„Искаше
да види Иисуса, кой е Той” (Лука 19:3)
Закхей искал да види Христос. Той копнеел за
това толкова силно, че неговото желание привлякло вниманието на Иисус.
Желанието е начало на всяко нещо. Както се казва в Евангелието: „Където е съкровището ви, там ще бъде и
сърцето ви.“ (Мат. 6:21) Всичко в нашия живот започва от желанието, защото
това, което желаем, е онова, което обичаме, което ни привлича отвътре, което ни
покорява. Знаем, че Закхей обичал парите, и от неговото признание научаваме, че
за да ги получи, той мамел хората. Закхей бил богат и обичал богатите, но
дълбоко в себе си открил и друго желание, пожелал нещо различно от всичко
досега и този копнеж станал преломен момент в живота му.
Тази евангелска история поставя въпрос към
всеки един от нас: Какво обичаме? Какво
желаем? Не лицемерно, а дълбоко в сърцето си. Трябва да внимаваме,
да се вслушваме в сърцето си, да чуем своя вътрешен глас и тогава ще открием в
себе си същото странно и чудно желание, с което се сблъскал и Закхей и без
което никой човек не може да живее. Желанието, от което почти всички се
страхуваме и което заглушаваме с шума и суетата на външния свят. „Ето, стоя на вратата и чукам“, се
казва в Новия завет (Откр. 3:20). Чуваме ли това тихо почукване? То е първата покана на църквата,
на Евангелието и на Христос.
Желанието, което изпитал Закхей - непременно
да види Иисус - „кой е Той” – е било
наистина неудържимо и красноречиво. Закхей иска не просто да види един минаващ
край него човек, а да види „кой е Той”,
т. е. да види, да почувства, да усети и да разбере що за необикновен човек е
Иисус, за Когото бил слушал толкова много и толкова чудни неща; да види кой е
Този, Който е изпълнил грешната му душа с такъв необясним и непреодолим копнеж.
Копнеж, който го кара него – богатия
началник на данъчните чиновници в града – да се катери като малко момче по
дърветата, без да се интересува от присмеха на съгражданите си. А когато
човешката душа закопнее за Бога и тръгне да Го търси, Бог веднага тръгва
насреща й, „завтича се” към нея и
бърза да я посрещне. Но Иисус, виждайки че качения на смоковницата богат митар
е отворил широко сърцето си за Него, спира под дървото и му казва: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва
да бъда у дома ти” (Лука 19:5). И Христос влиза не само в дома на Закхей, а
влиза в сърцето му. За да го преобрази и оживотвори. И така става винаги и с
всеки човек, който искрено и непредубедено пожелае „да види Иисус, кой е Той” и отвори дверите на сърцето си за
Господа.
Закхей го спасила срещата лице в лице с
Христа; той надникнал в Христовите очи, видял Божия лик, уловил нещо
тайнствено, което може да се улови непосредствено от човек към човек, и му
станало ясно, че тъмнината, неправдата и омразата не са за него. Така Закхей
видял правдата, красотата, любовта,
светлината, истинския Бог, и той ги избрал, и това го спасило.
Ние сме „видели”
Христа в кръщението си. Но видели ли сме Го достатъчно отблизо, видели ли сме „кой е Той”? Пожелали ли сме, искрено и
от сърце, да влезе в душите ни, та Той, като види желанието и копнежа ни, да
спре при нас и да остане в нас?
Целта на живота ни съвсем не е в това да Го
видим как минава и отминава край нас, а да поискаме с цялото си същество и да
пожелаем „с всичките си сили” да
влезе в сърцата ни и да остане в тях, за да ги просветли, да ги очисти и
преобрази.
Автор: Боян
Фердов
