Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

„Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.“

В днешното литургийно четиво Православната църква ни припомня изцеляването от нашия Спасител Иисус Христос на един слепороден човек.

Трябва да се подчертае, че този слепороден не е с повредени очи, а както съобщава свещеното предание, той изобщо няма очи по рождение. Изключителното в случая е, че Господ връща липсващия орган на този нещастен човек.

Бог не върши нищо случайно. С това велико чудо Христос иска да покаже Своята божествена природа. Преди изцелението Той разговаря с юдейските книжници и фарисеи и им разкрива, че съществува преди Авраам, че е истинският Месия и Син Божи. Те побесняват и искат да го убият. Веднага след това Той потвърждава Своето слово с дело – излекуването на слепородения.

Това събитие има не само буквален, фактически смисъл, но и богат символичен подтекст. Интересно е да видим как Господ изцелява този човек. Той би могъл да го изцери само с едно махване на ръка, с една дума. Защо Христос избира такъв особен и сложен начин – като плюе на земята, взема от така създадената кал и намазва очите на просяка? Според тълкуването на св. отци плюенето на земята от една страна означава пришествието на Бога в материалната вселена. От друга страна това действие напомня, че човекът е създаден от пръст, от прах и пепел Затова Господ неслучайно допълва с пръст липсващия орган на човека. Така Той съединява духовно Битието на Мойсей – разказа за сътворението на човека, със Своето битие – свидетелство за пресътворяването на човека в Негово лице. Спасителят е същият Бог, Който създава Адам, Ева, цялата човешка природа и всеки от нас.

С това допълване Христос сочи единственото, което не достига на хората – духовното прозрение. Той косвено подчертава, че всички ние се раждаме духовно слепи за божествената истина и не подчиняваме целия си живот на нея. Постоянната памет, че сме създадени от прах и пепел е в основата на висшето християнско качество – смирението. Само смирението се удостоява с Божията благодат, която смекчава и одухотворява нашата „земност”.

Като видели слепия, просещ милостиня, за когото било известно, че е сляп от рождение, учениците попитали Господа: Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Евреите вярвали, че всички големи нещастия се случват с хората не по друга причина, а единствено като наказание за собствените им грехове или за греховете на техните родители, деди и прадеди.

Отговаряйки на въпроса на учениците, Господ вместо причините показва целта, с която този човек се е родил сляп: Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, въпреки че, като хора, те изобщо не са безгрешни, но това биде, за да се явят делата Божии върху му, тоест, за да се открие чрез неговото изцеление, че Христос е Светлина на света, че Той е дошъл в света за просвещение на човечеството, пребиваващо в духовна слепота, образ на която се явява телесната слепота.

Господ разкрива, че този човек се е родил, за да се явят Божиите дела върху му, да просияе чрез него Божията слава и величие.

И днес в Църквата,  Божията благодат и присъствието на Светия Дух са засвидетелствани с изцеления, чудеса и знамения. Без постоянния деен промисъл на Бога християнството не би могло да оцелее при страшните гонения, на които е подлагано в историята.

Tози случай е поука за нас да не осъждаме предварително болните и нещастните хора като прокълнати грешници. Дори и да знаем кой какъв е и какво заслужава, не трябва да съдим, защото с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери (Мат. 7:2).

Изготвил: Борис Митов