17 юли 2015 г.

Невероятната история на Себеносец Егоистов

Имаше едно време един ценен човек. Той струваше много, защото скъпо бе купен; знаеше това и правеше всичко възможно да дава от себе си даром, защото даром бе и получил ценността си. Редовно се изчистваше от попадналата по него и в него мръсотия, за да бъде истински човек и да предава чистота и на околните чрез статиите си.
В един странен ден обаче той мина покрай магазин за огледала. Пред входа ведро и привличащо му се усмихваше бляскав човек, който толкова много приличаше на самия него по чистотата на дрехите, че нямаше как да го подмине – трябваше да се запознае и да поговори с него. Непознатият го изпревари:

- Кой си ти? Роден си да бъдеш звезда! Ти си като мен!
- Аз съм човек, който вярва в чистотата и се бори да е чист – просто отговори ценният човек.
- О, не-е-е! Чистотата е нищо без блясък, човече, това е истината в тоя живот! А блясък получаваш, само ако бъдеш себеносец. Стани себеносец, ще вземеш на промоция вълшебно огледало и вече ще блестиш и ще знаеш кой си! – призова с обещания бляскавият тъмноогнен непознат.
Ценният човек се поколеба, започна да пристъпва от крак на крак и това смутено движение го изправи пред огледалото на магазинната витрина. Ту се виждаше скромно свит в отражението на витрината, ту изведнъж ставаше бляскав и уверен в огледалото. Кънтяха в ума му думите „Стани себеносец и ще блестиш!”, виждаше се бляскав в огледалото, харесваше се, започна даже да се опива от новия образ и от раз реши – ще стане себеносец! Да! Той вече не е просто човек, той е бляскав себеносец. Той вече е невероятен, друг, блести за себе си и има име. Той е Себеносец Егоистов!
Невероятно бе усещането да е себеносец и раждаше невероятни истории. Продължаваше да публикува статиите си и доверчивите хора ги четяха, защото не знаеха за новото негово огромно себеносно Его. Всяка своя статия себеносецът определяше като невероятна, като единствена истина. Защото го казва той, а той е себеносец!
Невероятни, яки, убийствени, уникални, зашеметяващи, сензационни бяха самонаречени „истините” му; изненадващи, непредполагаеми, изключителни, грамадни, неизмерими, баснословни, фантастични! Той беше велик, беше свръхчовек, беше себеносец! Това му казваше самовлюбения поглед в огледалото непрестанно и той повтаряше: „Роден съм себеносец и велик учител на света, блясък ще разпръсквам и всичко ще блести! Чистота смирена, навеки ти умри!”
Себеносецът обичаше да чува гласа си и започваше все по-силно да крещи. Цялата Вселена трябваше да чуе и признае огромната му себеносна великост и да му принадлежи. Той беше Центърът, той беше Слънцето и слънчогледите, с които затрупваше къщата си, се въртяха към него според положението му в стаята…
Уви!
Бляскавата себеносност не бе заглушила съвестта и тя изкрещя в огледалото:
- Ти бе човек, сега си никой, Себеносецо. Ти ще си останеш никой, докато не се върнеш към себе си, докато не намалиш арогантността си, гордостта си, злобата, гнева, тщеславието си. Смири се и ще се спасиш, а хиляди около теб ще заживеят в радост.
Появи се Съвестта и си отиде презряна!…

 Себеносец Егоистов блести. Сам, с тъмноогнения блясък во веки…

Автор: Венцислав Сотиров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.