18 февруари 2015 г.

Църквата и медиите

Според резултатите от национално представиелни проучвания на общественото мнение извършени от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД – София през периода  ноември 2009 февруари 2013 година.,  „на въпроса имате ли доверие в  Българската Православна Църква?” през ноември 2009 14,7 % -  остават без отговор 46,5% – казват, че по-скоро имат доверие на църквата,  38,8% – казват, че по скоро нямат доверие в църквата. На същите въпроси през  месец февруари 2013 година 9,6 % -  остават без отговор 38,3% – казват, че по-скоро имат доверие на църквата,  52,1% – казват, че по скоро нямат доверие в църквата.  За разлика от всички други държавни институции църквата църквата продължава да бъде с най-висок положителен рейтинг. 

Има ли място църквата в медиите или по-точно казано има ли място църквата в медийното пространство? Медийната идентичност на църквата, онтологичната “скараност” на църквата и медиите, които са още от началото на 18 век.
В съвременното общество медиите играят важна роля. Чрез своята избирателна и интерпретативна способност  те са активен участник в изграждането на  нов съвременен светоглед. В този дух на мисли взаиомоотношенията  на  медиите с Българската Православна Църква и отношението им към религиозно-мирогледните теми е явление, което заслужава да бъде изследвано и осмисляно като процеси и тенденции   тепърва.
Църквата  трябва да може да комуникира с медиите. В последно време ние наблюдаваме липса на „нормална“ комуникация межди църква и медии.  А в съвременнто общество, което все повече и повече живее с новите технологии, църквата не може да остане в технологично небитие.
От двете страни има още какво да се иска, за да има нормална комуникация  между медии и църква.
Хората имат потребност от духовна информцаия. Мисията на църквата не е да си стои в храмовете и да си служи литургиите на неразбираемия църковно – славянски език. Не казвам, че ежедневното извършване на светата литургия не е важно, важно е – това е основата на богослужебния и църковен живот, но в евангелието четем най – важното ни поръчение,  оставено от нашия Господ Иисус Христос: записана в евангелието според св. ап.  и евангелист Матей в 28:18-20.  „даде Ми се всяка власт на небето и на земята.И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“  Господ Иису Христос ни казва „И тъй, идете, научете всички народи“ т.е. не си стойте в храмовете, чрез тази си заповед Господ ни изпраща вън от тях. Тук е мястот да кажем, че медиите могат да ни бъдат голям помощник в изпълнение на това поръчение.
Медиите не са обречени на априорна несъвместимост и неадекватност спрямо Църквата. Първо, защото Църквата има и земно измерение, както и земни носители. И второ, защото компетентната медия е в състояние да препрати своя потребител към съответната форма на постигане на църковните истини: вяра, молитва, тайнства, съзерцание, църковна практика и пр. Светската медия би могла да отразява пълноценно и адекватно църковната проблематика. Освен това в същността си християнството винаги е било медиатично по характер /  според св.ап. Йоан” В начолото бе…”/ , в смисъл на пресъздаване на вярата, процес, който при правилно боравене от страна на медиите с верската проблематика,  би могъл да съществува и чрез средствата за масова комуникация.
Гледайки  в ретроспекция на събитията от последните години, виждаме, че медиите са тези, които създават модела на Църквата в обществото и се явяват най-мощните интерпретатори на религиозен светоглед. Разбирането им за вярата, от една страна, деформира и се наслагва върху общото състояние на православното съзнание у нас, а от друга ­ то е резултат от обществените нагласи, очаквания и потребности на масовия вкус. Но те нямат собствено православен светоглед. В Църквата те виждат предимно традиционна историческа и културна ценност. За тях Христос е само човек, а не Бог – вероятно. Като правило историческото съществуване на Иисус Христос не се поставя под съмнение.Той се възприема като велик духовен учител, но не и като Бог ­ в истинския троичен християнски смисъл. Те не препращат към нещо, което е отвъд техния достъп (и тяхната компетентност), а обратно ­ свеждат “Божието” до “кесаревото” и профанизират сакралното.
Обикновено в медиите няма открит атеизъм или заявена антихристиянска позиция.Но за повечето от тях Православието не е меродавно.В йерархията на ценностите то стои на заден план.Нещо повече -­ самите медии се смятат за меродавни относно Църквата и се държат в позиция на неин коректив  и   синдикален  наставник.
Като цяло те вземат отношение към всички светски и политически аспекти на църковната тема­: личността на духовника, вътрешните за клира дела, обществената роля на Църквата, отношението й с другите деноминации.Но те не разбират религиозното измерение на институцията, Православието и християнството изобщо, вследствие на което имат погрешни очаквания от Църквата и не я разпознават като авторитет в реално духовно измерение.Те я разглеждат като земна, идеологическа организация, която трябва да отговори на техните обществени очаквания.Гледната им точка свежда Църквата до институция и изключва вярващите от нея.
Друга важна особеност е, че фактически медиите толерират и пропагандират нехристиянски религиозен светоглед ­ чрез астрологически, окултистки материали и пр,.­които обаче не се осъзнава като такъв от тях. По правило те винаги са настроени против сектите, но не ги разбират и често стават проводници на сектантски идеи, които извадени от контекста на собственото си учение звучат приемливо на пръв поглед. Но  вредно .
За медиите основно кредо е верският релативизъм. За тях нито една религия ­ включително и християнството ­ няма “монопол” спрямо истината, а всеки има “свой” път към Бога, който може да намери и извърви сам, без Църквата. Липсва познание у пишещите на религиозни теми относно разликите между различните християнски деноминации. Протестантството не се разглежда като значим религиозен субект: партньор или опонент на Православната църква.Единствено римокатолицизмът се приема като обособен религиозен християнски субект, различен от Православието, най-често противопоставен на него в позиция на превъзходство.Образът на римокатолицизма във вестниците фактически се персонализира чрез личността на папата.
В пресата православната тематика заема повече място, отколкото всички други вероизповедания взети заедно, но няма постоянни християнски рубрики върху цяла тематична страница дори в броевете в края на седмицата.
В редакциите не достигат квалифицирани кадри, които да боравят компетентно с църковната и религиозната проблематика , рядко се търси мнението на експерти (православни богослови) или на носителите на меродавност (главно епископите).
Медиите нямат специфичен език за Църквата. Използват обичайния си език и стил, който е разрушителен, ексцесивен, принизяващ.Логиката на техния интерес към църковната проблематика е паразитна и затова разрушителна. При   това   се   трасира   особено   в  новинарските   емисии  една   ппсевдокултура -  смесица  от  народни,   фолклорни   мотиви   и  жития   на   св. мъченици   по  православните  празници .
До тук говорихме за медиите ,  но нещта не са едностранни. Има проблеми и в другата страна в този диалог – църквата. Много често неийните членове (клира) създават смут в миряните с поведението си, което бива отразено от медиите. Това е причинено от това, че духовенството няма желание да работи съвместно със светските медии и светските институции.  Много често ние чуваме реплики от сорта „ние сме  отделно от държата“, „държавата да се занимава с нейните си проблеми , а не с църковните“. Но едно такова поведение е неприемливо, защото хората  вече се интересуват. Не може да искаме църквата да остава незабелязана и да си прави, каквото си иска.
Как може да стане това?
Първо , когато църквата се възползва от вече съществуващите медии.
Примери за  това как  църквата трябва да се старае и да съумее да работи и с другите  т. нар. Светски  медии. В някои от тях има предавания, посветени на църквата. Нека да разгледаме някои от тях.
Нека да започнем нашия преглед с Българската Национална Телевизия.
От 2005 год всяка събота от 17:00 часа  тв канал БНТ 1  излъчва на живо публицистичното предаване „Вяра и общество“ с  автор  и  водещ горан  Благоев. От началото на 90-те години  БНТ изличва пряко рождественските и възкресните богослужения от Патриаршеския Катедален Ставропигиален Храм Паметник „Св. Александър Невски“.
В  периода 2008 – 2010 година телевизионият  канал БНТ 2  – РТЦ „Пловдив“ създава поредицата „Духовна обител“ /автор Д.Димитров/, която  е предаване за православно изкуство и култура.

Обект на предаването са всички манастири и храмове в Пловдивската Епархия. То се осъществявава с благословията на Негово Високо Преосвещенство Пловдивски Митрополит Николай и има за цел да поопуляризира местата и хората, свързани с Църквата.
От 2012 година телевизионен канал БНТ 2 – РТЦ „Варна“ и РТЦ „Благоевград“  излъчват богослужението от катедралните храмове в съответните епархии, като разпределението е  3:1 за РТЦ „Варна“.
В Пловдив  НБТ и  ТВ 7 също са имали преки предавания на богослужения от пловдивска епархия. Такива примери са Възкресните богослужения по НБТ, Прославата на Баташките мъченици, предавано на  живо от  НБТ и ТВ 7 и посещението на Руския патриарх Кирил в гр. Пловдив, предавано на  живо от  ТВ 7.
Нова телевизия също има образователно предаване „Иконостас“, което стартира на 6 декември 1996 година в навечерието на Рождество Христово. Автор и водещ е Любомир Върбанов заедно с доц. Д-р Мариан Стоидилов от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ .
 Виждаме, че медиите в  България създават условия на БПЦ за медийно присъствие.
Нека да обърнем поглед и към интернет пространството.
Много сайтове, било то компетентни или не до там,  дават мнение за църковните въпроси.
Два от сайтовете ,където църковната тематика се дискутира най -много в България  са „Двери на Православието“ и „Православие.бг“.
Второ, когато църквата създава такива  свои   медийни  изходи .
Примери за такива опити вече виждме. Било то по-краткотсрочни или по-дългосрочни медийни проекти на църквата.
На 19 октомври 2005г. стартира Православно он-лайн радио „Сион“, което се излъчва от Руенския манастир край с. Скрино  с амбиции за лиценз от СЕМ, но проекта просъществува само за кратко и то само в интернет пространството. Радиото просъществува едва 2 години и малко. Друг подобен медиен проект, който е отново на епархийски е ППТВ / Пловдивската  православна  телевизия – Медията на благата вест/, която  стартира, като он-лайн телевизия в началото на 2010 год.,  а в края на  същата 2010 (23 ноември) Пловдивска света Митрополия получава регистрация  за телевизионна програма от СЕМ.  За разлика от радио „Сион“,  ППТВ вече  5-та година  присъства и се утвърждава в медийното пространство,  като   лицензът  е  за   наземно   разпространение   и   чрез  сателит . Тук е момента да кажем, че една телевизия , каквато е ППТВ с 24 часова програма,е изправена пред многобройни трудности. Такива трудности  са създаването на собствена програма, закупуването или получаването на права за излъчване на чужда продукция за запълване на 24 часовия ефир. Всеки ден в ефира на ППТВ предава на живо богослуженията- сутрин и вечер, както и празничните и архиерейските  Литургии от митрополитския храм „Св вмчца Марина“ и  от  катедралния храм „Успение Богородично”. С цифри казано според статистиката  всяка семица реализира 22 – 24 часа жив ефир  и то не от защитено студио / за професионалните среди това подчертано е огромно количество външни часове/.  Тук се нареждат и другите служения в града и епархията, които също ППТВ предавани на запис. Заедно с тази уникална по своята същност видеопродукция, телевизията реализира  и  постояни рубрики, документални филми, записи на митрополитския хор „Св ап Ерм“. В рамкитие на 24-часовата програма, която ППТВ излъчва, повече от 90% от видеопродукцията е собствена. За  тези  години   ППТВ  стана  популярна   вън  от  пределите  на  Пловдивска  епархия    и   чрез  нея  българите  по  света   намират  пътя  към Бога  и  към  дома . ППТВ  е   строго   канонична ,  обществена  по  същност  ,  трансмисия   на   голямата   култура   на   Православието  към  зрителите ,  които   на  практика   могат  да  са  всички . На този етап единствената медия на БПЦ – БП, която отразява живота на църквата от всичките и епархии – това са „Църковен вестник“, който излиза на две седмици веднъж и официалният сайт на Св. Синод  bg-patriarshia.bg.
Това са само част от щрихите, описващи сложното взаимодействие между БПЦ и медиите. В крайна сметка, образът на Църквата, който се създава в публичното пространство, дори и като цяло да е плод на добронамереност, не съдейства за правилното протичане на процесите на развитие вътре в самата Църква, създава негативни нагласи в общественото мнение, вследствие на което Църквата се лишава от необходимата й обществена подкрепа, за да извършва своята просветна, образователна и социална дейност в достатъчна степен, както и да разпространява пълноценно християнската вяра, за което е призвана. Затова са необходими целенасочени и постоянни усилия в публичното пространство в посока на създаване на връзки между обществото и Църквата.

Ако Църквата в България съумее да се възползва от възможностите на информационната епоха, тя ще може не просто да преодолее епохата, а да даде и в нея свидетелство за своето присъствие като алтернатива, като пространство, в което всичко временно, смъртно и ограничено ще намира своя вечен хоризонт и смисъл на съществуване.

Автор: Хачик Язъджиян
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.