14 ноември 2014 г.

„Отче, благословете да се обеся!”

Преди повече от 10 години в нашата енория имаше такъв случай. Тогава бях олтарник на настоятеля на храма на Донската икона на Божията Майка в град Митищ, отец Атанолий (Проскурня).
При него дойде един човек и каза: „Отче, вече не ми е скъп животът. Благословете да се обеся”.
Сами разбирате удивлението на отец Анатолий. Но той го изслуша, обясни му, че да завършиш живота си със самоубийство е страшен грях, защото човешкият живот е безценен дар от Бога. Но човекът не слушаше думите на свещеника и продължи да го уговаря да го благослови за самоубийство.

Тогава отец Анатолий каза: „Добре. Само че, когато ще се бесиш, кажи следното: „Господи, душата си предавам на Тебе, а тялото си на вас, бесове!”
Защо отец Анатолий му даде такъв съвет и какво чувстваше в този момент, за мен и досега остава загадка. Но това удовлетвори човека и той си тръгна от храма с ясен и точен план как да постъпи. Разбира се, чак сега осъзнавам, че отец Анатолий несъмнено се е молел за този клетник. Отецът не можеше да позволи да се извърши такъв страшен грях и да погуби и душата на този човек, и своята, тъй като беше поел отговорност пред Бога за нещастния.
По-нататък последва най-интересното. След известно време този човек притича в храма (именно притича!) и, треперейки като лист, започна задъхано да разказва какво се случило с него, след като си тръгнал от отец Анатолий:
„Прибрах се вкъщи. Взех въжето. Стъпих на табуретката. Сложих си примката на шията и казах всичко дума по дума, както Вие ми бяхте казали, тоест: „Господи, душата си предавам на Тебе, а тялото си на вас, бесове!” И след като казах това, почувствах вледеняващия студ на някакви същества до себе си. Това бяха бесове, които ми казаха: „Не ни трябва твоето смърдящо тяло, ние искаме душата ти!”
Трябва ли да казвам, че след такова откровение този клетник хвърлил примката и побягнал обратно към храма при отец Анатолий. Какво става с него сега, не зная, но се надявам, че всичко е наред. Тогава Бог го спаси.
Тази история се случи в началото на 2000-та г. А през 2004 г. отец Анатолий отиде при Господа и сега се моли за нас пред престола на Всевишния.

Автор: Виктор Касианенко
Превод от руски: Татяна Филева
Източник: www.pravoslavie.ru


*Молим при използване на текста да посочите първоизточника: Блог Добротолюбие - http://dobrotoliubie.blogspot.com/
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.