Куражът не се състои
в това да мачкаш и потискаш своя ближен - не, защото това е арогантност, която
прекрачва границата на куража. Не се състои в бягството от изпитанията, които
идват вследствие на упражняването в добродетелност - не, защото това е страх и той няма нищо общо с
куража. Куражът се състои в упорството във всяко добро дело и в преодоляването
на страстите на душата и тялото. „Защото нашата борба не е против кръв и плът,
а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от
тоя век, против поднебесните духове на злобата.“ (Ефес. 6:12). Този, който е
победител покорява духовно, иначе е покорен от страстите. Войната между
племената, която е описана в Стария Завет е предобраз на нашата духовна бран.
Двете страсти -
арогантността и страхът, въпреки че изглеждат противоположни една на друга са
предизвикани от слабостта. Арогантността
издига човек нагоре и външно той изглежда плашещо и стряскащо, като някоя
безсилна мечка, докато страхливостта бяга, като подгонено куче. Никой, който е заложник на едно от тия двете не
се уповава на Бога и затова не може да
устои в битка, когато е арогантен или страхлив. Но праведника е смел като лъв
(Притч. Сол. 28:1)[1] в Христа
Иисуса, нашият Господ, на Когото подобава слава, чест и поклонение, сега и
винаги, и во веки веков. Амин.
Автор: Свети Петър Дамаскин
Превод от английски: Божин Дончев
Източник:
tokandylaki.blogspot.ca
