5 април 2014 г.

В живота на Мария Египетска има още едно важно нещо за нас.

„Труден е законът и в себе си съдържа много тежки неща, затова пък носи венец; такива именно са трудните дела, но те доставят и велики награди.“



Така св. Йоан Злтоуст ни окуражава сега, в дните на поста да не се плашим от подвига, а да гледаме към края – целта на живота ни – Христос. Така са правили всички светци. Това виждаме и в живота на св. Мария Египетска.
От него научаваме, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е той, колкото и безпътен да е бил животът му. Показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и днес Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска.

За нея се пише, че в греховния си живот била толкова недостойна за Божията милост, че и храмът Божий не искал да я пусне в себе си, което тя самата по-късно открила на преподобния Зосима с думите: "Когато моят грешен крак се докосна до църковния праг, църквата всички приемаше, а мене, окаяната, не приемаше, но някаква Божия сила ми пречеше да вляза, подобно на множество воини, поставени да вардят портите".
И когато тази грешница при цялото си недостойнство положила в сърцето си, пред иконата на пречистата Дева Богородица, начало на едно истинско покаяние, намерение и обет никога вече да не се връща към греха, тозчас църквата не само я приела в себе си, но и вечерта на същия ден тя се удостоила да приеме Божествените тайни на Господните Тяло и Кръв храма край река Йордан, за което подробно се говори в житието на преподобната.

Ето, виждаме - не е възмездила с дела на покаяние греховете си, не се е докоснала още до пустинните скърби и постническите подвизи, едва ден е минал откак е оставила скверното житие, а вече не се отнема от нея, истинно каещата се, Господнята чаша.
Чудим се и недоумяваме, защо грешницата бе оставена не само безбоязнено, но дори смело да стои на мястото на апостолите и девствениците и да докосва Христовите нозе, като онази блудница? Отговорът е отново – Божията милост, дадена след покаянието на грешника.
В живота на Мария Египетска има още едно важно нещо за нас. Старецът Зосима вижда пред себе си, несъмнено, във висша степен светица. За това говори цялото многообразие на чудесните явления, които я съпровождат. И поради нейното най-голямо смирение, и нейното знание за бъдещето и миналото - няма ни най-малки съмнения, че тя е една от големите светии. Какво още й трябва? Пътят на нейния земен живот дошъл към края си и тя можела спокойно да се пресели в небесните обители.
Въпреки че тя достигнала, висшата точка на обожението, която е възможна в земния свят, на нея не й достигало най-важното и главно тайнство, без което могли да се окажат напразни всички нейни духовни подвизи. Това е тайнството Причастие. И нейната среща с преподобния старец Зосима била нужна само заради едно: да има възможност да пристъпи към светите Христови Тайни.
Без укрепването на св. Мария Египетска със светите Дарове, нямаше да е възможна победата й в жестоката борба, която по-късно тя води в Йорданската пустиня. Днес често наблягаме на това, че св. Мария Египетска се е причастила след 47 години суров живот в пустинята. Забравяме обаче за първото й причастяване (което получава веднага след решението й да промени живота си) и споменаваме само второто, получено от Зосима преди да умре.
Ето колко важно и значимо е тайнството Евхаристия. Каквито и подвизи да сме извършили, каквито и висоти да сме достигнали в нашия духовен живот, без Причастието с Тялото и Кръвта Христови всичко това е непълно.
Сам св. Йоан Златоуст ни моли „с цялото си усърдие да пристъпим към тази страшна трапеза, като оставим настрана всякакъв грях.
"Залягайте - казва апостолът - да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа" (Евр. 12:14). А който е недостоен да види Господа той е недостоен и да се приобщи с тялото Господне. Ето защо ап. Павел казва: "Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата" (1 Кор. 11:28).
Като имаме в ума си това, нека очистим себе си във всичко и по този начин да пристъпим към светите тайни, да ги приемем не за съд и за осъждане, но за спасение и здраве на душата, и в непрестанна надежда за това спасение, за Иисуса Христа, Господа нашего, Комуто слава и власт во веки веков. Амин.

Автор: Янек Мунин

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.