ПРОПОВЕД ЗА ПЪРВО БЛАЖЕНСТВО

ПРОПОВЕД ЗА ПЪРВО БЛАЖЕНСТВО

„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”

(Мат. 5:3)

        Братя и сестри,

Когато Христос отведе учениците си да им разкрие същността на своето учение, Той започна с обявяването на  определени отношения, начини на мислене и стремежи като средство за постигане на Царството Божие. Той описва като „блажени“ онези хора, които притежават това отношение и начин на мислене. Блаженството за което говори е усещането на Бога в живота си. Това е щастието, чрез което научаваме за радостта в бъдещия свят, където човек ще може да се наслади на Божието присъствие в най-пълен смисъл.

Под „бедни духом“ се разбира смирените хора, тези които осъзнават собствените си грехове и факта, че за духовното си израстване и за смисъла на живота зависят от Бога, а не от собствените си възможности. Те осъзнават, че трябва да молят Бога за прошка на греховете си. Това означава, че бедните по дух хора са онези, които не се превъзнасят пред другите, не изтъкват пред Бога своите заслуги, а искрено осъзнават несевършенството и недостойнството си. Накратко казано духовната бедност е смирение, а бедните духом са смирените човеци.

Смирение е да отсичаш своята воля, да проявяваш послушание. Целият наш егоизъм, цялото наше същество се концентрира и изразява в нашата воля. Затова  в монашеството първата добродетел, първото обещание, което монахът дава при своето пострижение е за послушание, т.е отсичане на собствената воля, което именно е предпоставката за духовно съвършенство.

Смирението пред Бога означава също смирение пред ближните, а отправната точка за смирението е любовта- към Бога и ближния. Любовта си към Бога ние можем да докажем и проявим само посредством любовта към ближния, защото „който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял” (1 Иоан 4:20).

Трябва да знаем, че духовната бедност не зависи от материалното богатство или бедността на човек. И богатите хора могат да осъзнават себе си като духовно бедни, ако разберат и се обедят, че земното богатство е временно и то не може да замени вечните блага. Христос пита:

„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:29)

Земната бедност може да помага за придобиване на духовна, стига християнинът да избира бедността доброволно, като най-добро за него средство, за придобиване на нравствено съвършенство. Но има хора, неспособни да се ползват от земните блага, без да навредят на душата си. Тях Спасителят приканва така:

„Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене ( Мат. 19:21).

        Братя и сестри,

 На бедните духом Господ обещава награда- Царството Божие.

Още тук на земята бедните духом, т.е смирените започват да чувстват това Царство вътрешно чрез вярата в Бога и участието в св. Евхаристия.

 В пълнота те ще го получат в бъдещия живот чрез живото си участие във вечната радост.

Нека ние всички да „обеднеем духом“ и  да придобием Царството Небесно. Амин.

Изготвил: Ботьо Димитров СДС " Св. Иоан Рилски"