В понеделник 7 декември Св. Синод и лично патриарх Неофит
ще защитават собствеността на храм “Александър Невски” във Върховния
административен съд.
Причината за този акт е жалбата, подадена от
историко-културното дужество „Будител“ относно собствеността на Патриаршеската
катедрала “Св. Александър Невски”. По този начин Светият Синод демонстрира безпрецедентна реакция срещу
съдебния иск, внесен в съда. В понеделник патриарх Неофит лично ще присъства на
заседание по делото.
До миналата есен, Патриаршеската катедрала беше без
стопанин години наред, докато на 8 октомври 2014-та на тържествена церемония
премиерът Георги Близнашки връчи нейния акт за собственост и така Българската
православна църква получи своя храм.
Представители на културно-историческо дружество “Будител”
обаче обжалват решението на Министерския съвет и Върховният административен съд
стартира дело, което е насрочено за 7
декември т.г.
Светият синод решава и то в пълен състав Българският
патриарх и епархийските митрополити да присъстват на заседанието в понеделник
от 9,00 часа. Преди да се реши съдбата на храма ще бъде отслужен молебен с
призив клира и миряните да вземат молитвено участие и заедно всички да изпросим
от Бога помощ за запазването на храма като собственост на Българската
патриаршия.
Камбаните във всички столични храмове ще зазвънят
тревожно със започването на съдебното заседание и ще бият от 9.00 до 9.30 ч.
На вашето
внимание даваме една кратка справка за културно-историческо дружество
„Будител“, това е техният сайт, можете да видите кои са членовете му. (виж тук)
Преди четири години, членове на същото това дружество се
бяха обявили против канонизирането на баташките новомъченици и превръщането на
църквата в Батак, в действащ храм, в който да бъде отслужвана св. Литургия
всяка година в деня на тяхното прославяне. Кръгът „Будител“, все още
продължава да се противопоставя на канонизираните вече мъченици и досега в
лицето на техния активен член Страхил Керелов, учител по български и руски език
в Батак, който пише: „Историята няма нищо общо с Библията. Разликата между тях
е космическа.“ и използвайки трибуните на вестниците „Десант“ и „Атака“, продължава
в патриотарски дух: „Баташките въстаници са реални исторически лица, а не
митични същества от библейски разкази. Канонизирането им е неканонично и е
истинска наглост, каквато няма аналог в световните истории и религии. То е срам
и позор за България и за великата епопея, която историческата мисъл определя
като връхна точка в националноосвободителните борби, а не на християнското
мисионерство. Историята трябва да се пази от всякакви посегателства независимо
от техния пост и сан, защото потомството ще ни съди„ (виж тук). Оказва се, че
според тези „будители“ канонизирането на убити за вярата християни е срам и
позор... И по-нататък: „След последните двадесет и пет години мъдро и умно
демократично управление, от цветущо село, обявено през 1964 г. за град, Батак
преживява агонията на селище със затихващи функции, които напомнят далечната
1876 г. Предприятията бяха заменени с
шест нови параклиса, където батачани да се молят за работни места и
благоденствие. За тази цел ще им помага и един висок кръст, който стърчи на
Калино бърдо и се опитва да засенчи монолитната фигура на Свободата, зорко
пазена от въстаниците и техните внуци.“
Този мрачен, сух и самодостатъчен патриотарски дух, който
доскоро лъхаше от цялата ни подменена история тук пак продължава да се използва,
когато е нужно. Преди години беше използван в полза на партията за обезличаване
на Църквата, а днес - срещу самата Църква. Първия път беше на мушката
митрополит Николай, тъй като гр. Батак е в Пловдивска епархия, а този път под
прицела са всичките митрополити, целия Св. Синод и всички християни, защото
Патриаршеската катедрала е на всички, тя е на цялата Църква, на целия
Христолюбов народ. Отмина вече безвъзвратно времето, когато едни храмове се
рушаха, а други се превръщаха в паметници на културата само, за да няма в тях
богослужение и молитва и да не напомнят на хората, че са една общност, че Църквата е жива... Аз
се надявам и вярвам, че с Божия помощ ще успеем да преодолеем това изпитание,
но още се питам: „Кому беше нужно това?“
На комунистите, които явно е, че и днес се лютят на
Църквата? На "патриотите", които използват думата България под път и над път? Или
пък на атеистичните, но окултни среди от времето на Людмила Живкова, които и
днес все още изливат словесна помия против Христос и църквата?
Автор: Ренета Трифонова
