Преди хиляда години един отшелник от Рилската планина
просия пред Бога. Той достигна светостта, изпълнявайки смисъла на живота си.
Чрез своите дела Св. Йоан
Рилски показваше на българския народ как да осмисля съществуването си на Земята
или по-точно казано - да бъде просветен и да просветлява другите народи.
Целия
живот на Рилския светец представлява чудо на Христовата благодат, израз на
Божията любов към човека и обратно. Ако обърнем внимание можем да видим, че
битието на Св. Йоан,
е един урок, който подтиква душата на всеки човек към спасение.
Освен
житието на Св.Йоан Рилски, ние християните имаме и още един писмен паметник –
неговия завет.
Както бащите оставят завещание на своите деца, тъй и
нашият духовен отец ни даде завет. Но той не се изразява в материални блага,
които с времето изчезват, а в духовни напътствия, представляващи бисер в
съкровищницата на християнската ни вяра. Който черпи от тези слова става
духовен титан, подобен на нашия покровител Св. Йоан Рилски.
Четейки
завета на Рилския светец, още в самото начало, няма как да не ни направи
впечатление характеристиката, която дава сам за себе си. Той се смята за „грешен и смирен, неизвършил никакво добро”. Факт е, че за да достигне това състояние на
съзнанието за греховност, Св. Йоан
е извършил първия акт на спасението, а именно – покаянието, което му дало дара
на смирението. По този начин първото стъпало на духовната стълбица било изкачено.
Сам Господ Иисус Христос, започвайки проповедта на планината, казва: „блажени бедните духом, защото тяхно е
царството небесно”(Мат.5:3). И ето тук виждаме първото потвърждение
за светия живот на Св. Йоан.
По нататък
в завета си светецът от Рила дава духовни съвети към своите подражатели.
Изброявайки добродетелите, които трябва да притежава един монах, се разкриват и
добродетелите, които трябва да блестят в сърцето на всеки християнин.
Като пръв
духовен съвет, към братството на рилската св. обител, Св. Йоан определя да се „пази чиста вярата”. Какво по-естествено
нещо от това? Та нали именно от чистотата на вярата зависи и духовната чистота
на живота ни в Бога! Ако не знаем в Кого да вярваме и как да пристъпваме към
Него, то как въобще ще бъдем истински християни!?
Днес, когато живеем в свят на свободното слово, постоянно
се сблъскваме с този важен въпрос. Постоянно се питаме как да вярваме, на кой
да вярваме, на кого да поверим вътрешния си живот, най-съкровените си желания и
потребности? Като отговор на тези душевни терзания изникват напътствията на Св.Отци, живели преди нас и
трупали Божията мъдрост, предавайки я на следващите поколения.
„Не
се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.” – Ето
така ни напътства Св. Йоан
Рилски. Кратко и простичко смиреният монах ни съветва да не се вълнуваме от
житейските бури, които неминуемо ще идват в живота ни, а да следваме царския
път на нашият Господ Иисус Христос – път на трудности, мъчения, терзания, но и
път на радост, блаженство и вечен живот.
Друг
духовен съвет от светия рилски отшелник е „да
се пазим от сребролюбивата змия”. Тук материалното благополучие е
оприличено на змия и всеки човек би се запитал защо парите и земните блага са
така характеризирани от този свят мъж? Днес, когато живеем в модерно общество,
в което на почит е именно богатството и белег за преуспяване на даден човек са
финансите му, биха прозвучали доста абсурдно словата на Св. Йоан Рилски. Но в духовната криза на
нашето време ние не си правим равносметката - кое е това, което ни прави
истински щастливи? Дали това са парите и материалните облаги или има и нещо
друго, истинско и живо? От най-обикновено наблюдение върху съвременния живот
може ясно да отчетем психическата буря в сърцата на хората. Тя се дължи не на
нещо друго, а на факта, че хората не живеят с „Бог, Който е любов”(1Йоан 4:8).
Любовта в сърцата на хората е изстинала и „човек
за човека е вълк”. И ето затова Св. Йоан е дал съвета да се пазим от сребролюбието, което
като змия действа в нас, отдалечавайки ни от Бог и близките ни, като ни
превръща в идолопоклонници на „мамона”,
т.е. на парите.
„Не търсете да бъдете познавани и обичани от
земните царе и князе” е още едно наставление на аскета от Рила. Но защо
трябва да се пазим от познанството с влиятелните хора, нали именно в това се
крие „ключът към успеха”, нали така учат преуспелите хора? Ето още едно
противоречие, което би изникнало в съзнанието на този, който реши да почерпи от
духовните бисери на християнството. Преди обаче да си отговорим на този въпрос,
първо трябва да се запитаме – що е успех ?
На този въпрос можем да получим различни отговори, от
всякакво естество. Но за да открием истината ние трябва да я потърсим в нещо
неизменно, изконно, в нещо, което е неизменяемо… А какъв по-неизменяем факт,
като Божието Слово, което е едно и също „
вчера, днес, и утре” ?!
Сам Господ Иисус Христос казва: „Първом търсете Царството Божие и неговата правда и всичко останало ще
ви се предаде”(Лук.12:31). Не
така ли постъпи и Св. Йоан
Рилски, който остави света заради Бога и тръгна по трудния път на подвижника?
Но какво остава за нас тогава, обикновените християни – постнически живот или
пък пълно предаване на житейските страсти? Пак в Евангелието пише: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си
сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма
заповед, а
втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;”(Матей 22:39) Тук възниква въпросът -
какво е това възлюбване на Бога и ближния? Като отговор можем да кажем, че за
да бъдем изпълнители на тези две заповеди Господни, трябва всеки ден да
изпълняваме своите задължения пред близките и пред Бога с любов, а именно да бъдем добри,
отзивчиви, услужливи и т.н. – все добродетели, които на пръв поглед изглеждат
не важни и доста елементарни дори, но добродетели, които водят до живот по
Бога, впрочем живот какъвто е имал и Св. Йоан Рилски.
Последен и
много важен съвет, даден ни от Рилския светец, е следния: „старайте се да живеете единодушно и единомислено”. Ето в тези
кратки и простички слова се крие разковничето на истинския живот на
християнина. Единомислието и единодушието вървят ръка за ръка и обединяват
хората както в светата обител, така и в семейството, училището, държавата. Тези
две добродетели са спойката между хората, спойка, чийто основен материал е
Божията любов!
Ето как на
пръв поглед словата, на един аскет към своите ученици от преди хиляда години,
биха ни изглеждали отвлечени и напълно излишни в нашето „модерно” ежедневие. И
ето как истината се разкрива пред очите ни, точно когато си мислим, че не я
виждаме.
Когато пристъпваме към дълбоката съкровищница на
богопознанието трябва да знаем, че ако търсим ще намерим това, което желаем,
стига да положим усилията си с вяра, надежда и любов! Също както правеше Св. Йоан Рилски. Чрез живота,
делата и поученията си монахът от Рила учеше, а и сега ни учи на християнски
живот в Бога! Той стана не само образец на подражание, а велик молитвеник и
застъпник за нас, неговите духовни чеда.
И накрая как възприемаме завета на Св. Йоан и как го въплъщаваме в живота си?
За нас семинаристите Св.Йоан Рилски е не само патрон, той
е наш небесен ръководител в живота и служението ни към Бога. Рилският светец е
покровител на нашето училище вече 111 години. През това време от тук излизаха
личности, които носеха христовото име в сърцата си и водачи, които насочваха
народа ни към Своя Създател Бог. За нас, днешните семинаристи Св. Йоан е не просто символ на Семинарията,
а жива реалност, която ни води напред в богопознанието, а и за напред ще води младите проповедници в
усъвършенстване на богослужбата. Ако можем да изчерпаме нашето училище с
няколко думи, то това със сигурност е името на Рилския светец, който е
закрилник и покровител на целия български народ.
Автор: Войден Божков
