3 юни 2015 г.

Църковните новини или как снимката убива словото

Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Познавайки реалността на новинарското съдържание в епархийските бюлетини обаче, няма как да не се зачудим какво има да му се учи на църковния журнализъм – новините са шаблонни, схематични, в телеграфен стил, като се сменят само имената на участниците и мястото на богослужението. Със съвсем леки и временни отклонения от „нормата”, винаги четем:

„Днес, когато Църквата чества паметта на …  и е храмов празник на …. тържествена св. Литургия отслужи …. В съслужение с него бяха ….. …. и ….. В края на службата митрополит …. се обърна към множеството хора и разясни смисъла и значението на празника. По традиция бе отслужен водосвет/бе раздаде курбан за здраве и благословение.”
Запълваме празното място със съответните имена и имаме готова новина даже и за синодалния информационен сайт. Като задължително трябва да пуснем стотина снимки, защото новината всъщност е в снимките; в добрия случай – в интересно изписания храм или в заснето изразено духовно преживяване на мирянин, но в повечето случаи - в позирането и одеждите. Няма хляб, да, има зрелища. Хлябът е в частиците от трохичка: „разясни смисъла и значението на празника”, които те оставят все така гладен.
Искаш да нахраниш душата си с духовническа мъдрост? Искаш да издигнеш духа си чрез духовното послание на важен за теб архиерей? Е, много искаш! Който бил на място - бил; който чул - чул, останалите... те явно не са важни, а и би трябвало вече да са свикнали или да няма отразяване на събитията, или да се пускат само снимки с шаблонен текст. А пък думите на духовника... за какво са ни някакви си думи в един свят на визуализациите и зрелищата? Публикациите-послания са убити от публикации-шаблон и показност, душеспасителното - от търсеното от масовия светски "вкус". А че така се губим в някаква външна показност и снимкова ритуалност вместо да издигаме препълнени с думи сърца нагоре, защо да ни е грижа? Най-лесно се работи само със снимки. И най-бързо - защото се състезаваме за първенство и актуалност. „Щрак, Марийке, на портрет!” Снимки, снимки, снимки… Думите бавят, посланията трябва да се мислят, проповедите да се записват... Твърде много усилия! „Послание всяко тука оставете” и влезте в църковно-информационния поток.
Ей така след 100 години в библиотеките вместо да разлистваме книги с проповедите на нашите архиереи, ще разглеждаме албуми със снимки. Затова не църковни журналисти, а църковни фотографи са нужни.
Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Слава Богу! Най-после има някаква надежда за промяна. Или не.

Автор: Н.Иванова
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.