"Който
иска да върви след Мене,
нека се отрече от себе си,
да вземе кръста си и Ме последва."
(Марк.8:34)
Христос сам ни казва с
тези думи, че има две важни предпоставки, за да може човек да се нарече
християнин и да Го следва. Първо, да се отрече от себе си, т.е. да се освободи
от егоизма си, за да се довери на Божията истина. И другата предпоставка e да
вземе своя кръст.
Какво е кръстът? Това е Любовта, която се разпъва за нас.
Това е отворената
прегръдка на родителя към детето, на Създателя към създанието. Кръстът всъщност
представлява безкрайната Божия любов и нежност на Богочовека Христос към
Неговото човечество.
Наистина е много важно да осъзнаем мярката, която
Кръстът ни показва постоянно. Преди всичко Кръстът е мярката на Божията любов.
Ако искаме да разберем колко много Бог обича човека, можем да видим това чрез
Неговия Кръст.
Днес Църквата радостно възпява:
„Кръстът е хранител на целия
свят,
Кръстът е красота на Църквата,
сила за царете,
Кръстът е подкрепа за вярващите,
слава на ангелите и
поражение на демоните.”
Ето - кръстът има толкова много приложения – той е
сила, страдание, победа, трудност, смърт, живот.
Кръстът изпълва всекидневните ни житейски дейности, и
това е важна черта на нашата християнска духовност. Нашето призвание, като
следовници на Разпнатия Христос, е да използваме всички възможности на Кръста
за излекуването на нашите пороци, нашите недъзи и страсти и винаги да помним,
че те имат решение.
И тъй, носим ли своя кръст, както ни указва Христос?
Имаме ли кръст в живота си? Блажени сме, ако е така. Ако носим кръста си с
почтеност, смирение, без да протестираме, без да казваме постоянно „защо” на
Бога. Тогава вървим по пътя на божиите угодници. Св.Йоан Златоуст казва: „Какво ли не е
направил Кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага.
Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в
числото на синовете.”
Всеки ден честваме Св. Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия
личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце
се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през
болести, проблеми, самота, клевети, гонения
…
Но трябва да знаем, че не съществува друг път ! Един е пътят, който води към
рая и той е нагоре. Той е Голгота, личната Голгота на всеки един християнин. Имаме цял живот, за да
осъзнаем тази духовна реалност, а именно, че кръстът е единственият път за
спасение, че без кръст няма възкресение.
Господ Иисус Христос ни казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. ” (Йоан 16:33)
Скърбите са неотменна част от живота на този, който
избере да следва Господ Иисус. Именно чрез тях живота на всеки християнин
минава през „житейското горнило” и по този начин се осъществява разпването и
умъртвяването на греха във всеки един от нас. И Св. Николай Велимирович,
споделяйки Господните слова възклицава: „Какво
значи да вземеш своя кръст? Значи доброволно да приемеш от ръката на Бога всяка
лековита горчилка, която ти се дава...”
Днес е празника на Кръста, днес славословим
страданието и живота, днес величаем Христовата Любов, която се въплъти на
земята, разпна се за нас и ни спаси. Бог ни показа пътят, истината и животът,
отвори портите на Царството Божие в нашите души и сърца. Но трябва да знаем, че
за да бъдем истински Христови подвижници, трябва винаги да следваме Бога,
разпвайки се с Него тук на земята и възнасяйки се на небесата. Амин.
Автор: Войден Божков
