16 май 2015 г.

Проф. Пламен Павлов: Обявяването на 17 май за ден на почит към жертвите в Батак е акт на политическа справедливост



Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с предложението 17 май да бъде обявен за ден на преклонение пред жертвите от потушаването на Баташкото въстание.

Как ще обосновете идеята 17 май да бъде обявен за ден на преклонение пред избитите по време на потушаването на Баташкото въстание българи и защо именно Батак се явява така чувствителна тема за народа ни?
- Това е идея, която аз подкрепям и тя е била споделяна от много хора, които са съмишленици, включително и от мен от много години, тъй като несъмнено геноцидът, който Османската империя извършва над българския народ в продължение на вековете на нейната власт по нашите земи, е нещо, което не може да бъде отричано. Има много примери за системни избивания на българско население, които разбира се не приключват само с Батак. Батак е най-яркият символ на подобна човекоубийствена политика.
Иначе ние в никакъв случай не бива да забравяме и другите кървави погроми, включително при по-ранни въстания - при Първото търновско въстание, Второ търновско въстание, Чипровското въстание, въстанията в Северозападна България, някои от които на земи, които днес са на сръбска територия като Нишките и Пиротските въстания. Там също има масови избивания на хора. Във Видинското въстание от 1850 година това също го има. Батак е символ на това, че може би за пръв път световното обществено мнение така масово застава на страната на един народ, който е подлаган на систематично изтребление. Но Батак е просто най-яркия пример - символ на подобна политика. Тя не може да бъде ограничена само до Батак и опитите да бъде свеждана до някакво локално явление и едва ли не някаква битова свада са кощунствени и са абсолютно исторически неправомерни. Когато става дума за Априлското въстание, там има и други примери на масово изтребване на българско население. Особено показателен е примерът с Бояджик, Ямболско, който има своя отзвук отвъд океана. Джон Атанасов, създателят на компютъра, едва е оцелял по време на избиването на 11 май. Да не говорим за Стара Загора по време на Руско-турската война, за Любенова махала - тази политика не се отличава съществено от геноцида над арменците. Затова между геноцида над арменския народ и геноцида, който се осъществява от турската власт над българския народ има много големи прилики. Неслучайно хвърлям този мост и към световен проблем, какъвто е геноцида над арменския народ. Можем да прибавим и геноцида над асирийците, който също е много масов, геноцида дори над мюсюлманско население, като да речем алевитите или алианите. Такива ексцесии и на територията и на Османската империя и на съвременна Турция е имало и след Първата световна война не веднъж. Така че оценката за тази политика не бива да бъде възприемана самоцелно. Напротив, това е акт на политическа справедливост. Той не цели да обиди някого, да вменява вини на съвременни хора, които нямат никаква вина, а да покаже каква е историческата истина и да отдаде почит и преклонение към жертвите на подобна човеко-ненавистна политика.
Защо това да не се е случило да сега?
- Причината е една драматична каскада от компромиси, премълчавания, от някакви политически реверанси към една или друга посока. Аз не виждам една политическа сила в България, независимо каква е тя, как може да има нещо против подобен акт на справедливост, на уважение и на преклонение пред невинни жертви. Тъй като Батак олицетворява точно избиването на невинно население след лъжливи клетви, след опити за някакви преговори. Това е едно безсмислено, скотско и сатанинско изтребление на абсолютно невинни хора. Да се отрича Батак, да се правят от него политически спекулации, да се опитва да се пренаписва историята и това да става едва ли не като някаква фикция, е кощунство за мен. То не само не е исторически оправдано, но не отговаря в никакъв случай на никакви морални човешки хуманни категории.
А би ли се отразило това по някакъв начин на междуетническите отношения в страната?
- Аз първо не съм много склонен в България да се говори за междуетнически отношения. В България от гледна точка на законовата уредба, от гледна точка на конституционната норма няма малцинства, има етнически групи. И защо да се отрази, аз не мога да разбера, тъй като подобни внушения могат да правят само хора, което спекулират с историята и които се опитват да отричат очевидното. Да се правят паралели, особено такива внушения, които ДПС разпространява, че и в Родопите имало някакви насилия, е абсолютно неаргументирано. Знаете как минаха събитията около годишнината от Балканската война - с разпространяване на лъжи, с определени внушения от една чужда държава, каквато е република Турция. Това, което е известно, е, че в Родопите има мюсюлманско население, а в земите на Източна Тракия, където имаше геноцид над местните българи, българско население почти няма. Така че, когато фактите говорят, само злостната пропаганда не мълчи, ако парафразирам древната мъдрост. Фактите са факти, те показват, че подобни съпоставки и вменяване на несъществуващи вини на българската държава, на Българската армия и българския народ са най-малкото несъстоятелни. Много често някакви заинтересувани групи и хора, се опитват да слагат знак на равенство между тези геноцидни практики, тези масови изтребления и да речем Възродителния процес. Възродителният процес е една порочна политика, която е много отдавна осъдена от всички здравомислещи, честни и демократично настроени хора в България. Но да се правят паралели между нея и геноцида, за мен няма никаква логика. Насилието на един авторитарен режим е нещо, което е получило оценка от историята, то е отречено, осъдено и няма същността да изтребва населението. То беше съпроводено разбира се и с манипулация на това население от страна на чужди агентури, така че за мен подобни сравнения, които много често идват от ДПС, са също насилия над истината.
Каква е причината все по-често да се говори напоследък за признаване на геноцид спрямо един народ и какво би спечели този народ от това?
- Тук не може да става въпрос за някакви утилитарни ползи или вреди и т.н. Става въпрос за чисто морална оценка, ние сме съвременно, модерно общество, живеем в 2015 година трябва да знаем цялата истина за нашата история. Да отдадем дължимото на жертвите. Аз не мисля, че тук може да става изобщо дума за някакви ползи, става дума за чисто морална оценка и тук много голяма вина и българският комунистически режим в България, който замъгляваше тези неща, даваше им някакви недостоверни значения и някакви внушения вкарваше в тях. Особено след 10 ноември, когато подобни примери от историята се превърнаха в акт на откровена политика, много често дори антибългарска и антиисторическа, ако мога така да се изразя.
Историята или настоящето са по-силното оръжие в политика, как смятате?
- Най-силното оръжие на политиката трябва да бъде бъдещето. Крайно време е нашите политици да станат визионери, да могат да мислят с ходове напред. За съжаление нашата политика през последните години придоби лошия пример на „политика от ден за ден”. Трябва да има визия за бъдещето на България. Това не означава, че трябва да загърбим настоящето и миналото, защото е казано, че народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Ние трябва да знаем цялата истина за нашето минало, включително и за съвременността. Според някои философски определения има само минало и бъдеще, а съвременността трае 6 секунди. Това е такова крайно определение, но съвременността наистина е нещо неуловимо - има бъдеще, има и минало. Ходът на историята е напред, това е естествен ход на развитие и ние не можем да позволяваме да се загърбва и още повече да се манипулира историята. Отдаването на дължимото на националната памет, черпенето на опит от историята е нещо, което не можем да загърбим, тъй като е от жизнено значение за бъдещето ни като народ и на цялото човечество разбира се.
Искате ли вие да добавите нещо по темата?
- Аз призовавам всички политици в България и всички граждански структури просто да преклонят за миг глава пред жертвите на този наистина безсмислен акт на варварство и той да не бъде ваден от контекста си, а да бъде поставен в линията на политиката на етническо прочистване, на всяване на страх и ужас, която Османската империя прокарва и към българския народ, и към други народи. Това не може да бъде пътят на човека към бъдещето, независимо дали той е християнин, мюсюлманин, атеист или някакъв друг. В този смисъл аз мисля, че един такъв ден е изключително необходим с оглед на това, че националното възпитание в България е много занемарено в последните 70 години. Отдаването почит на жертвите на Баташкото клане и на други актове на геноцид в нашата история е нещо напълно нормално и то е правено между другото. Става дума за неговото официално поставяне в нашия национален календар. Всеки честен човек, независимо дали е мюсюлманин, дали е българин или от друга етническа принадлежност, или от държава на другия край на света, няма да го отрече. Едно от най-ярките олицетворения е Джанюариъс Макгахан - човек, който няма нищо общо с България. Той е хуманист, честен човек, който дава сигнал, че подобни практики са абсолютно неприемливи. Тогава всички го подкрепят и цялата световна общественост събира помощ за пострадалите от Батак. Така че тук не мисля, че изобщо трябва да се прави преоценка на историята.
Интервю на Весела Петрова
Източник:  http://www.focus-news.net
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.