 |
| Снимка: Facebook |
Няма да има гей
парад, няма да има прайд преди Рождество Христово, но темата, която ще засегна
обикновено се коментира около провеждането на именно този парад.
Късно снощи
Гръцкият парламент прие историческа поправка в закона за гражданските
партньорства, която премахва дискриминацията по признак
сексуална ориентация. Така Гърция става седмата държава в Източна Европа,
даваща на еднополовите двойки права, сравними с брачните. Преди нея това
направиха Чехия и Словения през 2006, Унгария през 2009, Хърватия през 2014,
Кипър през 2015 и Естония през тази година.
Поправката на
закона идва, след като Гърция бе осъдена през 2013 г. от Европейския съд по
правата на човека за
дискриминация спрямо еднополовите двойки. Съдът тогава постанови, че
законодателите трябва да изменят закона за гражданските партньорства, от който
в момента могат да се възползват единствено хетеросексуалните хора.
След няколко
години лобиране, лявата партия Сириза внесе дългоочакваното предложение по-рано
тази година и то бе прието с 194 гласа "ЗА" и 55 –
"ПРОТИВ". "Това е голяма победа в страна, където Православната
църква все още има голямо влияние..." се коментира из гръцките, а и
световните (гей) медии.
"Победа"...
когато прочетох това изречение, честно да ви кажа изтръпнах, защото чак сега
прозрях грозната и пошла истина, че се води борба и трябва да имаме смелостта и
доблестта да я кажем право куме в
очи. И макар, че не исках да пиша този коментар преди
големия празник, не се сдържах.
Води се борба
против Православието, води се борба против Църквата и против християнските ни
ценности. И не говоря от трибуна като православен "фанатик", не
говоря като човек, който мрази или ненавижда различните, а говоря това, защото
съм провокиран, защото срещу мен и Църквата, в която аз вярвам и се спасявам,
се води борба... Борба не от и за "плът и кръв", а за душите ни...
Преди няколко
дни Православната църква в Гърция се обяви против тази стъпка на Гръцкото
правителство, което се управлява от социал-атеисти.
На 9-ти декември Св. Синод на
Атинската архиепископия каза следното: "...алтернативните видове
семейства" само доказват факта на осветскостяването и дехристиянизацията
на съвременните западни общества и народи, притежаващи при все това богато
християнско минало. Днес е жизнено необходимо съхраняването и осигуряването на
бъдещото съществуване на свещената семейна институция, справедливо наричана
малка църква".
В основата на
тази позиция на Св. Синод на Еладската православна църква стои уважението към
ценността на човешката личност - основополагащо начало в православното
богословие и водещ принцип на гръцката Конституция, в която се казва, че
"уважението към ценността на човешката личност предполага отхвърлянето на
всеки сурогат на семеен живот".
Православната
църква не може да бъде победена, изтърпяла е много, а и още много ще изтърпи,
докато се изпълнят времената, които трябва да дойдат. Плашещото в случая е, че
тази борба вече не се крие, вече се говори за победи, за завоювани позиции,
говори се за лобита и борба на интереси.
Плашещото е, че
единствените, които са дискриминирани в случая са именно християните, които
просто изпълняват хилядолетната позиция на Църквата да се противопоставят на
греха. Църквата е казвала и ще казва, че се бори против греха, а не против
грешника; земната Църква е войнстваща, защото се бори с поднебесните духове на
злобата. Тя няма как да не е против и да не осъжда греха, защото какъв диалог може да има
между Бога и мамона или между светлината и тъмнината, или пък между
добродетелта и греха...
Никой не е
против хомосексуалистите. Аз не съм против. Не ги мразя, нито ги подценявам, но
да ми натрапват своите ценности обвинявайки ме в шовинизъм, расизъм
и дискриминация, да ми съобщават, че били победили моите ценности, за да
затвърдят своите... В това няма нищо, ама нищо човешко, защото заменяме едни
ценности с други, само че последните, които ще се наложат дори и у нас, ще са
пагубни за цялото ни общество, защото такива ценности са безплодни,
както впрочем са безплодни и същите тези бракове.
Преди Рождество Христово сме и дяволът отново рита,
защото не може да изкорени паметта за Родилия се Спасител, Който пострада за
нас на кръста, пострада за всички хора... Дори и за тези, които го мразят и отхвърлят... Днес
у нас всичко е наред, готвим се за празника с нови цени на свещите. Колко
тривиално! Ала това ще е само днес, а следващата година?
Сега не обръщаме особено внимание, защото
проблемът е в чуждия двор, но когато дойде и при нас, и се повдигне въпросът за признаването на тези бракове дали ще сме готови да го
посрещнем?
Автор: Ангел Карадаков
