По повод 175 години от рождението и 100 години от кончината на Българския екзарх Йосиф, Софийска св. митрополия кани християните да се присъединят към тържествата по повод двете годишнини.
С благословението на Негово
Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски и Св. Синод
на Българската православна църква се организират Дни за тържествено
отбелязване на 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от блажената
кончина на Българския екзарх Йосиф (05.05.1840-20.06.1915), като се следва програмата:
9 юни (вторник), 2015 г.
18.00 ч. - Аула на Богословския
факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Откриване на Дните за честване на
екзарх Йосиф с представяне на книгата „Дипломатът в расо“ на доцент д-р Христо
Темелски и доклад от протойерей д-р Кирил Попов на тема: „Църковното пеене в
България (източна традиция) по времето на екзарх Йосиф”.
11 юни (четвъртък)
Откриване на изложба, организирана
от Св. Синод на БПЦ и ДА „Архиви”.
12 юни (петък)
18.00 ч. - Всенощно бдение –
Катедрален храм „Св. Неделя“
13 юни (събота)
Катедрален храм „Св. Неделя“
09.00 ч. - Архиерейска заупокойна
св. Литургия
10.30 ч. - Панихида пред гроба на
екзарх Йосиф
11.00 ч. - Откриване на барелеф на
екзарх Йосиф
11.30 ч. - Концерт на мъжкия
катедрален хор с диригент проф. Мирослав Попсавов
Кой е Екзарх Йосиф?
Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5
май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив
ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на
живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в
Цариград, след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на Калоферската
община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на
Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет,
който завършва с научните степени "бакалавър" и "лисансие".
Прекарал шест години във френската
столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния
търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен за
секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоположеният
монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на
Екзархията с архимандритско достойнство.
През следващите 3-4 години
архимандрит Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските
земи, среща се с представители на великите сили, не само благодарение на
перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да
убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит,
след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското
образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и
демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят
кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в
Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април
1877 г. младият ловчански митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за екзарх
от импровизираният "Избирателен събор" в Екзархийския дом в Ортакьой.
Екзарх Йосиф I определя своята мисия
като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен
водач и неговата "велика длъжност" да бъде духовен стълб на
българщината и "да обедини всички български епархии в обятията на
Екзархията" са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война
(1912) в екзархийския диоцез sa включени седем епархии, възглавявани от
митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от
екзархийски наместници.
Заставайки начело на българската
църква, Екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде
посредник между държавната власт и християнското население в рамките на
политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На
37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен
живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и
политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа
българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани
църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и
Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Открива българска духовна семинария
в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници,
откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на
даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност
през учебната 1912-13 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии,
87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е
избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през
1911 год. в Българска академия на науките.
Екзархът ликува от победния марш на
Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява
решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война.
Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов е смазано и опустошено. На
27 ноември 1913 г. Екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици
от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София
съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното со здравословно състояние и
напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели
38 години екзархът e църковно народен водач и вдъхновител на
училищно-просветното дело.
Екзарх Йосиф умира в 1915 година.
Погребан е до църквата "Света Неделя" в София.
