Свещеникът не може никога да затваря вратата си; твърде голяма отговорност носи. Един е отчаян, друг болен и има нужда, трети предава Богу дух. Едни трябва да приеме, при други сам да отиде. Свещеникът не може да отказва. Душите на хората са в опасност, трябва да им помогне. Ако не им помогне и душите им напуснат този свят неподготвени, кой ще носи отговорността? Няма ли свещеникът да отговаря за тях? Аз като монах мога и да затворя вратата на килията си, мога и в пустинята да избягам, да се скрия някъде, и да помагам тайно с молитвата си. Защото моята работа не е да решавам проблемите на хората, а да казвам по някоя молитва за света.
Затова не станах нито свещеник, нито изповедник, за да мога да помагам по друг начин. Ако бях свещеник в света, нямаше да мога никога да затворя вратата на дома си. Щях да се отзовавам на всички без разлика, каквото и да ми поискаха. Първо щях да се грижа за хората от енорията си, а после, каквото остане, щях да давам на другите, които биха поискали да им помогна. Щях да се интересувам не само за вярващите, но и за невярващите, и за безбожните, и за враговете на Църквата. Или пък, ако бях изповедник и някой ми кажеше нещо за някой друг, щях да повикам и онзи другия, за да мога да разбера ситуацията. Щях да се обаждам по телефона, за да разбера как е трети, който е имал някакво изкушение, или който е изправен пред някакво затруднение и т.н. Как щях да намеря покой?
Свещеникът трябва да върви отпред, за да го следват вярващите. Както и при стадото челният овен върви отпред, а останалите овце го следват. Обръща рогата си надясно и стадото тръгва надясно. Всички овце следват овена, водача. Затова и овцете не се отделят една от друга, а вървят една подир друга. Овенът определя посоката, в която да вървят и овцете го следват.
Автор: Св. Паисий Светогорец
Източник: "С болка и любов за съвременния човек", Слова Том 1, Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф"
