Започвам без излишни високопарни
думи, защото във време като това те са излишни. Исках да започна със статистика
за това колко души умират дневно вследствие на терористични актове. Оказа се,
че такава няма. Има годишни. Ще приведа
една от 2013 година, когато Ислямска държава, Боко Харам и други не бяха в
апогея си. Жертвите за 2013 година са около 18 000[i].
Простата аритметика сочи че на ден това прави по 49 души. Естествено това е
статистика в световен мащаб. Проблем с тероризма има не само в Сирия и Ирак, но
и в страни като Нигерия, Ливан, Либия, Колумбия, Афганистан, Пакистан и други[ii].
Наскоро католически епископ в Нигерия призова за помощ целия свят, понеже
християните там са подложени на тотално унщожение от групировката Боко Харам.
Да не забравяме, че преди 2 или 3
години, един православен епископ и един дохалкидонски епископ, бяха отвлечени в
Сирия и до ден днешен не се знае къде са и дали са живи.
Предполагам, че да излезеш на пазар в Ирак изисква невероятни волеви
усилия, тъй като само онзи ден бяха убити 20 души. В Ливан пред търговси обект
за един ден, на 12 ноември 2015 година, загиват 40 души, а 200 са ранени. „Това не е първият
атентат в квартала, смятан за крепост на ливанската шиитска групировка Хизбула.
От 2013 г.
там са били извършени десетина нападения от екстремистки сунитски групировки.“ - пише в дописката.[iii]
„Да,
знаем че има избити по тези страни, не виждаш ли какво става в Европа, тук, в
Париж, колко души измряха?“ - биха възразили някои. И са в правото си. Само че, когато януари
месец, т.г. всички бяхме „Шарли“, никой не беше Сирия. Ето това е лицемерието
на Европа. Атентатът в „Шарли Ебдо“ не беше оправдан. Но имаше своите причини и
те бяха в грубата, подмолна гавра на това списание с ценностите на някои хора.
Но докато едни хора мислят второсигнално и не реагираха, по-първосигналните,
които избиват мирни човеци по целия свят, взеха нещата в свои ръце. И после
всички бяхме „Шарли“ и още щяхме да бъдем, ако това издание не се беше брутално
изгаврило със смъртта на онова детенце, което се удави на турския бряг. Като
много други. Но „смъртта на един е
трагедия, а смъртта на милиони – статистика“ е казал един човек. И смятам,
че днес така мисли Европа.
Не мога да предположа защо се случи
това в Париж, не съм политически анализатор, нито гео-политик. Но това, което
прозира в първите часове и дни след атентата, както беше и с „Шарли Ебдо“ е
нарцисизмът, властоманията на Европа, на нашето общество. Ето Европа се потресе
от броя на убитите невинни души. Тя се потресе от варварския акт в сърцето си,
въпреки че в перифирята ѝ тези неща се смятат за статистика. Но още повече се
потресе от това, че Европа свикнала да контролира, мачка тези свои бивши
колониални владения, сега ги губи. Европа върло се смути от това, че в нейното
сърце се извърши този антентат, а не в Ливан. Защото ако беше в Ливан, както
вече приведох случая, щеше да има дописка от 5 изречения, а понеже се случва
тук и сега, в зоната на нашия егоцентричен комфорт, на нашето нравствено
безхаберие, в сърцето на Европа, която е свикнала да взима, а не да дава, на
Европа, която е свикнала да поражда войни, за да утолява своите интереси, вече
имаме цяла секция с новини, анализи и коментари.
В своя егоизъм започнахме да се
смятаме за неуязвими. Обществата ни боледуват от болестта на егоизма. Идват
онези бежанци, които също искат да бъдат неуязвими, децата им да бъдат егоисти,
а не като своите родители, които Бог знае през какво са минали само, за да
дойдат в Европа. Този терористичен акт ни потресе, не защото измряха много
невинни хора, а защото се случи пред очите ни. Защото ни е страх. Когато тези
неща се случват на периферията на Европа, в Африка и Близкия изток, ние сме ги
приели за нормални неща, за статистика, както вече казах. И то само защото не
засягат нашия комфорт. Свикнали сме тези хора да са все размирни, да са
талибани, да се избиват. Ама не! Не са ли това също хора, души, желаещи да
живеят мирно и спокойно? В своя си комфорт, а не да бъдат използвани от нашите
лидери за пушечно месо, а от нашите общества като евтина работна ръка.
Няма да задълбавам религиозно и
исторически в темата. А между другото „Смъртта
на един е трагедия, а смъртта на милиони е статистика.“ принадлежи на Й.В.
Сталин. На този кръволок, водил истинска статистика в своята Русия. И се
замислям не сме ли и ние едни малки йосиф-висарионовчета тъгувайки за убитите
французи в Париж, а подминаващи с нехайност поредната дописка за кръвопролития
някъде далеч от нашия дом. Не ме разбирайте погрешно. Жал ми е за избитите невинни
хорица във Франция, както ми е жал за избитите навсякъде от тероризъм. Но ми е
най-жал за живеещите в тези страни, които ние отминаваме като поредната
статистика. Да се молим Богу да ни даде разум, какво, как да направим. Да се
молим Богу да пощади невинните. На нас обикновените хора само това ни остава -
да се молим и ако можем – да помогнем на някой клетник.
Автор: Божин Дончев
[i] http://www.huffingtonpost.com/h-a-goodman/of-the-17891-deaths-from_b_5818082.html
[ii] http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iraq/10985470/Global-terrorist-death-toll-soars-as-attacks-become-deadlier.html
[iii] http://offnews.bg/news/Sviat-_12/40-ubiti-i-nad-200-raneni-pri-dvoen-atentat-v-Bejrut_590643.html
