Представете си, че сте в планината.
Наслаждавате се на прекрасната природа, чувате песента на течащата на близо
река и много птички, а покрай вас свободно се разхождат катерички.
Инстинктивно, във всеки би се породило желанието да остане на това магическо място
поне за няколко дни. И отново логично – започва търсене на хотел, мотел, къща
за гости…
Сега си представете, че
хотелът, който откривате, носи името „Манастира”.
На това място Ви се предлагат добри възможности за „съчетаване на поклонничество в обителта с приятно
прекарване в живописните околности”.
Стаите в ”Манастира” са ремонтирани, мебелите са обновени, както и системата
за централно парно отопление. На гостите се предлагат стаи с две, три, четири
или повече легла, с общи сервизни помещения на етажа. За предпочитащите повече
удобства има и стаи със собствен санитарен възел. Цените не са високи, разбира
се. В „Манастира” може да спите за 10 или 15 лв. на вечер. „Манастира” предлага също и храна при предварително заявяване, но
пред големите му порти има и няколко ресторанта, които обслужват и гостите на “хотела“. Допълнителна
туристическа услуга, предлагана от хотела е осигуряване на транспорт за желаещите
да посетят забележителностите в района или в... градове... (тук се изреждат градове, които нарочно са изтрити, за да не се
конкретизира статията) и близките манастири. Само на 50 км. От „Манастира” е раят за любителите на зимни спортове – ***. През
предстоящия сезон скиорите, отседнали в „Манастира”, ще бъдат извозвани до пистите с осигурен от хотела транспорт.
А сега се опитайте да си представите, че
„Манастира“ всъщност е монашеска Св. Обител…
Поради упадъка на монашеството в България,
отдавна повечето от манастирите са се превърнали в туристически дестинации и
място за преспиване на туристопотока. Реклами от този тип могат да се видят в на
много места в интернет пространството. Нямам желание да обявявам името на
манастира, защото не е важно къде е
упражнена тази практика, а самият факт, че нещо толкова недопустимо се случва в
една световно известна Св. Обител.
Нормално е в манастира да се приемат вярващи
хора, които са дошли да се поклонят пред чудотворната икона на Божията Майка,
на мощите на светиите, които се пазят в манастира. Нормално е за преспиване
миряните да даряват на манастира средства. Но не смятам, че е нормално
манастирът да се превръща в хотел. Обявата, която преди
малко прочетохте, не е измислена, а е взета от публикация на една от страниците
на манастир във Facebook.
Да вземем на пример Св. Гора – люлката на
монашеството. Там миряните се посрещат за не повече от три дни – безплатно. Ако решат да останат повече
дни, миряните са задължени да помагат в манастира. Там не се предлага транспорт
до туристически обекти, до зимни и летни курорти. Не се предлага нищо друго
освен молитва, благословения, утеха и спасение. В Св. Гора се предлагат неща,
които отдавна са изчезнали в България. На нас са ни останали само типичните
хотелиерски дейности. Можем само да се надяваме, че монасите все още не са се
превърнали в стопани на къщи за гости…
Фактът, че монашеският
живот в България почти не съществува не е тайна за никого. Манастирите у нас
трябва да се въздигнат, монашеството – да се възстанови. Време е манастирите да
се превърнат отново в манастири, а монасите – в монаси.
Социализъм и войнстващ
атеизъм у нас вече няма, или поне на хартия. Отдавна е отминала практиката
манастирите да се превръщат в музеи или хотели. В миналото монасите са се
трудели – обработвали са земята си, отглеждали са добитък, произвеждали са вино
от лозята си… И именно това трябва да се върне, за да може манастирите да
предлагат не туристически услуги, а това, за което са създадени – СПАСЕНИЕ….
Автор: Ангел Карадаков
