11 септември 2014 г.

Църквата винаги е била място, където намирам спокойствие

Църквата винаги е била място, където от малка намирах спокойствиеХаресваха ми тишината, приглушеното шепнене на хората, тихите молитви и най-вече св. Литургията, много хубаво пееха хористите и придаваха още по-молитвено настроение. Имаше някакво тържествено величие в изпълнениетоОбичах да седя, да слушам и да се моля.
След години, когато се преместих в центъра взех да ходя в Света Параскева.Там заедно с други майки отгледахме децата си в градинката на храма, където играеха от сутрин до вечер. Именно там кръстих  и децата. Но всеки храм крие някакво очарование, имаше периоди, когато ми харесваше да ходя в Руската Църква "Св. Николай Чудотворец", защото долу на гроба на Владика Серафим Соболев имаше малко хора. Човек можеше да се помоли на спокойствие. Към момента се черкувам в  храм "Св. Св. Кирил и Методий", но причината е друга

Там ме привлече учителката ми по жестомимика Силвана Павлова, която преподава в Богословския Факултет. В църквата тя обучава  деца с увреден слух, деца сираци, обучава ги по религияНещо ме привлече в тях. В началото имах грешната представа, че те са безпомощни щом не могат да говорятОказа се, че не е така, те са си съвсем добре, просто общуват по своя си начинОсобеното беше, че те или веднага приемат човека срещу себе си или го отхвърлятИмат невероятна интуиция да разпознават хората и естествено им слагат прякор на своя си езикАз им се представих като Вили и заради нещата, с които се занимавах ми лепнаха прякора "Вили, която рисува"Заедно правихме доста неща в приложното изкуство, като картички, кукли, цветя и рисунки за благотворителен базар
Успяхме да ги заведем в Рилския манастир с нещата направени от насДай Боже да видят още от красотите на България, а и на света
Хората не се замислят колко малко трябва на човек, винаги съм мислила че света е абсурден, защото половината човечество умира от глад и войни, а другата половина от преяждане.
 В храма "Св. Св. Кирил и Методий" се провеждат много занимания, там има изграден енорийски център, където хората могат да се учат на дърворезба, иконопис, да учат религия и византийска нотация като пеят в църковния хор към храмаИма изградена столова, в която могат де се почерпят на празници
По принцип почти във всеки храм се изучава религия и пеене, но би било хубаво ако всички имаха изградени центрове, където бъдещите поколения освен да изучават религия да изучават и българските занаяти, етноса на българския народ, защото през петвековното робство това ни е опазило като нация, помненето на вярата и народността ни. Нека да бъдем православни християни, нека да бъдем и българи. Да спазваме и помним народностния дух, духът, който народ ни прави и нация, и хора. Духът на България.

Автор: Велислава Крумова
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.