Божията благодат наистина е спасителна за всички човеци, но сама
по себе си тя не спасява.
Ако сам човек не пожелае да бъде спасен,
имайки свободната воля в себе си, то тогава той ще се наслаждава на земните
блага и кратковременните техни обещания. Които, както знаем, не струват нищо
сравнени с Вечността. Когато Иисус отива на р. Иордан при Иоана да се кръсти от
него и Иоан го възпира с думите: „Остави
сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ (Мат.3:15) виждаме чрез примера на Господ
Бог Иисус Христос това изпълнение на всяка правда.
То е за нас едно изпълнение на обещанието,
че „Ако някой се не роди от вода и Дух,
не може да влезе в царството Божие.“ (Иоан.3:5).
Обещание за вечност, обещание за Царството Небесно.
Всички ние се стремим да живеем по закона
Господен с надеждата за това царство. С надеждата, че кръста, който носим всеки
ден всъщност не е кръст тежък и непоносим, непосилен за човешките възможности и
сили, а напротив – с вяра в Господ Бог един такъв кръст е благословен. И всяка
тегоба, която изтърпим е една малка крачка,... едно малко приближаване на
самите нас до Царството Небесно. Защото сме оправдани с Неговата благодат „...да станем по надежда наследници на вечния
живот.“ (Тит.3:7). Да бъдем
народ избран! Една такава надежда виждаме в извършеното от Св. Иоан Кръстител.
Надежда, която никога няма да изгасне, независимо какви са ветровете на
ежедневието ни.
При Кръщаването се извършва чудо!
Тогава Сам Дух Светий се спуща върху всеки,
приел в себе си Христа Спасителя! И тогава всеки кръстен,... всички ние, всеки
един от нас, събралите се тук сега... се превръщаме във възлюбени синове Божии.
И това, което не сме знаели вчера, деня преди нашето Св. Кръщение, узнаваме
днес, когато събличаме тленния човек, махаме го от себе си, за да можем да се
облечем с небесната мантия – да приемем с цялата си душа Онзи, Който запалва в
нас искрицата на обещанието за вечен живот; която искрица да се разгори в
неугасващия огън на добродетел.
Узнаваме, че сме избрани, че от нас се
очаква.
Какво, обаче, се очаква от нас? Да бъдем
ревностни към добри дела? Да защитаваме правдата, а неправдата да изваждаме
наяве? Срещу злобата и завистта да сме тихи и да показваме кротост към всички
човеци?! Отговорът на всички тези въпроси несъмнено е само един! И той е
следният: „Блажени сте вие, когато ви
похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради
Мене.“ (Мат.5:11). Сам Господ
Иисус Христос ни дава този отговор. И ние разбираме този отговор, при все че
той не е нещо, което да може човек да опише, види или докосне с дланта си.
Защото това не е нещо тленно. Точно
обратното е. В своето нетление на обещанието за Царството Небесно призивът към
нас „Покайте се, защото се приближи
царството небесно.“ (Мат.4:17) е
недвусмислен без Кръщението! А кръщението е
„...чрез банята на възраждането и
обновата от Духа Светаго.“ (Тит.3:5).
Чрез кръщението имаме реалната възможност да
видим Сина Човечески тъй, както вярваме в Него. На нас да се случи това, което наричаме Богоявление. Сам Господ Бог
Иисус Христос да ни кръсти и покаже Царството Небесно, към което се стремим.
След което сами ние ще пожелаем да
изпълним Закона Христов. Тогава ще осъзнаем, че сме синове Божии не само в
хартията, на която пише „кръщелно свидетелство“, а в душата си, в самата ни
същност. Тогава ще сме готови за всяко добро дело. За да можем чрез Божията
благодат „...да отхвърлим нечестието и
светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния
век.“ (Тит.2:12), та да можем да
сме наследници на вечния живот.
Амин.
Автор: Христо Димитров, 2015 г.
