По бул. „Васил
Левски“ номер 81 превозните средства преминават с висока скорост. Джипове,
таксита, маршрутки, автобуси, тролеи и велосипеди се надпреварват с бясна
скорост. Няколко минувачи допълват обичайната делнична гледка на София.
Тротоарът е пълен със счупени плочки, между тях старите фасове биват заметени
от една чистачка на фирма „Титан“, която не си дава много зор. Да, това е
наистина обичайната гледка на софийските улици… В малкия, ограден със стара
желязна ограда парк се намира паметник, който… е, да кажем, че е важна част от
нашата история. На това място се намира гробницата на първия владетел на новата
българска държава — княз Александър I Батенберг (1857-1893).
Тя е построена по поръчка и решение на
Народното събрание след съгласието тялото на абдикиралия през 1886 година
владетел да бъде погребано в България. Такова е и предсмъртното желание на княз
Александър, починал в град Грац, Австро-Унгария през есента на 1893 година само
на 36 години. Докато правителството взема решение за изготвяне на проект за
Мавзолей на обединителя на Княжество България и Източна Румелия, тленните му
останки се съхраняват в ротондата „Св. Георги“ (на същото място през годините
се съхранявали и мощите на св. Йоан Рилски и св. крал Стефан Милутин).
Строежът на сградата започва едва през
1895 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, който прави
гробницата еднокуполна с елементи на неокласицизъм и барок. Като отличителни
елементи поставя герба на княза, използван в края на XIX век и като държавен
герб, и каменния кръст с кръг, пресичащ четирите му рамена. Върху самата
гробница е поставен символът на управленското достойнство — короната.
Височината на гробницата е 11 метра. Вътрешността е украсена от проф.
Харалампий Тачев — виден български художник, работил и върху интериорите и
екстериорите на едни от най-големите сгради и храмове — катедрален храм „Св.
Александър Невски“, Синодална палата, Софийските минерални бани, църква „Св,
Марина“ в Пловдив, двореца „Врана“ и много други. Както и автор на гербовете на
София и Габрово.
Във
вътрешността на гробницата е поставен саркофагът. Над него е поставен барелеф с
лика на княза, както и две каменни плочи с местата, на които князът е спечелил
битките от Сръбско-българската война от 1885, с която се подпечатва
Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Освен тях още две плочи
допълват стените на гробницата, на тях са изобразени четири дати и града —
Верона, 1857 — мястото и годината на раждането му; Велико Търново, 1879 - неговата
коронация; София, 1886 - абдикацията; и Грац, 1893 - смъртта му. По стените са
изобразени още и буквата „А“ с корона над нея, както и първата буква от името
на княз Батенберг. А малко под тавана само три думи завършват композицията на
интериора. Те гласят „Боже пази България“.
Гробницата
на първия български княз от Третото българско царство е завършена за срок от
три години. На 3 януари 1898 г. тленните останки са пренесени тържествено в
последния им дом. Самото тяло е погребано под подовата плоча, като прави
саркофага от полиран мрамор само фиктивен.
Гробницата
остава отворена за посетители до 1946 г., когато комунистическата власт решава
да я затвори, тъй като преклонението пред такъв виден монарх от страна на
новата българска история подкопава властта на Тоталитарната страна, позната под
лъжливото наименование „Народна република България“. Гробницата на българския
владетел бива забравена, когато през 1949 г. е построена сградата, където се
съхранява балсамираното тяло на вожда на родните комунисти Георги Димитров.
Мястото на новата гробница не е случайно. Той е поставен пред Царския дворец,
като по този начин се опитва да измести спомена за царската власт.
През
1990 година обаче нещата се обръщат. Случва се нещо, което е логичния завършек
на Социализма, а именно - той се срива. И става така, че Мавзолея на мнимия
водач се заключва, а тялото му е погребано в централните софийски гробища.
Самата сграда остава на мястото си, кръстено по ирония на съдбата, по това
време именно на княза — площад „Александър I Батенберг“ до 1999 г., когато е
взривен.
През
1991 г. гробницата на княза отново отваря врати. За съжаление по това време
българите, отвратени от това да коленичат пред тялото на Георги Димитров, не
дават воля на това да посетят тленните останки на една доста по-достойна за
уважение личност, и постепенно спират да се интересуват от това кой е вътре. 25
години по-късно, гробницата на българския монарх е все още отворена за
посещения, но никой така и не иска да пресече прага й.
София.
Годината е 2015. Метачката ме подминава и продължава с метенето си. В двора на
гробницата, който е по-скоро малък парк, се издигат дървета с дребнолистна липа
(Tilia cordata), а пейките не са надраскани и изпочупени. Виновни за това са
пазачите, които главно поздравяват този, който е решил да посети мястото.
Автор: Иван Шишиев
Снимките са на автора.
