„Той им отговори: Който ме
изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.“ (Йн. 5:11)
Христос Воскресе!
Какви кратки думи
откриваме в днешното Свето Литургийно Евангелие и каква силна вяра струи от тях
– да отговориш на силните на деня, на обвинителите ти, че си извършил
престъпление срещу закона, да отговориш с простотата и величието на чудото, със
смирението на истински Боголюбец: „Този, който ме изцери, Той ми рече...“
38 години – цял
един живот този човек е бил парализиран. Едвам се движел, никога не успял да
влезе във водата веднага след Ангела Господен и да получи изцеление.
И човек си
нямал, който да му помогне. Това е някак важно за всички нас – да не сме сами,
особено в страданието, да има някой до нас, да ни помогне, да ни подкрепи. Да,
това е важно, но да не забравяме, че не бива да се надяваме на човеци, защото
Бог е отговорът на всичко, защото Неговата слава трябва да търсим, а не човешко
признание. Така и никога не оставаме сами, а в Бога се случват истинските срещи
– както на днес празнуваните мъченици Тимотей и съпругата му Мавра и светия
мъченик Ахмед. Простият четец и младата му съпруга, уважаваният Истамбулски
велможа, приел тайно християнството не били сами и не останали сами, напротив,
те дали своя достоен отговор на въпроса за това кое е най важното в живота им и
така в изпитанието, в смъртта за този свят те намерили единение и покой. Така
християните винаги, където и да са, дори видимо сами, са всъщност с целия
безброй светии и ангели и затова не се страхуват, не губят надежда, вярата им
не отпада. Дори да имат колебания, те са за кратко, защото Бог винаги намира
как да стигне до тях и те – до Него. За разслабления мъката била не само в
болестта му, но главно в тази самота – той бил в къпалнята Витезда, ще рече
„Дом на Милосърдие“. Имало ли милосърдие в сърцата на тези хора, които толкова
следели за спазването на буквата на закона Мойсеев, да не вдигне изцеления
одъра си, но не изпълнили духа му – да помогнат, да направят така, че и този
болен да получи изцеление. Да се намери поне един, който да е неговият „човек“,
да го спусне във водата навреме или пък да бъдат всички негови братя, като го
изчакат пръв да влезе във водата и да оздравее. А това било сигурно – всеки път
някой болен се изцелявал. Но за този нямало помощ – нито един път през тези 38
години. Това било неговото изпитание.
И ето - той не
загубил вярата си и надеждата в Бога, защото ясно било, че Ангел Господен
помагал на тези в нужда. Не си тръгнал, не се отказал, не похулил Бога. Когато Иисус
го попитал иска ли да оздравее, той смирено отвърнал, че да, но не виждал как
може да стане това, без човек. Ето как Бог, Богочовекът, срещнал и извършил
чудо в живота на един неизлечимо болен. Слред 38 години на легло и според
всички медицински закони този парализиран не би могъл никак да оздравее,
неговите мускули били закърнели, нямало никакъв начин да се подобри, камо ли да
стане и да върви, че и одъра си да вдигне дори! Но ето, това станало.
Невероятно, невъзможно! Така Бог твори чудеса в живота на всеки, който го
покани в живота си и вярва в Него, така Той винаги е до нас, и в най-тежките
мигове даже на неизлечима болест, Той винаги ни посещава и пита „Искаш ли да
оздравееш?“
Мнозина от нас
точно в такива периоди от живота си усилено се молим, посещаваме храма и търсим
помощ. Надяваме се на чудо. Искаме чудо. Настояваме. Дори сме разочаровани и
вярата ни се разколебава, ако чудо не ни се случи. Ако болестта ни не отмине,
ако близкият ни болен си отиде от този свят, ако не получим всичко, което
поискаме от Бог, и то веднага.
Нека се замислим,
ако и разслабленият беше постъпил така, щеше ли след 38 години още да е в
очакване и готовност, щеше ли да повярва на един непознат, щеше ли да Му
отговори така смирено и кротко, щеше ли да изпълни думите Му с такава точност и
убеденост, щеше ли после да отговори достойно, с пълна готовност да понесе
последствията на искането на силните на деня да не си вдига одъра, че днес е
събота с простото „Който ме изцели, Той ми каза“, щеше ли после да ги потърси и
да има каже Кой Е Този, който го е изцелил? Това не е случайно, не е неосъзнатата
упоритост в страданието, не е еуфорията на човек, изживял чудо. Това са
поредица действия на един истински вярващ, разбиращ закона Божи със сърцето си,
страдащ цял живот, но получил най-висшето откровение на срещата с Бог и
Неговата намеса чрез чудо. Това е един истински християнин, който може да е
пример за всеки от нас.
Нека се огледаме
- около себе си и в себе си. Нима не сме болни и ние? Нима не сме парализирани
– от страх, от несигурност, от маловерие, от различни болести, от години
разочарования, от липса на възможности (според нас), от какво ли не.
Заобиколени сме също от такива болнИци. И макар да пребиваваме в непосредствена
близост до ежедневно извършващи се чудеса, както изцеленията в къпалнята
Витезда, макар да сме чули и да знаем какво е правилно и добро, какво е да се
грижим и да обичаме ближния, нямаме търпение, смирение и вяра – да се молим и
да дадем Богу възможност да изяви волята си, както и когато Той реши; нямаме
любов, нямаме сила да отстъпим на друг да влезе преди нас в целителната вода, а
се борим да сме първи, всеки път. Нима не разбираме, че именно в това е нашият
урок, именно така Бог ни говори – със страданието – на тежко чуващите с болката
за самите тях и най-близките им, а за тези с чувствителни сърца и съвест – чрез
мъката на всеки, когото срещат по пътя си? Готови ли сме да чуем думите
Господни и въпроса „Искаш ли да оздравееш?“ дори от устата на непознат, можем
ли да повярваме дотолкова, че да станем, да вземем одъра си и да тръгнем и дали
осъзнаваме, че ако помогнем някому, ако ние го заведем на лекар, ако го спуснем
във водата целебна или го доведем в храма, всъщност Бог прави това и може би
такъв е начинът, по който мнозина получават своята помощ, пак от Бога, но и
чрез хората? Нека благодарим на Бога за безбройните пъти и начини, с които ни
дава винаги възможност да се поучим и променим, да се изцелим и да
засвидетелстваме вярата и любовта си към ближните, да ценим облекчението, което
получаваме в трудностите си и да не забравяме думите Му, казани на
парализирания, на блудницата и на всеки от нас – „Ето, ти оздравя. Иди си и не
греши вече!“ И да помага Господ да устоим в доброто и праведното!
Автор: Деян
Петров
