На 14 февруари Православната Църква чества паметта от успението на св. Кирил Славянобългарски, но освен този празник много българи ще празнуват и деня на любовта. По този повод ви представяме живота на св. Валентин, който е и православен светец.
Свещеномъченик Валентин (Уалентин) епископ и учениците му, свв. мъченици Прокул, Ефив, Аполоний и праведният Авундий са живяли през III век. Св. Валентин бил епископ в в град Интерамна в областта Умбрия (Италия). Той имал от Бога дарбата да лекува различни болести с молитва към Господ Иисус Христос. Тримата млади езичници Прокул, Ефив и Аполоний дошли в Рим от Атина, за да се запознаят с латинското образование и език. Те си намерили учител, на име Кратон, и живеели в неговия дом. Случило се, че Кратоновият син Херимон се разболял тежко, гърбът му се изкривил така, че главата му се оказала между коленете. Кратон замолил епископ Валентин да помогне на болния. Светецът дошъл в Рим, заключил се в стаята заедно с болния младеж и се молил усърдно цяла нощ. На сутринта Херимон бил вече напълно здрав. Смаяните щастливи родители повярвали в Христа и се кръстили заедно с целия си дом. И Кратоновите ученици Прокул, Ефив и Аполоний приели също светото Кръщение и заедно с изцерения Херимон станали предани ученици на светителя Валентин.
Славата на чудотвореца се разпространявала бързо и много младежи и деца се обърнали към вярата в Христа. Сред тях бил Авундий, син на градския префект, който след покръстването си се разпалил духовно и изповядал открито пред всички, че е християнин. Това било дръзка постъпка, тъй като християнството било преследвано в Римската империя. Гневът на баща му и другите видни римляни се насочил към епископ Валентин, наставника на младежите. Започнали да го карат да се отрече от Христа и да се поклони на идолите. След множество мъчения го хвърлили в затвора, където учениците му продължавали да идват при него. Научавайки за това, началникът заповядал да изкарат Валентин от затвора и да го обезглавят. Учениците на светителя Прокул, Ефив и Аполоний взели тялото на своя учител и го занесли в Интерамна, където го погребали с чест. Те прекарвали по цели дни на гроба на светеца, молейки се, и около тях започнали да се събират мнозина вярващи и езичници, които те обръщали към истинската вяра. Новините за това стигнали до властите. Младежите били арестувани и хвърлени в затвора. От страх, че народът може да освободи със сила страдалците, палачите ги обезглавили през нощта. Праведният Авундий, научавайки, че приятелите му са в затвора, побързал да отиде при тях, но не ги заварил живи. Той взел телата им и и ги погребал до гроба на св. епископ Валентин.
Тропар на св. Валентин глас 4.
Подобен на апостолите си станал в служение - наследник на трона им, като си открил разумното възкачване, боговдъхновени. Затова си последвал Словото Божие в праведност и си устоял до кръв във вярата. Свещеномъчениче, Валентине, моли Христа Бога да спаси душите ни.
Нека по молитвите на св. Валентин Господ и Бог наш Иисус Христос да ни помилва и спаси. Амин.
Използвани са текстове от:
Православие БГ - http://www.pravoslavie.bg/
Двери БГ - http://dveri.bg/
