25 януари 2015 г.

Когато човешката душа закопнее за Бога, Бог веднага тръгва насреща й

„Искаше да види Иисуса, кой е Той” (Лука 19:3)

Закхей искал да види Христос. Той копнеел за това толкова силно, че неговото желание привлякло вниманието на Иисус. Желанието е начало на всяко нещо. Както се казва в Евангелието: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Мат. 6:21) Всичко в нашия живот започва от желанието, защото това, което желаем, е онова, което обичаме, което ни привлича отвътре, което ни покорява. Знаем, че Закхей обичал парите, и от неговото признание научаваме, че за да ги получи, той мамел хората. Закхей бил богат и обичал богатите, но дълбоко в себе си открил и друго желание, пожелал нещо различно от всичко досега и този копнеж станал преломен момент в живота му.

Тази евангелска история поставя въпрос към всеки един от нас: Какво обичаме? Какво желаем? Не лицемерно, а дълбоко в сърцето си. Трябва да внимаваме, да се вслушваме в сърцето си, да чуем своя вътрешен глас и тогава ще открием в себе си същото странно и чудно желание, с което се сблъскал и Закхей и без което никой човек не може да живее. Желанието, от което почти всички се страхуваме и което заглушаваме с шума и суетата на външния свят. „Ето, стоя на вратата и чукам“, се казва в Новия завет (Откр. 3:20). Чуваме ли това тихо почукване? То е първата покана на църквата, на Евангелието и на Христос.
Желанието, което изпитал Закхей - непременно да види Иисус - „кой е Той” – е било наистина неудържимо и красноречиво. Закхей иска не просто да види един минаващ край него човек, а да види „кой е Той”, т. е. да види, да почувства, да усети и да разбере що за необикновен човек е Иисус, за Когото бил слушал толкова много и толкова чудни неща; да види кой е Този, Който е изпълнил грешната му душа с такъв необясним и непреодолим копнеж.
Копнеж, който го кара него – богатия началник на данъчните чиновници в града – да се катери като малко момче по дърветата, без да се интересува от присмеха на съгражданите си. А когато човешката душа закопнее за Бога и тръгне да Го търси, Бог веднага тръгва насреща й, „завтича се” към нея и бърза да я посрещне. Но Иисус, виждайки че качения на смоковницата богат митар е отворил широко сърцето си за Него, спира под дървото и му казва: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти” (Лука 19:5). И Христос влиза не само в дома на Закхей, а влиза в сърцето му. За да го преобрази и оживотвори. И така става винаги и с всеки човек, който искрено и непредубедено пожелае „да види Иисус, кой е Той” и отвори дверите на сърцето си за Господа.
Закхей го спасила срещата лице в лице с Христа; той надникнал в Христовите очи, видял Божия лик, уловил нещо тайнствено, което може да се улови непосредствено от човек към човек, и му станало ясно, че тъмнината, неправдата и омразата не са за него. Така Закхей видял правдата, красотата, любовта, светлината, истинския Бог, и той ги избрал, и това го спасило.
Ние сме „видели” Христа в кръщението си. Но видели ли сме Го достатъчно отблизо, видели ли сме „кой е Той”? Пожелали ли сме, искрено и от сърце, да влезе в душите ни, та Той, като види желанието и копнежа ни, да спре при нас и да остане в нас?

Целта на живота ни съвсем не е в това да Го видим как минава и отминава край нас, а да поискаме с цялото си същество и да пожелаем „с всичките си сили” да влезе в сърцата ни и да остане в тях, за да ги просветли, да ги очисти и преобрази.  
Автор: Боян Фердов 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.