24 декември 2015 г.

Митрополит Антоний: Суетенето около трапезата ни отдалечава от истинския празник

В навечерието сме на Рождество Христово. Традиционното рождественско интервю за празника, посрещането и суетенето около него, тази година е със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. С него разговарят Божин Дончев и Ангел Карадаков.

-Здравейте, владико, и благословете нас и нашите читатели. Вече ни делят броени дни от празника на Рождество Христово. Защо празнуваме Раждането на Господ Иисус Христос на 25 декември/7 януари? Питам, защото, често се отправят нападки към християните, че това било езически празник на бога слънце и едва ли не, че Църквата си е измислила празника Рождество.


- Бог да благослови вас и вашите читатели! В навечерието сме на един от светлите християнски празници, празникът на раждането по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос, празник очакван векове наред от цялото старозаветно човечество, празник, който Църквата празнува като начало на спасението на всички човеци. Връщайки се назад в историята ние виждаме, че празникът Рождество Христово е бил установен да се празнува на 25-ти декември след като Християнството заема своето подобаващо място в живота на Римската империя, след утвърждаването му като държавна религия и разпространяването по всички краища на земното лице на вестта на Христовото учение. Църквата Христова се е стремяла да подмени съществуващите езически обичаи с християнски такива. Знаем  че на датата 25-ти декември езическият свят е празнувал празникът на слънцето, именно използвайки тази дата, която сама по себе си е съсредоточвала на този ден множество народ, за да отпразнува този езически празник. Христовата Църква е запазила датата като традиция за почитането й, но е предала новия смисъл, а именно Раждането на Слънцето на Правдата нашия Спасител Господ Иисус Христос. Със своята проповед, както и на св. Апостоли така и на апостолските мъже Християнството се вкоренило дълбоко в живота на всички онези, които приели като добра почва Словото Божие. Така че всички онези твърдения, че Църквата едва ли не е измислила тази дата не почиват основателно, защото в крайна сметка ние празнуваме преди всичко не дати, а събития. В случая събитието на раждането на Спасителя в плът, което е исторически факт, неоспорим и който факт е преобърнал цялата човешка история поставяйки и възстановявайки връзката между Бога и човека нарушена поради непослушанието на нашите прародители Адам и Ева.


- Как да посрещнем Рождество? Знаем, че на Бъдни вечер в цялата страна се приготвят постни трапези от определен, нечетен, брой ястия. Има ли смисъл това суетене за постещия човек или не? Не отвлича ли тази трапезност от смисъла на следващия ден, на Рождество?

- Подготовката за този празник е трепетна и всички християни по цялото земно лице, притаяват своя дъх. Прииждат от близо и далеч, за да седнат на веществената трапеза, която е само една форма, по-скоро или повод за събиране около невеществената, вечната трапеза, където не присъстват само невеществени храни, а най-вече и присъства и цялата небесна и земна Църква в лицето на сонм светии, а и най-важният е родилият се Богомладенец, около Когото всички ние се обединяваме. Така че прекаленото формализиране на този празник в подготовката на трапезата, броя на ястията, къде трябва да седнем, кой трябва да поканим ни отдалечават от смисъла и значението на този празник. Христос има преди всичко нужда не от материална храна, а от духовна храна – нашите молитви, делата ни на добродетелност, на твърда непоколебима вяра, дела без, които знаем че нашата вяра е мъртва, както го казва св. ап. Павел.
Нека да оставим суетата около трапезата. Нека да оставим всичко онова, което ни отдалечава от смисъла и значението на празника и да се концентрираме преди всичко към дълбокият смисъл, а именно да посрещнем с отворени сърца, които да бъдат нашите сърца и те да се превърнат в яслата, която е приела въплътилия се Богомладенец т.е. нашите сърца да се превърнат в рождественска ясла, където да се роди Богомладенецът, който пък със Своето смирение и любов да ни накара да бъдем по-добри, по-старателни във вярата и в изпълнението на нашия дълг към Бога, живеейки на дело нашата вяра и да бъдем по-добри към човеците.

-Говорейки за приготовленията по посрещането на Рождественските празници, наскоро в един англоезичен сайт прочетох,  че украсяването на дома, на елхата започвало ставало на 23-ти или 24-ти декември, т.е. Непосредствено преди Рождество. А уличната украса била поставяна около 20-ти декември. Тук ставаше въпрос за традицията в САЩ преди 30-40 години. Сега украсите там се слагат около края на ноември. А забелязвам, че това се случва и у нас вече. Някак си не изморява ли тази твърде ранна, консуматорска пищност преди празниците? Не изпива ли коледната атмосфера, далеч преди празника да е дошъл? Не предразполага ли това към едно профанизиране на празника, към повърхностното му празнуване?

- Естествено, че около трапезата, суетнята прераства и обхваща всички мащабно. Особено по големите градове, където в навечерието на този празник всички ходят в големите молове и магазини. Чудят се каква по-хубава от съседите си украса да направят само и само да покажат, че едва ли не те имат по-висок социален статус, те са по-заможни и пр. Това всичко, което ние в крайна сметка копираме от запада е пагубно за нашите души, защото смисълът не е в това как да украсим елхата, колко ястия да има на трапезата, а смисълът е да не подменяме Христос с тези изкуствени преди всичко привички не характерни за нашия народ. Ако се върнем назад във времето ще видим, че в градовете и в селата само това е било важно – хората да се съберат от близо и далеч, да бъдат заедно и заедно обединени в молитва към Бога да чакат раждането по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос.

- „Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието...“ (из тропара на Рождество Христово). Какво ни е необходимо за едно „честно търсене“ на истината, както се изразява о. А. Шмеман, за да стигнем познанието на Слънцето на правдата, Господ Иисус Христос?

- Знаем всички, че познанието на Слънцето на Правдата, което е Господ Иисус Христос е залог за нашето спасение. Трябва да търсим преди всичко в нашия житейски път Божията любов и милост. Да пренасяме не веществени, а духовни плодове, които са добродетелите, с които трябва да украсяваме нашите души, та да може смисълът на раждането по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос да бъде изпълнено с едно ново съдържание както е и било изпълнено честването му от древни времена, когато се е заменил празникът на честването на бога на слънцето с именно незалязващото, вечно Слънце на Правдата Господ Иисус Христос. Честното търсене на истината преди всичко изисква чисти сърца, чисти мисли и искрена вяра. Защото Богомладенецът Господ Иисус Христос, раждайки се смирено в пещерата, свидетелствайки за Своята любов към всички човеци ни показа именно примера, който всички ние – човеците трябва да следваме. Без истина в нашия живот ние ще бъдем подобни на всички онези, които са били упрекнати като варосани гробници, които само пред човеците се опитваме да спазваме привидно Христовите закони, а дълбоко в себе си да ги нарушаваме и да предаваме Христос. Неща да се стараем да бъдем чисти в нашите помисли, за да може наистина да пренесем онези дарове на нашето добродетелсво пред Богомладенеца, а те да станат и залог за нашето спасение.

- Наскоро видях един колаж, на който бяха сложени един трънен и един коледен венец, а отдолу пишеше, че без трънения, нямаше да има коледния. Каква е връзката между Рождество Христово и Възкресението Му?

- Без коледния венец не би се осмислил и тръненият, защото знаем, че без раждането по плът на нашия Господ Иисус Христос, на Боговъплъщението, нямаше да има и Изкуплението. Затова ние възпяваме празника като начало на нашето спасение, защото това е началото на нашето спасение – Раждането в плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос, а Неговото възкресение е именно завършекът на този път, който Христос ни показа, че трябва да следваме. В пътя си, в следването на Христос ние минаваме преди всичко от началото възраждайки нашата човешка природа чрез смирението, търпението, послушанието и преминавайки в нашия житейски път на послушание към Бога, към нашите родители, към всички онези, които Бог е поставил да ни ръководят по време на нашия житейски път и най-накрая християнско мъжество, и смелост за устояването и пазенето на нашата вяра. 
Живеем в духовна безпътица, във времена, когато всички ние се лутаме между бездуховността, материализма, страстите и пороците, които също ни карат да се отдалечаваме от Бога. В нашето съвремие е много по-необходимо всички ние да увенчаем нашия живот с рождеството и да го завършим с трънения венец, защото всеки един православен християнин носи своя кръст по време на житейския си път. Това е неизбежно, защото прекрачвайки прага на Църквата в тайнството Кръщение, възраждайки се в купела на Църквата, който символизира утробата на Св. Църква ние ставаме духовни младенци подобно на Боговъплътилия се Христос, Сина Божи. По-нататък в живота си ние следваме Христос посредством благодатните дарове на тайнствата, които ни подпомагат в това следване на учението на св. Църква, неминуемо носейки своя кръст като християни ние изкачваме нашата голгота и разпъваме страстите и похотите си на кръста, за да умрем за греха и да възкръснем за вечния живот в Бога т.е. живота на всеки един православен християнин започва от рождественския венец и завършва с трънения.

С българчета в Хамбург, Германия

-Как посрещате Вие Рождество Христово във епархията, в която служите?

- Рождество Христово в пределите на Западно- и Средноевропейската епархия се посреща с голяма радост от всички българи, наши сънародници, които живеят по всички краища на Европа. Посрещаме го традиционно в храмовете, които са ни предоставени за богослужение. Отслужваме рождественската св. Литургия, всички богослужебни последования, които са свързани с очакването на Рождество Христово и също с радостта, която продължава на следващия  и на по-следващия ден празниците, които църквата е и установила.

- Какво си пожелавате за Новата 2016 година?

- През 2016 г. бих благопожелал Бог да ни даде още повече сили, още повече удовлетворения от постигнати успехи на попрището на служението зад граница, за служението в изпълнение на мисионерският ни дълг, да разрастваме нашето паство, да удовлетворяваме в пълнота човешките души, които са ни поверени да водим към спасение, да изградим още повече по-благолепни храмове, собствени храмове, да се погрижим в пълнота за мисията на Св. Българска православна църква зад граница.

С българчета от Мюнхен, Германия.

- Какво бихте пожелали на нашия екип и читатели за предстоящите празници и за Новата година?

- На вас и на вашия екип искам да благопожелая през предстоящите празници Христовата светлина на Рождеството да озари вашите сърца. Богомладенецът да благослови вашите дела, да имате много любов в своите сърца, да имате много мир в своите души, да имате много радост във вашите очи и тази радост да се отобразява на вашите дела и във вашия нелек път да бъдете вестители на Божията правда.


- Сърдечно Ви благодарим за отговорите и Ви желаем дълги години благодатно и спасително служение по милостта на родения от Дева Предвечен Бог!

ВИЗИТКА:
Западно и Средноевропейският Митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора. След завършването на Духовната семинария в Пловдив и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” се отказва от светския живот и става монах в Клисурския манастир "Св. Св. Кирил и Методий", Видинска епархия.
На 27 октомври 2013 г. е избран от Светия синод за Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин, Германия.
Той е и най-младият митрополит. Говори свободно немски, английски и руски, ползва гръцки, ползва скайп и вибър и поддържа профил във социалната мрежа Фейсбук.
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.