Новозаветният
гръцки текст започва да се превежда от много рано. Това е естествено явление с
цел да се разпространи Христовото благовестие. Първите преводи на Светото Писание
се появяват още през IIв.
Древни
преводи се наричат онези, който са направени по ръкописния гръцки текст преди
книгопечатането. Те се разделят на - Източни: Сирийски преводи, Египетски
преводи ( Коптски ), Етиопски, Арменски
превод, Грузински, Готски, Арабски преводи, Персийски преводи, Славянски превод.
Към Западните преводи спадат латинските, най-древни от тях са Итала и Вулгата[1].
Първите
латински преводи възникват в Африка през II-IIIв., когато гр. Картаген
е под силното влияние на Рим, тъй като гръцкият език е широко употребяван и не
се налага нуждата от преводи на Светото Писание в Римската империя[2].
Сведения
за най-ранните латински преводи са запазени при някои автори: Тертулиан и св. Киприан Картагенски, св. Августин споменава
за няколко превода, като един от тях е наречен от него Итала[3].
Проф. Гяуров посочва, че „Св. Йероним (+420) споменава за няколко преводи, като
поставя на първо място един от тях, който нарича стар, древен - “Вулгата
Едицио”, той бил възприет от римската църква и бил употребяван в богословието.
От сравнение между цитатите на Св. Августин и Св. Йероним, проф. Гяуров прави заключение,
че “итала” и “вулгата ” са един и същ превод. Според него “итала-вулгата
едицио” е бил древният латински превод, възприет от римската църква. Проф.
Гяуров казва, че този превод съдържал цялата Библия и бил преведен буквално от
гръцки на говоримия латински език през II в., без да има сведения за автора, но проф. Гяуров твърди, че авторът е
християнин - юдеин, от изток и че дори е бил ученик на ап. Петър.[4]
Тези твърдения не се посочват от Каравидопулус и Мецгер[5].
Св.
Августин, в своя труд “De
doctrina christiana” ( 2, 21-22) казва, че
от всички латински преводи за предпочитане е Latina превода, то тук станало практика
всички преводи на латински език да се
наричат Latina, но е по-коректно
названието Vetus
Latina (древно латински )[6].
До
днес, няма запазени цялостни ръкописи на древнолатинската Библия, останали са
само фрагменти. Съхранили са се около 12 фрагмента от Деяния Апостолски, четири
ръкописа и няколко фрагмента от посланията на св. апостол Павел, също така
липсва цялостен текст на Откровение[7].
Ръкописите
на древнолатинските преводи се обозначават с малките букви от латинската азбука
и с арабски цифри в скоби, тъй като броят на ръкописите надвишава броя на
буквите.
Брус
Мецгер посочва списък с по-важните ръкописи създадени в Африка:
e. Кодекс Палатинус, обозначава
се с буквата е, - датира от V в., съдържа отделни части на
Четвероевангелието, написан със сребро върху пурпурен пергамент. Текстът има
африкански черти, но е европеизиран.
h. с буквата h се обозначава
фрагмент от ръкопис от VI в., известен като палимпсест Флери. Той съдържа част
от текста на Деяния, текстът се отличава със свободата на превода например,
описанието на пътуването на апостол Павел (Деян.28:1-13).
k. Един от важните ръкописи от африканските
преводи е Боббиенсис кодекс (codex Bobbiensis), съдържа часто от Матей
и Марко; пази се в Торино. Кодекса бил преписан около 400 г. Африка. Формата на текста напомня на
цитираният от св. Киприан Картагенски (около 250 г.)[8].
Европейски старолатински ръкописи:
a. Кодекс
Верцеленсис (IV в. - съд, Евангелията) според
преданието този ръкопис е дело на св. Евсевий, епископ Верцелски, загинал
мъченически през 370 или 371 г.
b. Вероненсис
(V в. - съдържа Евангелията, почти пълен текст).
c. Колбертинус (XII в. – Евангелията). Този текст на места напомня
текста на Вулгата.
d. Кодекси на
Беза (Кантабригиенсис и Кларамонтанус - от VI
в.; съдържат Евангелията, Деяния и послания на ап. Павел). Текста на кодекса е
сходен с този на ръкописи k и a.
ff. Корбински
кодекс, текста му се явява копие на евангелие от V или VI в
gig. Кодекс
Гигас е
най-големият средновековен ръкопис, съхранен до наши дни. Създаден е през XIII в. Кодекс Гигас е известен още и като Дяволската библия заради голямото
изображение на дявол, нарисувано на една от страниците на кодекса. Той съдържа латинския превод на Библията, както и още енциклопедията „Етимология“ на Исидор
Севилски, „Юдейски древности“ от Йосиф Флавий, „Чешка хроника“ от Козма Пражки[9].
„Цитати от
древни латински преводи дават:Тертулиан, Киприан, Новациан, Присцилиан, Св. Йероним,
Св. Августин, Примасий, Пелагий, Луцифер Каларийски и др.“[10]
При
различни употреби и преписи на превода “итала”, той претърпял ред поправки и
изменения, което предизвикало нуждата от поправяне и уеднаквяване на текста.
Тази задача била възложена на св. Йероним от Папа Дамас І на събор в Рим, 382 г.
Св. Йероним се заел с поправката на текста, като се стремял да бъде възможно
най- близо до оригинала. В 383 г. св. Йероним бил готов с текста на Евангелията
и скоро след това и на другите книги. Според проф. Гяуров отначало този превод,
макар и препоръчан от Папата, не бил приет благосклонно, но с течение на
времето изместил “итала” и започнал да се употребява масово и придобил
названието “Вулгата” - общоприет. Днес, йеронимовата редакция “Вулгата” се
употребява от Римокатолическата църква. Тази редакция на Светото писание е
достигнала до нас посредством около 2500 ръкописа[11]
По-важните
ръкописи на Вулгата ( по правило се отбелязват с първата главна буква от
заглавието ) са следните[12]
:
А. Кодекс
Амиатинус (Amiatinus), - намерен в монастиря Амиата до Флоренция (VI-VIII в.) Съставен в Англия;
пази се във Флоренция; съдържа цялата Библия, без книгата на пророка Варух.
C. Кодекс Cavensis от VIII-IX в., съдържа цялата
Библия. Намира се в монастиря Тринита, при Салерно.
D. Дъблинскикодекс (Dublinensis), или Книга
Арма (Armagh).
F. Кодекс Фулденсис (Fuldensis) съдържа НЗ; съставен
бил по заповед на еп. Виктора, в 546 г. Разделен е на перикопи за църковна
употреба. Съдържа в апокрифното послание до Лаодикийците.
М. Кодекс Mediolanensis, съхраняващ сев
Милано. Този ръкопис датира от началото на VI в.
Z. Кодекс Harleianus от VI-VII в., съдържа
Евангелията. Запазен в Лондон.
Tекстът на Св. Йероним
скоро бил изменен при преписването му и при различна употреба. Проф. Гяуров
посочва някои от редакциите на текста, които имат значение в различни
европейски страни в периода на средните векове : в VI в. Касиодор (570г) редактирал
екземпляр от Вулгата, Алкуин (804 г.), по заповед на Карл Велики редактирал друг
екземпляр на Вулгата и той влязъл употреба във Франция, в периода IX-XIII в. Кардинал Петър
Дамияни (+ 1072), наречен втори Йероним, поправил текста на “Вулгата,който бил
употребяван в Англия”.[13]
В
началото на XIII
в. като образцов екземпляр на Библията започнал да се счита намиращият се в Парижката
университетска библиотека екземпляр, който имал много неточности. По-късно, в XIII в. били създадени
коректориуми-Библии, на полетата на които били посочени за някои стихове
разните четения: на гръцки, латински, у Св. Йероним и пр. Тези коректориуми
наподобяват сегашните критически апарати. Важен е кореториумът на доминиканеца
Хуго (+ 1260).
С
появата на печатарската преса се спомогнало за разпространението на Светото
писание, но не и за качеството на теста. Важно значение, в периода на появата
на книгопечатането имат Комплютенската полиглота и изданията на парижкия
печатар Роберт Стефан[14].
В
наши дни продължават опитите за реконструиране на най-древните текстове. С тази
задача се занимават институти, като Venus
Latina Institut в Германия, където от
1949г. се работи върху критическото издание на Vetus Latina.
Автор: Николина Александрова
Използвана
литература:
Гяуров,
Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет, С., 1956
Каравидопулус,
Иоаннис. Введение в Новьи Завет: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml# (04.12.2013, 20:14)
Мецгер,Брюс.ТекстологияНовогоЗавета.http://khazarzar.skeptik.net/books/metzger.htm(04.12.2013, 20:15)
[1] Гяуров, Хр. Записки по
Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с.28
[2] Мецгер,Брюс.Текстология
НовогоЗавета. http://khazarzar.skeptik.net/books/metzger1.htm(03.12.2013,20:20h)
[3] Гяуров, Хр. Записки по
Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с.29
[4] Гяуров, Хр. Записки по
Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с.29
[5]Каравидопулус, Иоаннис. Введение в
Новьи Завет http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/ и Мецгер,Брюс.Текстология
НовогоЗавета.http://khazarzar.skeptik.net/books/metzger1.htm(03.12.2013,20:30h)
[6] Каравидопулус,
Иоаннис. Введение в Новьи Завет
http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/
[7] Мецгер,Брюс. цит.съч.
[8] Мецгер,Брюс.Текстология
НовогоЗавета. http://khazarzar.skeptik.net/books/metzger1.htm
[9] Ibi dem
[10] Гяуров, Хр. Записки по
Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с.29
[11] Гяуров, Хр. Записки по
Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с.29
[12] Списъка е даден по
Мецгер,Брюс.Текстология НовогоЗавета. и
Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет
[13] Гяуров, Хр. Записки по
Въведение в Свещ. Писание на Новия Завет. С., 1956. с.29
[14] Ibi dem
