3 август 2015 г.

Да не бъдем сковани в страх от неизвестното пред нас

Дали имаме сили да се справим с това, що е пред нас? Петър е пожелал да иде до Иисуса, Който ходи по морето сред същата тая вода да иде. Но морето е било бурно и това е сковало като в невидими вериги вярата на апостола. След което той започнал да потъва.
Ако ние се поставим на мястото на светия апостол, но в нашето си ежедневие ще видим, че в много от делата ни нашата вяра… прозира и е някак жалка, примесена с лицемерие и опит за оправдание.
В който опит прошката отсъства – във всичкия смисъл на тази дума. Господ Иисус Христос е простил на Петър маловерието, като му е подал ръката Си. Важно е за нас самите да знаем, да помним и да не забравяме, че където и да идем, с каквото и да се захванем... Господ Бог не ще ни изостави. По думите на старозаветния псалмописец: „Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, — и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.(Пс.138:8-10). Колко са в деня ни ситуациите, когато забравяме за това, че Господ няма да ни изостави! Но ние, изплашени и немощни се намираме в делата си, които сме извършили, които правим сега и които чакат своя час някъде там, в неизвестното за нас бъдеще. Дори само това /ни/ стига, за да се откажем  и от начинанията си, и – още по-страшно – и от вярата /си/. Тогава не само приличаме на неповярвалия Тома, наричан Близнак. Тогава ние сами се отказваме! Отказваме се от думи, от действия, от вяра...
Архидякон Стефан е пример за това, че каквото и да върши той не си е позволявал нито за миг да забравя за вярата си в Спасителя, за доверието /си/ в Него и поради което е вършил много чудеса и личби сред народа (Деян.6:8). И защото в него е нямало колебание никой – ни книжниците, ни стареите, ни целия народ – не е могъл да му противостои. Обратното някак сме ние – когато действаме, предварително се замисляме за това, какво ще получим, когато приключим с делото си. Крепим вярата /си/ върху пиедестала на очакването за награда... Не за това Господ говори и казва: „Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.(Лук.10:20). Отново думи, които имат значение и смисъл не за „сега”, а в които слова е пропито това, което ще се случи „утре”. Ако ще това „утре” да е след десет години. И всичко е като че неизказано свързано с днешния откъс от „Деяния на Светите апостоли”. Деянията говорят за живота в бъдещия век – тъй щото Господ не дава на Авраама да наследи тая земя, дето се е заселил, а я обещава за владение нему и на потомството му след него. (Деян.7:5). И когато синедрионът обвинява Св. Арх. Стефан в хулни думи той нито се оправдава, но посочва на народа, стареите и книжниците, че още в отминалите времена бъдещето на тая земя вече е обещано. Отново думи, свързани с утрешния ден.
Което някак като от само себе си навежда на мисълта за Символа на вярата – че чакаме възкресението на мъртвите и още по-важното – живот в бъдещия век. Това е показателно за всяко едно наше действие – да не чакаме наградата си сега, каквато и да е тая награда, а да имаме вяра във все още не настъпилото „после”. Когато Ап. Тома е докоснал /физически/ Господа Иисуса Христа изглежда сякаш е получил награда – награда материална за това, в което се е надявал. Досущ като нас – ако не се уверим в материалността на придобивката, не можем да повярваме, че ще я получим. И за да не издигаме идоли от всичко, което очакваме... да не се надяваме само и единствено, че имаме това, което можем да зърнем с очите си... за да не служим едновременно на Бога и мамона (Мат.6:24) Господ Иисус Христос говори на всеки един от нас като на Св. Ап. Тома и казва: „Не бъди невярващ, а вярващ.(Иоан.20:27).
Дори и в малкото неверие, което имаме в себе си като съмнение... не можем да чуем думите Господни: „Мир вам.” Ще бъдем /отново/ като Ап. Тома, на когото: „Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.(Иоан.20:29). Това е, което иска Господ от нас – а именно – да повярваме, без да сме видели, за да можем и да се утешим, и да бъдем Синове Божии...
Нека не се съмняваме във вярата /си/, която имаме към Спасителя. Нека без страх ходим по водата на собствените си дела. Тогава без да молим: „Господи, избави ме!(Мат.14:30) ще бъдем в благоденствие.  Защото когато в центъра на всичките ни дела е Господ Бог, когато вършим едно или друго за слава Божия, ще бъдем подкрепени от десницата Му.
Да не бъдем сковани в страх от неизвестното пред нас, а всеки ден, изпълнени с вяра – към Спасителят наш Иисус Христос – и сила – за да противостоим на изкушенията – да вършим делата си. Като Ап. Петър, който с вяра тръгва към ходещият сред силните вълни и противен вятър Иисус Христос. Като Св. Арх. Стефан, който с вяра, сила и дух е благовествувал словото Божие. Като Св. Ап. Тома, който е повярвал. Тогава умът и сърцата ни ще се отворят и ще разберат думите на Св. Ап. Иоан: „А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.(Иоан.20:31).


Автор: Христо Димитров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.