„Знайте ли вий, братя
и сестри, що е туй "сливенско богословие"? Туй е нещото, което прави хората
значими. Без туй богословие те никогаш не биха били таквиз, каквит са си
сега...“
Това ми се прииска да извикам на поредната
наша недомислица в църковното пространство. Дядо Йоаникий решил да не се
празнува вече св. Силуан Атонски. Отговарял за изготвянето на официалния
календар на БПЦ и в новото календарче този светец вече не фигурира на 24
септември - денят на неговата кончина.
"Аз ще пропусна всичко, което може и трябва
да се каже по въпроса, други да коментират тази изява на Сливенския митрополит,
само ще се опитам нещо да си спомня..."
Например, за кой пореден път ще ставаме
свидетели на горчивите плодове на „сливенското богословие“? То не бяха
сливенските братя, чиито телевизионни изяви едвам не потичаха от кранчетата на
чешмите всеки път, щом пуснем телевизора, не бяха изказвания на викарийния
епископ Игнатий, който някъде се изгуби или почива след силни думи пред
телевизионния екран, не бяха попбожидаровите коментари и статии - откровени
хули срещу православни духовници, на които едва ли всички вкупом в Сливенска
епархия могат да стъпят и на малкия пръст. Че и офикия видяхме за добро служение...
И защо беше необходимо да се стига до
услужливото пропускане на празнуването на св. Силуан Атонски,
след като се
видя, че митрополит Йоаникий е върл почитател на поп Божидар, а поп Божидар
служи по т.нар. „стар стил“, т.е. не би трябвало да го интересува нашето
скромно календарче на БПЦ? Докога нашата родна църква ще изпада в конфузни
ситуации пред християните, че и пред останалите сестри-църкви заради липса на
навременна реакция? Трябваше да има реакция още при офикията, който митрополит
Йоаникй даде на откровен разколник и хулител на Църквата, който не хули мен,
вас или своите събратя, а светци на Православната църква! Духовници и
богослови, до чиито живот и творчество Божидар Главев не може да се доближи
дори и може би затова ги отрича? А какво да си мислим за реакцията на
митрополит Йоаникий?
Кой всъщност управлява Сливенска епархия – митрополитът
или Божидар Главев?
Фактът, че един митрополит си позволява
такова своеволие без знанието на своите събратя митрополити означава, че или е
забравил, че е митрополит, член на Св. Синод и е в събрание „сред равни“ или
вече е изгубил представа къде се намира. По същия начин беше забравил
агентурното си минало; на журналистически въпрос служил ли е на ДС отговори:
„Амчи ни помня...“ , и ако така продължава да забравя, може да забрави и че е
православен митрополит, все пак...
Автор: Ренета Трифонова
