Преди
повече от 10 години в нашата енория имаше такъв случай. Тогава бях олтарник на
настоятеля на храма на Донската икона на Божията Майка в град Митищ, отец
Атанолий (Проскурня).
При
него дойде един човек и каза: „Отче, вече не ми е скъп животът. Благословете да
се обеся”.
Сами
разбирате удивлението на отец Анатолий. Но той го изслуша, обясни му, че да
завършиш живота си със самоубийство е страшен грях, защото човешкият живот е
безценен дар от Бога. Но човекът не слушаше думите на свещеника и продължи да
го уговаря да го благослови за самоубийство.
Тогава
отец Анатолий каза: „Добре. Само че, когато ще се бесиш, кажи следното:
„Господи, душата си предавам на Тебе, а тялото си на вас, бесове!”
Защо
отец Анатолий му даде такъв съвет и какво чувстваше в този момент, за мен и
досега остава загадка. Но това удовлетвори човека и той си тръгна от храма с
ясен и точен план как да постъпи. Разбира се, чак сега осъзнавам, че отец
Анатолий несъмнено се е молел за този клетник. Отецът не можеше да позволи да
се извърши такъв страшен грях и да погуби и душата на този човек, и своята, тъй
като беше поел отговорност пред Бога за нещастния.
По-нататък
последва най-интересното. След известно време този човек притича в храма (именно
притича!) и, треперейки като лист, започна задъхано да разказва какво се
случило с него, след като си тръгнал от отец Анатолий:
„Прибрах
се вкъщи. Взех въжето. Стъпих на табуретката. Сложих си примката на шията и
казах всичко дума по дума, както Вие ми бяхте казали, тоест: „Господи, душата
си предавам на Тебе, а тялото си на вас, бесове!” И след като казах това,
почувствах вледеняващия студ на някакви същества до себе си. Това бяха бесове,
които ми казаха: „Не ни трябва твоето смърдящо тяло, ние искаме душата ти!”
Трябва
ли да казвам, че след такова откровение този клетник хвърлил примката и
побягнал обратно към храма при отец Анатолий. Какво става с него сега, не зная,
но се надявам, че всичко е наред. Тогава Бог го спаси.
Тази
история се случи в началото на 2000-та г. А през 2004 г. отец Анатолий отиде
при Господа и сега се моли за нас пред престола на Всевишния.
Автор: Виктор Касианенко
Превод от руски:
Татяна Филева
Източник: www.pravoslavie.ru.
*Молим при използване на текста да посочите първоизточника: Блог Добротолюбие - http://dobrotoliubie.blogspot.com/
