Имаше едно време един ценен човек. Той струваше много, защото скъпо бе
купен; знаеше това и правеше всичко възможно да дава от себе си даром, защото
даром бе и получил ценността си. Редовно се изчистваше от попадналата по него и
в него мръсотия, за да бъде истински човек и да предава чистота и на околните
чрез статиите си.
В един странен ден обаче той мина покрай магазин за огледала. Пред входа
ведро и привличащо му се усмихваше бляскав човек, който толкова много приличаше
на самия него по чистотата на дрехите, че нямаше как да го подмине – трябваше
да се запознае и да поговори с него. Непознатият го изпревари:
- Кой си ти? Роден си да бъдеш звезда! Ти си като мен!
- Аз съм човек, който вярва в чистотата и се бори да е чист – просто
отговори ценният човек.
- О, не-е-е! Чистотата е нищо без блясък, човече, това е истината в тоя
живот! А блясък получаваш, само ако бъдеш себеносец. Стани себеносец, ще вземеш
на промоция вълшебно огледало и вече ще блестиш и ще знаеш кой си! – призова с
обещания бляскавият тъмноогнен непознат.
Ценният човек се поколеба, започна да пристъпва от крак на крак и това
смутено движение го изправи пред огледалото на магазинната витрина. Ту се
виждаше скромно свит в отражението на витрината, ту изведнъж ставаше бляскав и
уверен в огледалото. Кънтяха в ума му думите „Стани себеносец и ще блестиш!”,
виждаше се бляскав в огледалото, харесваше се, започна даже да се опива от новия
образ и от раз реши – ще стане себеносец! Да! Той вече не е просто човек, той е
бляскав себеносец. Той вече е невероятен, друг, блести за себе си и има име.
Той е Себеносец Егоистов!
Невероятно бе усещането да е себеносец и раждаше невероятни истории. Продължаваше
да публикува статиите си и доверчивите хора ги четяха, защото не знаеха за
новото негово огромно себеносно Его. Всяка своя статия себеносецът определяше
като невероятна, като единствена истина. Защото го казва той, а той е
себеносец!
Невероятни, яки, убийствени, уникални, зашеметяващи, сензационни бяха самонаречени
„истините” му; изненадващи, непредполагаеми, изключителни, грамадни, неизмерими,
баснословни, фантастични! Той беше велик, беше свръхчовек, беше себеносец! Това
му казваше самовлюбения поглед в огледалото непрестанно и той повтаряше: „Роден
съм себеносец и велик учител на света, блясък ще разпръсквам и всичко ще
блести! Чистота смирена, навеки ти умри!”
Себеносецът обичаше да чува гласа си и започваше все по-силно да крещи.
Цялата Вселена трябваше да чуе и признае огромната му себеносна великост и да
му принадлежи. Той беше Центърът, той беше Слънцето и слънчогледите, с които
затрупваше къщата си, се въртяха към него според положението му в стаята…
Уви!
Бляскавата себеносност не бе заглушила съвестта и тя изкрещя в огледалото:
- Ти бе човек, сега си никой, Себеносецо. Ти ще си останеш никой, докато не
се върнеш към себе си, докато не намалиш арогантността си, гордостта си,
злобата, гнева, тщеславието си. Смири се и ще се спасиш, а хиляди около теб ще
заживеят в радост.
Появи се Съвестта и си отиде презряна!…
Себеносец Егоистов блести. Сам, с
тъмноогнения блясък во веки…
Автор: Венцислав Сотиров
