5 юли 2014 г.

За пропагандата на греха и покаянието.

Снимка:http://viaranews.com/
Тази история ми се случи преди две години. По стечение на обстоятелствата тогава бях четец в Руската Църква „Св. Николай” в София. Беше събота привечер. В Църквата беше започнала вечернята, когато покрай храма мина един шумен парад - крясъци и силно озвучаване, които връхлитат и убиват всеки друг звук и арестуват мисълта, заковават всяко внимание върху себе си. Сетивата ни бяха атакувани от парада на „нетолерираните”, на „дискриминираните”, на „отлъчените” от обществото, облечени дъгоцветно и предизвикателно с нарочно разгорещено поведение.
Бях започнал да чета катизмата, която се полага за четене в събота вечер. Тогава прочетох думи, които и днес стоят така близко до мен, както тогава. Думи, които никога няма да забравя: „Блажен е оня човек, който  не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!”

В този момент почувствах контраста, усетих пропастта между призивните слова за извисяване, за блаженството на духа, към което ни е завещано да се стремим, и действителността  - грозна, пошла, отдадена на нисшето и страстите. Атмосферата на сакралното пространство на храма, извисяваща духа, се пресече от външната реалност на греха, на покварения духовен живот, на човека, който по бесовски начин пропагандира страстите си и самоцелно се отдалечава от своето Спасение. Грехът изкрещя многодецибелно и заобиколи Храма. А можеше да потърси неговата помощ…
Парадът отмина, точно когато в богослужението проехтяха думите на духовника: „С мир на Господа да се помолим!”… С мир да се помолим. Пак и пак с мир именно на Бога да се молим. Защото молитвата е началото на примирението между Бога и хората и между хората и хората и е силното оръжие за победа над греха и страстите.
Ние се молихме и се молим за отдалите се на греха наши братя и сестри. Те ще минат днес отново в цветно и шумно шествие покрай храма. Ще крещят колко дискриминирани са те, колко страдат от нетолерантните останали, колко отритнати и заклеймени са от обществото, колко никой не ги иска… А ние ще ги чакаме в храма. Защото Христос иска всеки един от тях, от нас. Христос иска грешниците при себе си, за да ги освободи от греха и да ги спаси. Но спасението е възможно само и единствено, ако грешникът потърси Бога, ако като стигне до храма, не го заобиколи в шумна парадираща греха си тълпа, а влезе вътре и се смири и осъзнае. Храмът и хората в него, Църквата дава подкрепа и път за спасение.
Възможно е свикналите да чувстват отхвърляне да виждат и у християните само осъждане и заклеймяване. Но истината е, че Църквата ще ги приласкае в своите обятия и ще е тяхната опора в нелекия път на преодоляването на пагубната страст и спасението. Църквата е с протегната към тях спасителна ръка. Храмът очаква всеки от пропагандиращите своите страсти, за да му даде живот. Дали пак храмът ще бъде заобиколен? Вероятно – да. Но ще е с винаги очакващо отворени врати, защото в него е освобождаването и греха и спасението, в него е Христос, който обича, приема и спасява грешника според неговата свободна воля.


Храмът ще бъде заобиколян? Докога?

Автор: Ангел Карадаков
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.