
Болестта
и скръбта са лекарствата на Божието Провидение, с които Бог те приближава към
себе си и, с които увеличава добродетелността ти.
Болестта и скръбта са лекарствата на Божието
Провидение, с които Бог те приближава към себе си и, с които увеличава
добродетелността ти. Йов, например, е бил най-добрият човек на земята, но Бог е
искал да го направи още по-добър. Йов не е бил известен, преди да Бог да го
изпита. Чак след изпитанието, борбите, увенчаването му с успех в тях и
забогатяването му отново, чак след това започва славата на Йов, продължаваща до
наши дни. Примерът му е най-яркият и вдъхва сили на всеки, който преминава през
някакво изпитание. Ако той, бидейки
светец, бе изпитан, то ние, грешните, какво искаме? И резултатът е, че той
стана свят и към животът му Бог добави още години, и го благослови много и
премного с това, което вече имаше, ставайки по този начи ярък пример за през
вековете, а ние като него да се отпуснем и да кажем: „Както Бог е пожелал, така
е станало. Нека се свети името Господне.“ Като Йов, свеждайки глава да кажем:
„Бог дал, Бог взел.“ Дори и да ми е взел
детето, не е ли Той, Който ми го е дал? Взел го е. Но къде ми е рожбата? В рая?
И какво става там? Почива в мир там.
Зад
всяко изпитание се крие волята на Бога, обаче човек не може веднага да види
ползата от това изпитание. Но с времето
ще разбере каква е тя, както става в много случаи.
Както в случая с св. св. Андроник и Атанасия. Те
били женени. Андроник бил златар, богат мъж. С част от печалбата си той
изхранвал семейството си, друга част раздавал на бедните, а трета заемал на
нуждаещите се, без да иска лихва. Семейството имало две деца, но и двете
починали. Тогава Андроник се уединил в своята молитвена стая и паднал ничком
пред образа на нашия Спасител, произнасяйки думите на праведния Йов:
- “Гол излязох от утробата на майка си, гол ще
се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и
стана) да бъде благословено името Господне!”
Горчиво плачейки за умрелите си деца, Атанасия
дотолкова изнемогнала в силната си скръб, че желаела да умре и непрекъснато
повтаряла:
- О, ако можеше и аз да умра заедно с децата
си!
В деня на погребението на децата на Андроник и
Атанасия при тях се събрали всички жители на Антиохия. Дошъл и самият патриарх
заедно със своя клир. Погребали децата в църквата на свети Иулиан, където
почивали и техните предци. След като свършил обредът на погребението, Атанасия
не пожелала да се върне в къщи, а останала да плаче на гроба на децата си.
В полунощ, в образ на монах, се явил светият
мъченик Иулиан. Той се обърнал към нея със следните думи:
- Жено! Защо смущаваш покоя на почиващите тук?
Атанасия отговорила:
- Господарю, не ми се сърди, тъй като аз се
намирам в страшна скръб. Имах две деца и ето, днес погребах и двете!
Свети мъченик Иулиан попитал Атанасия:
- А на колко години бяха децата ти?
Атанасия отговорила:
- Момчето на дванадесет, а момичето на
десет години.
Тогава светият ѝ казал:
- Защо плачеш за тях? За теб би било
по-полезно да плачеш за своите грехове? Уверявам те, че подобно на това,
както човешката природа се насища с храна, така и починалите деца биват насищани
от Христа с небесни блага. Те Му се молят така: “Боже, Който си праведен Съдия!
Ти ни лиши от земните блага, но не ни лишавай от небесните!”
От тия думи Атанасия изпаднала в умиление и на
мястото на скръбта є дошла радост. Тя казала:
- Ако моите деца живеят на небето, тогава защо
да плача?
В последствие и двамата се замонашили и били
причислени към лика на светиите на Църквата.
(1)
– За житието на Св. Андроник и Св.
Атанасия – посетете този линк - http://www.pravoslavieto.com/life/10.09_sv_Andronik_i_Anastasija.htm
Автор: Старецът Ефрем (Филотеу)
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://tokandylaki.blogspot.ca
